Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"THE WAITING ROOM" (ЧАКАЛНЯТА) – МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И БЛЯНА


11.01.2012  Текст:  Ива Белева

НОВИНИ

   

В рубриката, посветена на силата и очарованието на късометражното кино, този път предлагам да гледате онлайн (тук) филма "Чакалнята" на холандския режисьор Йос Стелинг, но и да прочетете рецензията на Ива Белева - студентка по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

THE WAITING ROOM („ЧАКАЛНЯТА”) – МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И БЛЯНА

„Чакалнята” е късометражен филм от серията „Еротични истории” на холандския режисьор Йоc Стелинг. Така формулирано, заглавието загатва за еднопластова еротична приказка, лишена от вътрешна сложност, но режисьорът успява да направи доста по-дълбоки внушения. На преден план прозират първичността и желанието да последваш природните си инстинкти, но зад тях се крият множество екзистенциални въпроси – за неудовлетвореността от живота и брака; за изконната борба между мечта и действителност; за предразсъдъците и страха.
Чакалнята е представена като място, в което се срещат и разминават човешки съдби. Където всеки е част от общата масa, нo същевременно е вътрешно сложен. Където ярките тонове на човешките блянове се сблъскват с безцветните образи на действителността. Където щастливи са само онези, които са отказали да следват общоприетото и се подчиняват единствено на своите собствени правила и желания. Персонажите не говорят, но ние сякаш чуваме всяка тяхна мисъл и сами си съставяме цели диалози от жестовете, мимиките, израженията им.
„Чакалнята” е мястото, в което кафето не е и на половина толкова ароматно и сладко, колкото ни се иска, а животът е бледо и изкривено копие на онова, което сме си представяли или мечтали.
Всички тези меланхолични внушения за човешкия живот са заложени в психологическия портрет на главния герой (изигран брилянтно от актьора Жен Бервоец). Той е мъж на средна възраст. Женен. Cъпругата му e закръглена и не особено привлекателна, също на около средната възраст, която не го привлича. Затова си фантазира за други жени. Разсъблича ги мислено. Но в чакалнята тази мъжка фантазия добива доста по-интензивен, изпепеляващ и приземяващ характер.
Докато изнервената съпруга се тюхка и търси къде да развали пари, за да задоволи нуждата на мъжа си от чаша кафе, той изпива с похотлив и арогантен поглед всяка жена в чакалнята. Но всички те свеждат глави, не откликват на първичния нагон, закриват свенливо коленете си. Докато в живота нa героя (в чакалнята) не влиза сексапилна красавица, която се откроява на фона на останалите сиви персонажи във филма. Облечена е в синьо палто, под което късата й пола открива прекрасни крака. Тя не се свени от похотливия му поглед, дори нещо повече – да накара дори този самоуверен и нагъл мъж да се смути. Изведнъж ролите са разменени и тя е тази, която дирижира ситуацията. Мъжът се подчинява като малко кученце пред увереното й излъчване и дяволитата усмивка. Започва страстна игра, в която напрежението и възбудата растат с всяко докосване, движение, поглед. Докато красавицата не се озовава в скута на героя, избутвайки от фокус всичките ежедневни грижи и товари, карайки го да забрави за истинския свят и да се пренесе в онзи, по който бленува. И всичко това пред изумените погледи на останалите хора в чакалнята, които привидно наблюдават укорително миговете на удоволствие, нo сякаш отнесени в собствено мечтание, не забелязват случващото се. И с основание, защото цялата сцена се разиграва само в главата на героя. Защото това е просто мечта, която е загърната в синьо, за да ни покаже, че е много по-необятна от всичко земно, съществуващо, злободневно, но и да напомни, че е също толкова далечна и недостижима.
Мечтата става, оправя палтото си, и си тръгва, така, както се е появила. Оставя героя сам и незадоволен. А на нейно място се дотътря отблъскващата действителност. Разтревожената съпруга се завръща, носейки в ръка пласмасова чашка от блудкавата и горчива реалност. Местата се сменят. Образът на синьото момиче изчезва изцяло... както в началото, когато се отдръпва веднага щом в огледалото се появява непривлекателният лик на съпругата. Блянът си тръгва, когато мазолестите пръсти на разчорлената действителност понечат да го докоснат и се завръща само когато човекът е сам и необезпокояван с мислите си.
Жената в синьо не съществува в реалния свят на героя. Но тя не е просто образ на неговата перфектна сексуална фантазия, а метафора на нещата, за които всеки мечтае, но по дадени причини е неспособен да осъществи. Тя е повик по липсващото щастие и незапълнената празнота в човешкия живот. В това се корени и драмата на героя. Той е грешен пред съпругата си в своите мисли, но в същото време е още по-грешен пред себе си, защото не е достатъчно смел да се бори за мечтите си. И сякаш сам се е примирил с мисълта, че такъв е естественият ход на събитията. Смел е единствено в илюзиите си. А лентата плавно стига до извода на Войницки от Чеховия „Горски дух”, че когато истински живот няма – хората живеят с илюзии.
И наистина, в „Чакалнята” се срещаме с персонажи, затворени в малките кутийки на собствената си действителност. Те сякаш просто си седят и чакат да започне истинския живот. Но есенната картина подсказва, че той ще остане единствено в скритото пространство на въображението им.
                                  --------------------------------------------------------------------

Гледайте филма онлайн тук

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание