Гари Олдман навърши 56 г. Прочутият британски актьор отдавна се е наложил като един от големите майстори на превъплъщенията в съвременното кино, способен да играе еднакво убедително както отблъскващи злодеи, така и обаятелни герои във филми като „Сид и Нанси“, „Дракула“, „Безсмъртна любима“, "Розенкранц и Гилденщерн са мъртви", „Дама, поп, асо, шпионин“ и др.

Той е роден на 21 март 1958 г. в Лондон в обикновено семейство на заварчик и домакиня. Баща му умира по-късно от алкохолизъм. 
Едва 14-годишен Гари постъпва в трупата на Гринуичкия младежки театър, но две години по-късно напуска и започва да се издържа сам с търговия на спортни стоки. Много скоро обаче влечението му към актьорството се пробужда отново, след като гледа играта на Малколм Макдауел в прочутия филм на Линдзи Андресън „Ако…“ (1968). Кандидатства в престижната Кралска академия за драматично изкуство, но е отхвърлен с препоръката да се насочи към друга професия. Олдман не се отказва и заминава за Кент, където успява да получи стипендия за колежа по сценическа реч и драма „Роуз Бруфорд“ (Rose Bruford), който завършва с отличие през 1979 г.
Впоследствие се завръща в Гринуичкия младежки театър (Greenwich Young People's Theatre), където получава роли в различни пиеси в началото на 80-те, включително в "Сватбата на папата“ (The Pope's Wedding), за която е отличен с „Fringe Time Out Award“ за най-добър дебют през сезона 1985-1986, а също и наградата (Drama Magazine Award) на Британската асоциация за театър за най-добър актьор на 1985 г.
През 1982 година дебютира в киното с малка роля във филма на Колин Грег „Възпоменание“ (Remembrance). През следващите три години се снима в телевизионни сериали, но през 1986-та прави фурор с превъплъщението си в Сид Вишъс (бас китарист на легендарната британска група Секс Пистълс) от филма на Алекс Кокс „Сид и Нанси“. Както е известно на 29 октомври 1978 г. Сид убива Нанси с нож в състояние на тежко алкохолно и наркотично опиянение, поради което не помни нищо за случилото се и категорично не се признава за виновен… Месец и половина по-късно той разбива с бутилка главата на Тод Смит и прекарва в ареста 55 дни. На 1 февруари 1979 г. излиза под гаранция, но след нощния купон по този повод умира от свръхдоза хероин, с което приключва и биографията на „Sex Pistols“. Гари Олдман сам изпълнява няколко от песните на легендарната банда.
През 1988 г. младият актьор е номиниран за наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA Film Award) за изпълнението си във филма на Стивън Фриърс „Prick Up Your Ears“.
Следващата впечатляваща екранна роля на Олдман е в „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ на Том Стопард, в който освен него играе блестящо и Тим Рот. 
През 90-те години Гари Олдман става световно известен с поредица от култови роли на злодеи в прочути филми като „Джей Еф Кей“ (1991) на Оливър Стоун, „Дракула“ (1992) на Френсис Копола, „Истински романс“ (1993) на Тони Скот, „Леон“ (1994) и „Петият елемент“ (1997) на Люк Бесон и „Еър форс едно“ (1997) на Волфганг Петерсен.
Но през същото десетилетие той представя на екрана и Лудвиг ван Бетовен в биографичната драма за гениалния композитор „Безсмъртна любима“ (1994) на режисьора Бърнард Роуз, доказвайки широтата на актьорския си диапазон. 
През последните години спечели и сърцата на тинейджърската публика с ролята на добрия вълшебник Сириус Блек в три филма от поредицата за Хари Потър, а под режисурата на Кристофър Нолан пресъздаде на екрана неподкупния полицай Джеймс Гордън във филмите „Батман в началото“ (2005), „Черният рицар“ (2008) и „Черният рицар: Възраждане“ (2012). 
Гари Олдман отдавна се е наложил като един от големите майстори на превъплъщенията в съвременното кино, който е способен да създаде еднакво убедително както отблъскващи злодеи, така и обаятелни герои.
През 2011-та Олдман пресъздава блестящо образа на шпионин в превъзходната екранизация на романа на Джон льо Каре „Дама, поп, асо, шпионин“, за което е номиниран за „Оскар“ – за пръв път в своята кариера. 
В криминалната драма „Беззаконие“ на австралиеца Джон Хилкоут отново влиза в кожата на отрицателен персонаж – ганстерът Флойд Банър, който е идол за младия Джак (Шая Лебоф). 
В началото на годината го гледахме в новия „Робокоп“, в който пресъздава доктор Робърт Нортън – създателя на полицая-робот. В този филм играе под режисурата на бразилеца Жосе Падила, прочул се след спечелването на „Златна мечка“ от Берлинале с филма си „Елитен отряд“. 
През лятото ще го видим в една от главните роли на "Зората на планетата на маймуните" (Dawn of the Planet of the Apes), който е продължение на „Възходът на планетата на маймуните“.
Олдман е сред звездите и в британския трилър „Дете 44“ (Child 44), основан върху едноименния роман на британския писател Том Роб Смит, който разказва историята за преследването на съветския сериен убиец Андрей Чикатило, погубил най-малко 50 деца и младежи в периода 1978-1990 г. Любопитно е, че в този филм за пореден път се снима заедно с Том Харди - този път под режисурата на Даниел Еспиноза. Премиерата на филма е насрочена за есента. 
През 2016-та се очаква да излезе и "Летящият кон" (Flying Horse) - вторият самостоятелен филм на Гари Олдман като режисьор, в който ще видим Бенедикт Къмбърбач, Рейф Файнс, Аманда Сейфрид и самия Олдман, разбира се. Големият актьор е също сценарист на този проект, както и при дебюта си с "Nil by Mouth" (1997), отличен с две награди от Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (BAFTA) - за най-добър британски игрален филм и най-добър сценарий.
За разлика от кариерата, в личния си живот Гари Олдман не е толкова последователен. Досега се е женил общо четири пъти, като последният му брак с Александра Единбъроу (Alexandra Edenborough) датира от 31 декември 2008 г. Втората му съпруга е прочутата американска актриса Ума Търман, с която живее по-малко от две години. Има трима сина – един (Алфи, роден през 1988 г.) от първия си брак с английската актриса Лесли Манвил (Lesley Manville) и още двама (Гъливър Флин и Чарли Джон, родени през 1997 и 1999 г.) от американката Доня Фиорентино (Donya Fiorentino).