Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЖУЛИЕТ БИНОШ НА 50 ГОДИНИ


10.03.2014  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   

50 години навърши ЖУЛИЕТ БИНОШ (Juliette Binoche) – една от най-големите съвременни актриси - звезда не само на френското, но и на световното арт кино.
Тя е родена на 9 март 1964 г. в Париж. Баща й - Жан-Мари Бинош - бил скулптор и театрален режисьор, а майка й - Моник Стеленс — театрална актриса. Развеждат се, когато Жулиет е само на 4 годинки. Заедно с по-голямата й сестра Марион е изпратена в интернат. След време тя ще каже, че не се сърди на майка си за това: „На нея по онова време й е било много трудно. Развежда се с баща ни, след което се връща в университета – трябвало е да продължи да живее! Навярно ми е липсвало нейното внимание, но, мисля, че това ме е направило по-силна. Каквото и да ни се наложи да изпитаме в живота, трябва да се отнасяме към него като към част от процеса на обучение. Именно така гледам на всичко преживяно през детството!”
След като навършва 15 години Жулиет заживява в Париж със сестра си.
По това време започва да се изявява на театралната сцена в пиеси на Молиер и Пирандело. Учи драма в специализираното Национално училище по изкуствата, но след две години го напуска, за да се посвети на киното.
Дебютира на големия екран с филма „Прекрасна свобода“ (Liberty belle, 1983). Снима се в „Семеен живот“ (La Vie de famille, 1985) на Жак Доайон и „Привет, Мария“ (Je vous salue, Mari, 1985) на Жан-Люк Годар. Славата идва след излизането на филма на Андре Тешине „Среща“ (Rendez-vous, 1985), в който изпълнява главната роля редом до звезди като Жан-Луи Трентинян и Ламбер Уилсън. „Тешине бе за мен като баща, можех да го питам за всичко на този свят...“ - споделя впоследствие актрисата.
Именно по това време тя среща и човека, изиграл съдбоносна роля в живота й. 22-годишната Жулиет получава покана да се снима под режисурата на Леос Каракс (Leos Carax). До този момент той има едва няколко филма и славата на мрачен човек с труден характер. Гръцкото име придава на образа му в нейните очи допълнителен ореол на тайнственост. Впрочем, загадъчната му фамилия е всъщност псевдоним – в действителност Леос Каракс се казва Алекс Оскар Дюпон. Още в началото на снимките на „Лоша кръв“ (Mauvais sang) тя се влюбва лудо в него, за което разказва след време. „Той ми откри, че филмът е тайна, поема, която трябва да се разказва чрез шепот“, споделя Жулиет. Любовната й връзка с Каракс продължава близо пет години. Творческият тандем Каракс – Бинош е сравняван с тандема Роселини — Бергман, като специалистите акцентират върху безграничната власт на Леос върху Жулиет. Той я заставял да отслабва или да напълнява, да се занимава с танци, да се учи да пее. И едновременно с това да изразява вярно емоциите си. А тя, като една послушна Галатея, изпълнява всички желания на своя Пигмалион, без ни най-малко да се съмнява в неговата правота. Уви, следващият им съвместен филм — „Любовниците от Пон-Ньоф“ (1991), се оказва сериозно изпитание и за двамата. „Снимахме почти три години. Беше истински кошмар! Аз вложих в този филм всичко от себе си, до самото дъно“, - спомня си и днес с вълнение за този драматичен период от живота си актрисата. Когато филмът излиза по екраните, всички вече знаят, че драмата не е само на екрана, но и в живота на Жулиет и Леос. Тя се опитва да намери утешение в поредния филм, а той — в обятията на нова любима. „Катя Голубева отнема мъжа на Бинош“, — това може да се прочете в заглавията на жълтите френски вестници в началото на 1992 г.
Леос Каракс не крие, че се е влюбил в Катя, след като я зърнал във филма „Три дни“ на Шарунас Бартас. Обиква и и филма, и актрисата. Впоследствие научава, че Екатерина Голубева е съпруга на литовския режисьор. Скоро успява да му я отнеме, прави я своя жена и имат дъщеря... Любовният им роман обаче не продължава дълго, защото Катя Голубева умира едва 44-годишна (през 2011-а).
Жулиет Бинош преживява много тежко раздялата си с Леос Каракс. Изпада в тежка депресия, от която й е трудно да излезе дори и когато научава новината, че е спечелила европейската филмова награда за най-добра актриса с изпълнението си в „Любовниците от Пон-Ньоф“...
Характерното за Бинош амплоа на самоотвержена, любяща жена, се проявява особено ярко в една от най-силните й ранни роли — Тереза от филма на Филип Кауфман „Непоносимата лекота на битието“ (Unbearable Lightness of Being, 1988) и разбира се във филмите на Леос Каракс „Лоша кръв“ (Mauvais sang, 1986) и „Любовниците от Пон Ньоф“ (Amants du Pont-Neuf, 1991), както и във „Вреда“ (Damage, 1992) на Луи Мал и „Брулени хълмове“ (Wuthering Heights, 1992) на Питър Космински.
Жулиет Бинош се прочува по целия свят след международния успех на „Три цвята: Синьо“ (Trois couleurs: Blue, 1993) – първият филм от знаменитата трилогия на полския кинорежисьор Кшищоф Кешловски . За блестящото си изпълнение в него е удостоена с наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция през 1993 г., а също и със „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“).
За участието си в „Английския пациент“ (English Patient, 1996) на Антъни Мингела печели и американския „Оскар“ за най-добра актриса в поддържаща роля, както и „Сребърна мечка“ от Берлинале през 1997 г.
Първата си (и единствена засега) номинация за „Оскар“ за най-добра актриса в главна роля получава за играта си в мелодрамата „Шоколад“ (Chocolat, 2000) на Ласе Хелстрьом.
През следващите години славата й на незаменима актриса за арт филми става още по-голяма, благодарение на забележителните й превъплъщения в „Скришна игра“ (Caché, 2005) на Михаел Ханеке, „Няколко дни през септември“ (Quelques jours en septembre, 2006), „Пътуването на червеното балонче“ (Le voyage du ballon rouge, 2007) на Хоу Сяосен, „Вярно с оригинала“ (Copie conforme, 2010) на Абас Киаростами, „Лесни момичета“ (Elles, 2011) на Малгожата Шумовска и др.
Последната й забележителна роля (засега!) е във филма на Бруно Дюмонт „Камий Клодел 1915“ (Camille Claudel 1915), номиниран за „Златна мечка“ на кинофестивала в Берлин през 2013-а и въпреки че не получава наградата, със своя аскетизъм и простота шокира, огъва всяка представа за ранимостта на душата.
Жулиет Бинош е може би най-изявената в момента европейска актриса, за което говори и фактът, че е трикратна носителка на европейската филмова награда за изпълненията си в „Любовниците от Пон-Ньоф“, „Английският пациент“ и „Шоколад“. През 2010 година тя получи и „Златна палма“ в Кан за главната си роля във „Вярно с оригинала“.
Догодина може би ще я видим в два нови филма – американският „The Childhood of a Leader“ и испанския „Никой не обича нощта“ (Nobody Wants the Night) на Изабел Койшет.
Жулиет Бинош не е омъжена, но има две деца. Синът й Рафаел (роден през 1993 г.) e от връзката й с водолаза Андер Ал, а дъщерята Ханна (родена през 1999) е плод на любовния й роман с френския актьор Беноа Мажимел.



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание