Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

"THE WAITING ROOM" (ЧАКАЛНЯТА) – МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И БЛЯНА


11.01.2012  Текст:  Ива Белева

НОВИНИ

   

В рубриката, посветена на силата и очарованието на късометражното кино, този път предлагам да гледате онлайн (тук) филма "Чакалнята" на холандския режисьор Йос Стелинг, но и да прочетете рецензията на Ива Белева - студентка по журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

THE WAITING ROOM („ЧАКАЛНЯТА”) – МЕЖДУ РЕАЛНОСТТА И БЛЯНА

„Чакалнята” е късометражен филм от серията „Еротични истории” на холандския режисьор Йоc Стелинг. Така формулирано, заглавието загатва за еднопластова еротична приказка, лишена от вътрешна сложност, но режисьорът успява да направи доста по-дълбоки внушения. На преден план прозират първичността и желанието да последваш природните си инстинкти, но зад тях се крият множество екзистенциални въпроси – за неудовлетвореността от живота и брака; за изконната борба между мечта и действителност; за предразсъдъците и страха.
Чакалнята е представена като място, в което се срещат и разминават човешки съдби. Където всеки е част от общата масa, нo същевременно е вътрешно сложен. Където ярките тонове на човешките блянове се сблъскват с безцветните образи на действителността. Където щастливи са само онези, които са отказали да следват общоприетото и се подчиняват единствено на своите собствени правила и желания. Персонажите не говорят, но ние сякаш чуваме всяка тяхна мисъл и сами си съставяме цели диалози от жестовете, мимиките, израженията им.
„Чакалнята” е мястото, в което кафето не е и на половина толкова ароматно и сладко, колкото ни се иска, а животът е бледо и изкривено копие на онова, което сме си представяли или мечтали.
Всички тези меланхолични внушения за човешкия живот са заложени в психологическия портрет на главния герой (изигран брилянтно от актьора Жен Бервоец). Той е мъж на средна възраст. Женен. Cъпругата му e закръглена и не особено привлекателна, също на около средната възраст, която не го привлича. Затова си фантазира за други жени. Разсъблича ги мислено. Но в чакалнята тази мъжка фантазия добива доста по-интензивен, изпепеляващ и приземяващ характер.
Докато изнервената съпруга се тюхка и търси къде да развали пари, за да задоволи нуждата на мъжа си от чаша кафе, той изпива с похотлив и арогантен поглед всяка жена в чакалнята. Но всички те свеждат глави, не откликват на първичния нагон, закриват свенливо коленете си. Докато в живота нa героя (в чакалнята) не влиза сексапилна красавица, която се откроява на фона на останалите сиви персонажи във филма. Облечена е в синьо палто, под което късата й пола открива прекрасни крака. Тя не се свени от похотливия му поглед, дори нещо повече – да накара дори този самоуверен и нагъл мъж да се смути. Изведнъж ролите са разменени и тя е тази, която дирижира ситуацията. Мъжът се подчинява като малко кученце пред увереното й излъчване и дяволитата усмивка. Започва страстна игра, в която напрежението и възбудата растат с всяко докосване, движение, поглед. Докато красавицата не се озовава в скута на героя, избутвайки от фокус всичките ежедневни грижи и товари, карайки го да забрави за истинския свят и да се пренесе в онзи, по който бленува. И всичко това пред изумените погледи на останалите хора в чакалнята, които привидно наблюдават укорително миговете на удоволствие, нo сякаш отнесени в собствено мечтание, не забелязват случващото се. И с основание, защото цялата сцена се разиграва само в главата на героя. Защото това е просто мечта, която е загърната в синьо, за да ни покаже, че е много по-необятна от всичко земно, съществуващо, злободневно, но и да напомни, че е също толкова далечна и недостижима.
Мечтата става, оправя палтото си, и си тръгва, така, както се е появила. Оставя героя сам и незадоволен. А на нейно място се дотътря отблъскващата действителност. Разтревожената съпруга се завръща, носейки в ръка пласмасова чашка от блудкавата и горчива реалност. Местата се сменят. Образът на синьото момиче изчезва изцяло... както в началото, когато се отдръпва веднага щом в огледалото се появява непривлекателният лик на съпругата. Блянът си тръгва, когато мазолестите пръсти на разчорлената действителност понечат да го докоснат и се завръща само когато човекът е сам и необезпокояван с мислите си.
Жената в синьо не съществува в реалния свят на героя. Но тя не е просто образ на неговата перфектна сексуална фантазия, а метафора на нещата, за които всеки мечтае, но по дадени причини е неспособен да осъществи. Тя е повик по липсващото щастие и незапълнената празнота в човешкия живот. В това се корени и драмата на героя. Той е грешен пред съпругата си в своите мисли, но в същото време е още по-грешен пред себе си, защото не е достатъчно смел да се бори за мечтите си. И сякаш сам се е примирил с мисълта, че такъв е естественият ход на събитията. Смел е единствено в илюзиите си. А лентата плавно стига до извода на Войницки от Чеховия „Горски дух”, че когато истински живот няма – хората живеят с илюзии.
И наистина, в „Чакалнята” се срещаме с персонажи, затворени в малките кутийки на собствената си действителност. Те сякаш просто си седят и чакат да започне истинския живот. Но есенната картина подсказва, че той ще остане единствено в скритото пространство на въображението им.
                                  --------------------------------------------------------------------

Гледайте филма онлайн тук

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание