ВЕЧНА ПАМЕТ НА ЛЕГЕНДИТЕ НА КИНОТО, КОИТО СИ ОТИДОХА ПРЕЗ 2012г.
31.12.2012 Текст: Kastel
ОБЗОРИ
В последния ден на годината предпочитаме да се веселим, опитвайки се да забравим, че сме смъртни. Но в душата си всеки копнее за чудо, дори и да не иска да си го признае…
Специална заслуга, за да повярваме поне мъничко в сбъдването на съкровените ни мечти и в победата на доброто над злото, имат, разбира се, хората на изкуството и особено магьосниците от екрана. Затова си мисля, че ще е непочтено да навлезем в Новата година, без да сме отдали заслужена почит на онези от тях, които ни напуснаха през 2012-та.
През последните 12 месеца се простихме с няколко от най-големите и най-обичани български актьори, чийто принос за нашето кино и театър е неоценим.
През 2012 година се преселиха в отвъдното и немалко прочути представители на световното кино:
- на 25 януари – режисьорът ТЕО АНГЕЛОПУЛОС, създал някои от най-значимите филми на XX век, като Трупата“ (1975), „Пътуване до Китира“ (1984), „Пчеларят“ (1986), „Пейзаж в мъглата“ (1988) и др.;
- на 3 февруари – актьорът БЕН ГАЗАРА, предпочитан за главните роли от велики режисьори, като Джон Касавитис („Съпрузи“, „Убийството на китайския букмейкър“, „Премиера“), Ото Преминджър („Анатомия на едно убийство“), Марко Ферери („История на една обикновена лудост“), Джузепе Торнаторе („Камористът“) Тод Солондз („Щастие“), Спайк Ли („Лятото на Сам“), Ларс фон Триер („Догвил“) и др.;
- на 3 февруари – актрисата МАРИЯ ШНАЙДЕР, дължаща своята слава на участията си във филми, като „Последно танго в Париж“ на Бертолучи и „Професия-репортер“ на Атнониони;
- на 25 февруари – актьорът ЕРЛАНД ЙОЗЕФСОН, без когото е трудно да си представим филмите на Бергман („Сцени от един семеен живот“, „Фани и Александър“, „Сарабанда“ и др.), Тарковски („Носталгия“, „Жертвоприношение“) и Тео Ангелопулос („Погледът на Одисей“);
- на 19 март – режисьорът УЛУ ГРОСБАРД, заснел няколко добри филма с Дъстин Хофман („Изпитателен срок“), с Робърт Де Ниро и Мерил Стрийп („Да се влюбиш“), с Робърт Дювал и Робърт Де Ниро („Откровени изповеди“), с Мишел Пфайфър и Упи Голдбърг („Океанът на живота“). За изпълнението си в предпоследния му филм „Джорджия“ (1995) актрисата Меър Уинингам бе номинирана за „Оскар“;
- на 21 март – сценаристът ТОНИНО ГУЕРА, по чиито текстове са заснети безсмъртни кинотворби, като „Забриски пойнт“, „Червената пустиня“ и „Идентификация на една жена“ на Микеланджело Антониони, „Амаркорд“, „И корабът плава" и „Джинджър и Фред“ на Федерико Фелини, „Нощта на свети Лаврентий“, „Хаос“ и „Добро утро, Вавилон“ на братя Тавиани, „Носталгия“ на Андрей Тарковски, „Делото Матеи“ и „Лъки Лучано“ на Франческо Рози, „Пътуване до Китира“, „Пчеларят“ и „Погледът на Одисей“ на Тео Ангелопулос и др.;
- На 29 май - легендарният японски сценарист, режисьор, продуцент и художник КАНЕТО ШИНДО, който живя и твори до 100-годишна възраст. Ценителите на киното у нас навярно свързват неговото име с ранния му шедьовър „Голият остров“, заснет преди малко повече от половин век. Но през над 60-годишната си кариера той е написал сценарии за 159 филма, а самият той е режисьор на 45.
- на 5 юни – писателят-фантаст РЕЙ БРЕДБЪРИ, по чиито книги и сценарии са създадени много забележителни филми („Моби Дик“, „451 градуса по Фаренхайт“, „Тринадесетият апостол“) и тв сериали („Марсиански хроники“, „Зоната на здрача“ и др.);
- на 8 юли – актьорът ЪРНЕСТ БОРГНАЙН, носител на „Оскар“ за ролята си в „Марти“ (1955). Сред класическите филми с негово участие са „Оттук до вечността“ (1953), „Лош ден в Блек рок“ (1955), „Мръсната дузина“ (1967), „Дивата орда“ (1969) и др.;
- на 22 юли – актьорът БОГДАН СТУПКА, създал незабравими екранни образи в много руски и украински филми („Свои“, „Молитва за Хетман Мазепа“, „Тарас Булба“ и др.);
- на 22 юли – сценарисът и продуцентът ФРАНК ПИЪРСЪН, удостоен с „Оскар“ за сценария си на легендарния филм с Ал Пачино „Кучешки следобед“ (1975);
- на 29 юли – режисьорът КРИС МАРКЪР, заснел постапокалиптичната късометражка „Самолетната писта“ (La Jetée, 1962) и още няколко прочути експериментални ленти („Описание на битката“,„Без слънце“, „Прекрасният май“, „Junkopia“), допринесли за реформирането на съвременното документално кино;
- на 31 юли – писателят ГОР ВИДАЛ, по чиито романи, пиеси и сценарии са заснети 43 игрални и телевизионни филми („Револвер в лявата ръка“, „Внезапно, миналато лято“, „Гори ли Париж?“, „Калигула“ и др.);
- на 6 август – композиторът МАРВИН ХАМЛИШ, създател на музиката за десетки американски филми и сериали. Сред най-известните са „Изборът на Софи“, „Обикновени хора“, „Вземи паритe и бягай“, „Франки и Джони“ и др. Спечелил е три награди „Оскар“, получени през 1974 г. – за адаптацията на музиката на Скот Джоплин за филма „Ужилването“ на Джордж Рой Хил и за оригиналната песен и музиката в „Каквито бяхме“ на Сидни Полак);
- на 19 август – режисьорът ТОНИ СКОТ, прославил се като един от най-големите холивудски майстори на екшъни и криминални драми („Toп гън“, „Истински романс“, „Фенът“, „Мъж под прицел“ и др.);
- на 8 октомври – писателят ЕДУАРД ВОЛОДАРСКИ, по чиито сценарии са заснети някои от най-значимите филми и сериали в историята на руското и съветското кино („Проверка на пътищата“, „Свой сред чужди, чужд сред свои“, „Моят приятел Иван Лапшин“, „Волф Месинг“, „Достоевски“ и др.);
- на 9 октомври - операторът ХАРИС САВИДИС, заснел десетки филми на прочути американски режисьори, като Ридли Скот, Дейвид Финчър, Уди Алън, Гюс ван Сант и София Копола.
- на 17 октомври – режисьорът КОДЖИ УАКАМАЦУ, който малко преди да бъде блъснат от такси в центъра на Токио, бе честван от международния кинофестивал в Пусан, Южна Корея с аргументацията, че „олицетворява независимото кино, заради бунтарския си дух и неизчерпаемата страст към кинематографията“. Премиерата на филма му „Мишима“ (11•25 jiketsu no hi: Mishima Yukio to wakamono-tachi) бе по време на тазгодишния кинофестивал в Кан, а „Хилядолетно възхищение“ (Sennen no yuraku) участва във Венецианския кинофестивал в началото на септември. Уви, това заглавие се оказа последно в изключително богатата филмография на Уакамацу;
- на 7 ноември – композиторът РИЧАРД РОБИНС, номининиран за „Оскар“ за музиката във филмите „Имението Хауърдс Енд“ и „Остатъците на деня“ на големия режисьор Джеймс Айвъри. През 1987 г. е удостоен от Венецианския кинофестивал с отличието „Golden Osella“ за музиката към филма „Морис“;
- на 19 ноември – писателят БОРИС СТРУГАЦКИ – вторият от легендарните братя Стругацки (Аркадий Стругацки почина през 1991 г.), по чиито фантастични сюжети са заснети десетки прекрасни филми, сред които се откроява най-вече „Сталкер“ на Тарковски;
- на 5 декември – композиторът и виртуозен изпълнител на джаз ДЕЙВ БРУБЕК. Негова музика звучи в 17 филми и тв сериали („Полицейска академия“, „Хана и нейните сестри“, „Вътрешна империя“, „Западното крило“, „Кланът Сопрано“ и др.);
- на 11 декември – музикантът и композиторът РАВИ ШАНКАР, допринесъл изключително много за популяризирането на Запад на индийската класическа музика, изпълнявана на ситар. Композираната от него музика допринася за международния успех на емблематични в историята на седмото изкуство филми, като трилогията за Апу на Сатяджит Рей, включваща „Песента на пътя“ (Pather Panchali, 1955), „Непобеденият“ (Aparajito, 1956) и „Светът на Апу“ (Apur Sansar, 1959);
- На 24 декември – актьорът ЧАРЛЗ ДЪРНИНГ, номиниран за „Оскар“ за поддържащите си роли във филмите „Най-луксозният бордей в Тексас“ и „Да бъдеш или да не бъдеш“. През 1991 г. е отличен със „Златен глобус“ пак като поддържащ актьор в мини сериала „The Kennedys of Massachusetts“. Снимал се е в над 200 филма, но българските зрители навярно ще го запомнят най-вече с изпълнението му редом до Дъстин Хофман в легендарния филм „Тутси“.
ВЕЧНА ИМ ПАМЕТ!
Коментари (0)
|
|