СТАТИИ

• 
• Add new коментар

                         КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО СЛЕД 2000 г. 

       Това е въпрос, на който би могло да се отговори по различни начини,
             в зависимост от гледната точка на онези, които отговарят.

Подрастващите зрители, например, биха изразили възхищение от техническото усъвършенстване на съвременните филми, направило възможни дори най-невероятните специални ефекти и визуални техники в любимите им филми за супергерои по комикси, избълвани от студиото Marvel, след закупуването му от Disney през 2008 г. Оттогава до днес то е пуснало на пазара 33 пълнометражни заглавия от своя франчайз, наречен „Кинематографична вселена на Марвел” (MCU). И само от продажбите на билети в киносалоните по целия свят са дошли близо 30 млрд. долара ($ 29.7 млрд.) при производствени разходи от $6,7 млрд., което направи поредицата най-успешна в историята на киноиндустрията. [1] Още $7,14 млрд. е донесъл франчайзът на конкурентната компания DC (поделение на Warner Bros), наречена „Разширена вселена на DC”.

Приходите от разпространението в кината на супергеройски филми по комикси се равняват на една четвърт от общите приходи от продажба на билети ($152 млрд.) на американската киноиндустрия за периода (2008-2023). [2]

Неслучайно миналата година сп. „The New Yorker” публикува статия, озаглавена „Как киновселената на Марвел погълна Холивуд”, чийто автор заявява: „Преди двадесет години малцина биха се обзаложили, че една изпитваща затруднения компания за комикси ще превърне група второстепенни супергерои във филмови икони – а още по-малко, че ще погълне цялата филмова индустрия”.

Под влияние на Marvel и DC и други холивудски компании се ориентираха към супергеройски поредици, макар и невинаги базирани върху комикси. Например, франчайзът „Бързи и яростни” на Universal Pictures е донесъл общо $7,3 млрд. от световното разпространение на своите филми в кината. [3]

Според данни на The Numbers, пазарният дял на американските супергеройски филми, който през 2007 г. се е равнявал едва на 6.53%, се е увеличил почти петкратно, достигайки пика от 32.08% през 2021 г. А през 2019-а – годината преди пандемията, общите приходи от разпространението на филми със супергеройска тематика са достигнали $5,8 млрд.[4], което е половината от всички постъпления от продажбата на билети (11,36 млрд.).[5] При такава доминация на инфантилно съдържание е напълно логично, че през тази година 33 процента от общия брой зрители в кината на САЩ, са били деца на възраст между 12 и 14 г.

По темата за това как франчайзите убиват оригиналността в Холивуд е публикувано много интересно и задълбочено изследване, което е удостоено с наградата за най-добра нехудожествена книга през 2018 г. (Best Non-Fiction Book Prize).[6] Неговият автор е Бен Фриц, който в качеството си на журналист, пишещ за кинобизнеса в авторитетни издания като Variety, Los Angeles Times, The Wall  Street Journal, е имал рядката възможност да наблюдава отблизо зашеметяващата метаморфоза на Холивуд през последните десет-петнадесет години. Спомня си, например, как през 2016 г., когато бил достигнат пика на популярността на франчайзите,  холивудските студиа пуснали по кината 37 пълнометражни продължения (sequels), спин-офи (spin-off) и адаптации на популярни комикси. И след като прави съпоставка с 1988 г., когато „Рейнман” оглавил боксофиса на САЩ, заявява уверено, че такъв филм няма как да бъде направен днес. Никой разумен ръководител на студио не би заложил солидна сума долари за филм по оригинален сценарий и със звезден актьорски състав. Защото дори и да бъде пуснат по кината – рязко падащите продажби на DVD и възходът на международните пазари означават, че ще бъде много трудно да излезе на печалба. Далеч по-малък би бил рискът да се изразходват дори повече пари, но за по-безопасни продължения на филми като „Батман” и „Мисията невъзможна”, например.
По-възрастните, изкушени от киното зрители, без съмнение, са недоволни от това състояние на нещата и лека-полека престават да ходят на кино. Хората от т.нар. трета възраст изпитват силна носталгия по филмите от 1970-те, когато т.нар. Нов Холивуд беше в подем, а за голяма част от  зрителите на средна възраст 1990-те години са десетилетието, което ги е накарало да обикнат киното. И вероятно имат основания, защото едва ли е възможно в наши дни да се случи  отново подобно чудо като това от 1999-та, когато излизат следните филми: „Матрицата” , „Боен клуб”, „Американски прелести”, „Магнолия”, „Шесто чувство”, „Да бъдеш Джон Малкович”, „Широко затворени очи”, „Вътрешен човек”, „Момчетата не плачат”, „Дух куче: Пътят на самурая”, „Всичко за майка ми”, „Съперници”, „Историята на Стрейт”, „Човек на луната”, „Розета” и др.

Даже сравнена със стандартите на някоя от 1970-те години, когато в мейнстрим са се превръщали дори новаторски филми, като „Военнополева болница”, „Шофьор на такси”, „Китайски квартал” и  др., 1999-а се оказа средоточие на шедьоври, чието ехо още отеква в поп културата. Тя е рядък случай, когато определението „култов” не изглежда преувеличение за поне дузина заглавия, сформировали две поколения поклонници. Всички тези филми се превърнаха в култови по различни причини и за различни кръгове, но имаха едно общо нещо: всеки постави диагноза на случващото се с американското общество в края на 20 век.

На феномена „1999 година” е посветена книгата на американския журналист Брайън Рафтъри „Най-добрата година в историята на киното“, която изследва подробно 30 от най-значимите филми, излезли тогава. Авторът е взел и над сто интервюта  с хора, които са имали принос за тяхното производство и не само е намерил обяснение на феномена, но и е съумял да осветли цялостното устройство на Холивуд.

А сега и ние, чрез нашето електронно списание „CINECULT”, отдавайки почит към някои филми от тази фамозна година, се опитваме да отговорим на въпроса за тяхното влияние върху съвременното кино.

Бележки:
1. Box Office History for Marvel Cinematic Universe Movies (the-numbers.com).
2. Worldwide Yearly Box Office (boxofficemojo.com).
3. Box Office History for Fast and the Furious Movies (the-numbers.com).
4. Super Hero Movie Index (the-numbers.com).
5. Worldwide Yearly Box Office (boxofficemojo.com).
6. Fritz, Ben. The Big Picture: The Fight for the Future of Movies, Houghton Mifflin Harcourt, 2018.
7. Raftery, Brian. Best. Movie. Year. Ever. How 1999 Blew Up the Big Screen, 2019. (amazon.com).