КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО 20.07.2024 Текст: Красимир Кастелов ГОДИШНИНИ
„ПОКАЖИ МИ ЛУНАТА” ПОДХОЖДА КЪМ ТЕМАТА С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР Това лято мисията пак стана възможна, след като по кината излезе умната научно-фантастична комедия „Покажи ми Луната”, която в момента върви и у нас. Продукцията гарантира глътка свеж въздух, огромна доза забавление и за първи път обединява любими звезди (Скарлет Йохансон, Чанинг Тейтъм, Уди Харелсън, Рей Романо и др.), които са ни добре познати от големия и „малкия” екран. Режисираният от Грег Берланти филм е дързък и остроумен прочит на конспиративната теория за „фалшивото“ кацане на НАСА на Луната, но и любопитна интимна история на двойка, на пръв поглед напълно различни хора.
Мечтата на хората да полетят към нашия небесен спътник е много отдавнашна, но едва с изобретяването на киното, започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че първият научно-фантастичен филм в историята на киното е "Пътeшествие до Луната" (Le voyage dans la lune, 1902), създаден от Жорж Мелиес само 7 години след като в Париж се е състояла първата платена публична кинопрожекция на братя Люмиер. Немият шедьовър на Мелиес очаровал навремето публиката с феерично заснетото зрелище, преливащо от визуални ефекти. Този невероятно влиятелен късометражен филм е пряко вдъхновен от романите за Луната на Жул Верн и косвено - от романа на Хърбърт Уелс от 1901 г. "Първите хора на Луната". Естествено, впоследствие ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие, бива засенчена под влиянието на новите, далеч по-реалистични визии на основоположниците на космонавтиката. Междувременно и в съветското кино настъпва период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успява да привлече за консултант на своя филм „Космическо пътешествие” (Космический рейс, 1936) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски, не без основание смятан за един от най-влиятелните ранни ракетни инженери. Това почти забравено произведение на научната кинофантастика от съветската епоха се стреми да покаже реалистична картина на космическите пътувания. Действието се развива в близкото бъдеще (през 1946 г.), като с впечатляваща сдържаност и относителна точност проследява първата пилотирана експедиция до Луната. От представянето на G-силите при излитане до абсолютно впечатляващото изображение на лунната среда с ниска гравитация, "Космическо пътешествие" е вероятно най-забележителният лунен филм до 1960-те години от гледна точка на научната достоверност. По ирония на съдбата съветската цензура го забранява скоро след излизането му на екран, заради прекалено ярките и нереалистични, според нея, кадри с подскачания на астронавти по повърхността на Луната. След Втората световна война именно с филм за Луната е поставено началото на „космическия бум“ в американското кино. Холивуд губи интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като на 20 юли 1969г. американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на нейната повърхност. След тях още 10 американци повтарят подвига им по време на 5 успешни лунни експедиции. Нещата се променят с настъпването на „постмодернизма“, който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм „Амазонки на Луната“ (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Това е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, която пародира старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика, Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които получават възможност да си изберат своите спътници в живота. Филмите „мокументари“ всъщност показват напълно или частично измислени неща, представени така, че да изглеждат като документални свидетелства. Тяхната поява е обусловлена от това, че самите ни представи за същността на понятието „документ“ в днешно време са все по-неясни, а пък така наречената „документалност“ все повече се възприема като естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с истината. И макар че в края на „Тъмната страна на луната” става ясно, че всичко показано е било постановка, този филм предизвиква огромен скандал, правейки услуга на теорията за конспирацията, според която въобще не имало пилотирани полети до Луната. Впрочем няколко години по-рано нашумява не по-малко един друг филм (при това игрален), озаглавен „Кеприкорн 1” (Capricorn One, 1977), който разказва за фалшифицирана експедиция до Марс и провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно да сме били подведени по същия начин от НАСА и относно кацането на американски астронавти на Луната? Много любопитен е и филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната“ (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че Луната е посетена от хора още през 1938г., при това от съветски космонавт. Неговата остроумна и дълбоко иронична творба също предизвиква много дискусии и противоречиви реакции не само от страна на зрителите, но и от познавачите на документалното кино. Космическите специалисти се чувстват засегнати, а любителите на фантастиката изпадат във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, включително и от кинофестивала във Венеция, но не в качеството си на фантаст, а на ... документалист. Най-известните класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем, са, разбира се „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и „Соларис“ на Андрей Тарковски. Неслучайно мрачният клаустрофобичен филм на Дънкан Джоунс изобилства с преки и косвени препратки към тях. Нека си припомним някои велики моменти от шедьовъра на научно-фантастичното кино "2001:КОСМИЧМЕСКА ОДИСЕЯ": Коментари (0)
Подобни публикации
КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО 20.07.2024
100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СИДНИ ЛЮМЕТ 25.06.2024
КАКВО СЕ СЛУЧИ С КИНОТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ И КАК ПОВЛИЯХА ФИЛМИТЕ ОТ КРАЯ НА МИНАЛИЯ ВЕК? 01.05.2024
НЕЗАБРАВИМАТА ЖАНА МОРО 23.01.2024
СЕРГЕЙ ПАРАДЖАНОВ – 100 ГОДИНИ! 10.01.2024 |
ФИЛМИ НА ФОКУС |
© 2009-2010
|