Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ЙОС СТЕЛИНГ - ЕДИН ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МОХИКАНИ НА ДРУГОТО КИНО


18.07.2013  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Сред акцентите на провеждащия се в момента в Одеса международен кинофестивал бе проведеният майсторски клас на ЙОС СТЕЛИНГ (Jos Stelling), който навърши 68 години на 16 юли.  
Големият холандски кинорежисьор е добре познат у нас – поне сред онези, които все още възприемат киното като изкуство. Той бе председател на международното жури на 12-ото издание на София Филм Фест, когато бе представена панорама от 7 негови филма. А на 17-ия София Филм Фест през март т.г. Йос Стелинг бе отличен с наградата на София на Столичната община за цялостен принос към световното кино.
Тогава успяхме да видим и най-новата му творба „Момичето и Смъртта”. Създадена по оригиналния сценарий на Йос Стелинг и Берт Рийкеликхуйзе, тя разказва за невъзможната любов между руския учен Николай (акт. Сергей Маковецки) и куртизанката Елизе (актр. Силвия Хьокс). Филмовият сюжет проследява историята на неговото завръщане на мястото, където за пръв път е срещнал голямата си любов преди половин век и е преживял истинска романтична трагедия.
Основната част на действието се развива в края на XIX век в изоставен хотел в Таненфелд, Тюрингия (бивша Източна Германия), който все още носи следи от отминалото време... 
В „Момичето и Смъртта” Йос Стелинг събира отново актьорите Силвия Хьокс и Сергей Маковецки, които участваха и в предишния му филм „Душка” (представен премиерно на София Филм Фест през 2008 година. 

Йос Стелинг е самоук режисьор, роден през 1945 г. в Утрехт, Холандия. Баща му работи като пекар и разнася хляба в голяма кутия, прикрепена на велосипед. Именно тази кутия, облепена отвътре с бяла хартия и с една малка дупка, пробита в нея, става първата камера за осемгодишния Йос. През това киноквадратче той с интерес наблюдава живота в родния си град и разказва своите „истории от кутията”. За киното го спечелват филмите на Де Сика и Роселини, които гледа в училище и тъй като по онова време в Холандия няма специализирани киношколи, открива със собствени усилия тайните на седмото изкуство.
„Кинотворчеството е труден процес, в който различни компоненти трябва да бъдат съчетани. Но без публиката, процесът не може да приключи, трябва да се направи връзката между създадената творба и съзнанието на хората, които я възприемат“, – признава в интервю за София Филм Фест той. – „Самият филм е само половината от изживяването, за да се допълни то, са нужни зрителите. Творбата и публиката, събрани заедно, създават нещо уникално и съвсем различно.”
Йос Стелинг дебютира като режисьор с „Марикен ван Ньоймеген”, селектиран в конкурса на Кан през 1975 г.
Международен успех и известност сред любителите на арткиното му носят и следващите филми, превърнали се в класика за холандското кино: „Рембранд 1669” (1977), „Илюзионистът” (1984), „Стрелочникът” (1986), „Летящият холандец” (1995), който е сред най-дълбоките историко-философски притчи в историята не само на холандското, но и на световното кино. Профессионалните кинокритици му отреждат заслужено място топ 100 на най-великите филми на всички времена. Специално внимание заслужава и разтърсващата психологическа драма „Нито влакове, нито самолети” (No Trains No Planes).
Всички творби на Стелинг отразяват неговия неповторим стил, основан върху изобразителната изразност. За холандския режисьор киното е изкуство, за чието разбиране са достатъчни жестът, мимиката, емоцията. С тънкия си усет за природата, хората и цветовете, като талантлив психоаналитик той прониква в най-съкровените дълбини на подсъзнателните стремежи, желания и фантазии на публиката. Хуморът е основното, което обединява творбите му, а темата за самотата преминава от филм във филм като лайтмотив.
„Фестивали като София Филм Фест показват на публиката нещо много специално и много важно – споделя Йос Стелинг. – Наричаме творбите не просто филми, а КИНО – чиста проба изкуство, подобно на литературата и музиката. Цялата фестивална общност е вярна на тази тенденция – навсякъде по света фестивалите се развиват и стават все по-интересни. Всичко това се случва и защото в ерата на Интернет човек се чувства много самотен. Хората вече имат нужда от алиби, за да се срещат. Дори само заради това, киното ще продължава да съществува и в бъдещето!”
Стелинг е многократно награждаван на международни кинофестивали: четири пъти е носител на "Златният телец" в Холандия, два пъти на "Златен грифон” в Санкт Петербург и на "Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. 
През 1999 г. е отличен за цялостен принос в Уотървил, САЩ, а през 2001 година Асоциацията на чешките филмови клубове му присъжда наградата за особени постижения в световното кино. 
Сред най-интересните филми на Йос Стелинг е късометражният "Чакалнята" (The Waiting Room), който вече сме представяли в рубриката, посветена на силата и очарованието на късометражното кино. Но онези, които не са го гледали, може да му се насладят сега.
Източник: официалният сайт на 17-ия София Филм Фест



Коментари (0)


     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС





 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание