Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„НЕВИДИМО В КУТИЯ“: МЕЖДУ ПАМЕТТА И ВЪОБРАЖЕНИЕТО


20.11.2026  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Сред най-интересните предложения на юбилейната 40-а „Киномания“ е „Невидимо в кутия“ (Sheep in the Box, 2026) на големия японски режисьор Хирокадзу Корееда. Носителят на „Златна палма“ за „Джебчии“ (2018), познат и с проникновените си филми „Никой не знае“, „Все още вървя“ и „Какъвто бащата, такъв и синът“, този път навлиза в територията на научната фантастика. Но не за да ни предложи поредната тревожна прогноза за бъдещето на изкуствения интелект, а за да постави въпроси, които винаги са го занимавали: семейството, паметта, загубата, сложността на отношенията между хората.

Действието се развива в недалечното бъдеще. Семейна двойка, преживяла трагичната смърт на малкия си син, получава възможност да го види отново — благодарение на хуманоиден робот, който възпроизвежда неговия външен вид и глас. Оттук започва една необикновена история, в която границата между живото човешко присъствие и неговото технологично подобие постепенно става все по-трудно различима.

Подобна предпоставка би могла да послужи и за създаването на напрегнат фантастичен трилър. Но Корееда предпочита друга посока. Той остава верен на своя деликатен, наблюдателен стил, при който най-същественото често се разкрива не чрез драматични събития, а чрез всекидневни жестове, недоизказани чувства и продължителни тишини.

Изкуственият интелект не е представен като заплаха, която човечеството трябва да преодолее. Неговото присъствие по-скоро ни заставя да се замислим кое е онова нещо, което прави човешките отношения незаменими.

Особено любопитна е литературната препратка, скрита в оригиналното заглавие на филма, което буквално означава „Овца в кутията“. Тя ни отвежда към „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери, където невидимата овца съществува благодарение на детското въображение. А въпросът за паметта — не само като средство за съхраняване на миналото, но и като начин за неговото осмисляне — занимава Корееда още в забележителния му филм „След живота“ (After Life, 1998). В него покойниците трябва да изберат един-единствен спомен от земното си съществуване, който да бъде пресъздаден като филмов образ и запазен за вечността. Повече от четвърт век по-късно режисьорът се завръща към сходна проблематика, но вече в свят, в който технологиите обещават да превърнат отсъстващото в почти осезаемо присъствие. Но могат ли те да заместят живата памет, в която съхраненото и въображаемото са неразривно свързани?

Именно в това напрежение между паметта на машината и въображението на човека се крие една от най-интригуващите страни на новия му филм. Корееда сякаш ни приканва да се запитаме дали близостта с другия се определя от способността ни да възстановим познатия му образ, или от готовността да приемем неговата неповторимост — дори когато тя не съвпада със собствените ни представи и желания.

В тази връзка „Невидимо в кутия“ предизвиква и една важна асоциация с филма „След Янг“ (After Yang, 2021) на американския режисьор от корейски произход Когонада. В него също срещаме семейство, чийто живот е неразривно свързан с хуманоиден робот. Но докато при Когонада историята започва със загубата на това изкуствено същество, при Корееда то се появява като възможност да бъде преодоляна загубата на истинско човешко същество. Това сходство, зад което се крият съществени различия, заслужава по-задълбочен сравнителен анализ.

За мен това представлява особен интерес и поради обстоятелството, че „След Янг“ е сред филмите, разгледани в наскоро излязлата моя монография „Разрушеният пиедестал. Трансформацията на образа на учителя в киното“. В нея разглеждам Янг като своеобразен педагог на малката Мика, който ѝ предава знания за китайското културно наследство и допринася за формирането на нейната идентичност. Тъкмо тази негова роля поставя един от най-актуалните въпроси на нашето време — докъде се простират възможностите на изкуствения интелект да замества човека не само като посредник на знанието и културната памет, но и като възпитател?

Заслужава да бъде отбелязан и още един факт. „Невидимо в кутия“ достига до българските зрители благодарение на Neterra.TV Plus, която разширява дейността си от онлайн разпространението към представянето на филми и в кината. Новата творба на Корееда е сред първите заглавия, с които платформата навлиза в кинодистрибуцията у нас. При това филмът е включен и в онлайн програмата на „Киномания“, достъпна чрез Neterra.TV Plus, което дава възможност да бъде гледан и от зрители, които не могат да присъстват на фестивалните прожекции. Това е особено добра новина за почитателите на авторското кино, които получават допълнителни възможности да се срещнат с произведения, рядко намиращи място в обичайния киноразпространителски репертоар.

„Невидимо в кутия“, който бе представен в конкурсната програма на фестивала в Кан тази година, едва ли ще остави безразлични зрителите, които ценят киното не само заради разказваните истории, но и заради въпросите, които задава. За някои от тях вече загатнах. А Корееда отново ни напомня, че дори когато отправя поглед към бъдещето, най-интересното за него продължават да са човешките отношения.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Списък от термини разделени със запетайки описва това съдържание. Например: забавен, скачане с бънджи, "Company, Inc.".
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

 

    

  


   

 


  
 


 

 

ФИЛМИ НА ФОКУС



Кадър от „Див кон девет“ (реж. Мартин Макдона) 


Кадър от „Минотавър“ (реж. Андрей Звягинцев)


Кадър от „Фиорд“ (реж. Кристиан Мунджиу)

 

 




ОТ ИДЕАЛИЗАЦИЯ ДО ПРОФАНАЦИЯ – ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В БЪЛГАРСКОТО КИНО


ДОСТОЕВСКИ И БРЕСОН – ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА
(анализ на филма "Кротката")