Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КОСМИЧЕСКАТА ОДИСЕЯ НА КИНОТО


20.07.2024  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

На 20 юли се навършиха 55 години от първото кацане
на човешки космически екипаж на Луната.
Първата стъпка на лунната повърхност
бе направена от американеца Нийл Армстронг,
който ще остане в историята със знаменателните си думи:
„Една малка крачка за човека –
един голям скок за човечеството“

Отбелязвайки за пореден път това грандиозно събитие
е уместно, струва ми се, да си припомним
и за дългодишната обвързаност
на киното с "лунната тема", която пък е важна част

от неговата собствена "космическа одисея".

      „ПОКАЖИ МИ ЛУНАТАПОДХОЖДА КЪМ ТЕМАТА С ЧУВСТВО ЗА ХУМОР         

Това лято мисията пак стана възможна, след като по кината излезе умната научно-фантастична комедия „Покажи ми Луната”, която в момента върви и у нас. Продукцията гарантира глътка свеж въздух, огромна доза забавление и за първи път обединява любими звезди (Скарлет Йохансон, Чанинг Тейтъм, Уди Харелсън, Рей Романо и др.), които са ни добре познати от големия и „малкия” екран. Режисираният от Грег Берланти филм е дързък и остроумен прочит на конспиративната теория за „фалшивото“ кацане на НАСА на Луната, но и любопитна интимна история на двойка, на пръв поглед напълно различни хора.
В „Покажи ми Луната” се запознаваме с маркетинговия гений Кели Джоунс (актр. Скарлет Йохансон), чиято задача е не просто да поправи накърнения публичен имидж на НАСА, но и да „продаде“ Луната, и непоколебимия командир Коул Дейвис (акт. Чанинг Тейтъм), който не е съвсем съгласен с нейните нетрадиционни методи. Искрите между двамата пламват истински, когато Кели се захваща за работа и създава пълен хаос при осъществяването на и без това сложната задача, с която Коул е натоварен. Когато обаче Белият дом преценява, че не могат да си позволят да изгубят срещу руснаците, а мисията е прекалено важна и скъпа, че да рискуват провала ѝ, Кели получава специално нареждане да организира заснемането на фалшиво кацане на Луната като резервен вариант. И тогава обратното броене наистина започва...


Мечтата на хората да полетят към нашия небесен спътник е много отдавнашна, но едва с изобретяването на киното, започва да придобива видими очертания. Едва ли е случайно, че първият научно-фантастичен филм в историята на киното е "Пътeшествие до Луната" (Le voyage dans la lune, 1902), създаден от Жорж Мелиес само 7 години след като в Париж се е състояла първата платена публична кинопрожекция на братя Люмиер.  Немият шедьовър на Мелиес очаровал навремето публиката с феерично заснетото зрелище, преливащо от визуални ефекти. Този невероятно влиятелен късометражен филм е пряко вдъхновен от романите за Луната на Жул Верн и косвено - от романа на Хърбърт Уелс от 1901 г. "Първите хора на Луната". Естествено, впоследствие ексцентричната идея за пътешествие до Луната чрез снаряд, изстрелян от гигантско оръдие, бива засенчена под влиянието на новите, далеч по-реалистични визии на основоположниците на космонавтиката.
През в
торото десетилетие на ХХ век активно работят титани в науката като Константин Циолковски, Робер Есно-Пелтри, Роберт Годард и Херман Оберт, който впоследствие участва заедно с Вернер фон Браун в разработката на ракетите "Фау", а след войната има заслуга за създаването на тежката тристепенна ракета Сатурн, благодарение на която в края на 60-те години стават възможни американските полети до Луната. 
Именно Оберт е научен консултант на филма "Жена на Луната"
, заснет през 1929 г. под режисурата на знаменития австриец Фриц Ланг. Две години след като създава "Метрополис" (един от най-емблематичните и влиятелни футуристични филми на ХХ век), той представя "Жена на Луната", който е първият сериозен научно-фантастичен филм, правен някога. Макар и да е прелива от идеи, които днес бихме сметнали за абсурдни, като цяло е издържан от научна гледна точка. Неслучайно филмът в крайна сметка е бил забранен в Германия до 1945 г., тъй като дизайнът на ракетата е сметнат за твърде подобен на строго секретен ракетен проект. Сътрудничеството на Херман Оберт при създаването на фантастичната лента, му помага много в собствените експерименти за създаване на истинска ракета с течно гориво. А много от сцените в творбата на Ланг продължават да впечатляват дори и днес. 

Междувременно и в съветското кино настъпва период на по-тясно сътрудничество с учените-изследователи на космическото пространство. В началото на 30-те години Василий Журавльов успява да привлече за консултант на своя филм „Космическо пътешествие” (Космический рейс, 1936) не някой друг, а самия основоположник на космонавтиката Константин Циолковски, не без основание смятан за един от най-влиятелните ранни ракетни инженери. Това почти забравено произведение на научната кинофантастика от съветската епоха се стреми да покаже реалистична картина на космическите пътувания. Действието се развива в близкото бъдеще (през 1946 г.), като с впечатляваща сдържаност и относителна точност проследява първата пилотирана експедиция до Луната. От представянето на G-силите при излитане до абсолютно впечатляващото изображение на лунната среда с ниска гравитация, "Космическо пътешествие" е вероятно най-забележителният лунен филм до 1960-те години от гледна точка на научната достоверност. По ирония на съдбата съветската цензура го забранява скоро след излизането му на екран, заради прекалено ярките и нереалистични, според нея, кадри с подскачания на астронавти по повърхността на Луната.

След Втората световна война именно с филм за Луната е поставено началото на „космическия бум“ в американското кино.  
Направление Луна“ на режисьора Ървинг Пичъл е заснет в документален маниер и разказва как група представители на военната промишленост без да се съобразяват с правителството, осъществяват полет до Луната с намерението да завюват приоритет в овладяването на космическото пространство. Сценарият е дело на знаменития американски фантаст Робърт Хайнлайн по мотиви от собствения му роман „Ракетата Галилео”. И отново за консултант е привлечен споменатият вече германски ракетен инженер Херман Оберт. От съвременна гледна точка филмът изглежда бавен, дори тромав и твърде причудлив, но още с излизането си през 1950 г. си спечелва немалко известни почитатели, сред които е и прочутият писател-фантаст Артър Кларк, който го нарича "сериозен и научно точен", както и неговият знаменит колега Айзък Азимов, който го смята за "първия интелигентен научно-фантастичен филм".
Вариант на космически филм-катастрофа пък предлага Робърт Олтман във филма си „Обратно броене
“ (1968), който е интересен с това, че представя напълно реално осъществим проект на възможен полет до Луната чрез съществуващата по онова време космическа ракета „Джемини“. В тази си ранна творба режисьорът, който впоследствие ще се прочуе с разобличителните си филми за американската действителност, критикува НАСА, за това че излага на непозволен риск човешкия живот в желанието си да спечели космическата надпревара със Съветския Съюз.
През същата (1968) година излиза по екраните и „
2001: Космическа одисея“, в който има спиращи дъха сцени, представящи кацането на космически апарат на Луната. Филмът значително вдига критерия за точно представяне на Луната и на космическите пътувания като цяло. Излязъл на екран година преди кадрите от истинското кацане на Луната да бъдат излъчени по целия свят, невероятният шедьовър на Стенли Кубрик е толкова завладяващо реалистичен и въздействащ, че и до днес мнозина са убедени, че впоследствие именно той е участвал във фалшифицирането на кадрите с кацането на американските астронавти на Луната. Но навярно малцина знаят, че знаменитият режисьор е бил повлиян в немалка степен от техническите идеи, разработени преди него във филмите на съветския режисьор Павел КлушанцевТози позабравен днес кинотворец успява да създаде превъзходни научно-популярни и игрални филм за космонавтиката. „Път към звездите“ (1957) например е посветен на бъдещата човешка експанзия в космоса, преминаваща задължително през опознаването на нашия естествен спътник. А филмът му „Луна“ (1967) разказва подробно за това загадъчно небесно тяло, разгръщайки внушителна панорама на неговото колонизиране от хората. Клушанцев изпреварва с десетилетия модното и днес увлечение по „визуалните реконструкции“, по време на които авторитетни изказвания на различни учени се съпровождат от компютърни анимации, илюстриращи обсъжданите теми. И макар че Клушанцев не е разполагал с компютри, неговите филми още впечатляват със своята достоверност и далновидност.

Холивуд губи интерес към заснемането на фантастични филми за Луната, след като на 20 юли 1969г. американските астронавти Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стават първите хора, стъпили на нейната повърхност. След тях още 10 американци повтарят подвига им по време на 5 успешни лунни експедиции.

Нещата се променят с настъпването на „постмодернизма“, който слабо се интересува от понятия като достоверност и исторически контекст. За пример може да служи култовият филм „Амазонки на Луната“ (1987), заснет от няколко режисьори под ръководството на Джо Данте. Това е безкрайно забавна, а на места почти абсурдна комедия, която пародира старите научно-фантастични филми за космически полети. Противно на научната логика, Луната е представена като гъсто населено място – при това със сексапилни амазонки за радост на смелите космонавти, които получават възможност да си изберат своите спътници в живота.
Следващата стъпка в тази насока е появата на псевдодокументалното кино на космическа тематика. Това са фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика, представители на т.нар. жанр 
мокументари
Сред неговите най-ярки представители е австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002 година 75-минутен филм, озаглавен „
Тъмната страна на Луната” (Opération lune), в който "показва" как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо“ всъщност били заснети в Холивуд под режисурата на Стенли Кубрик. Нещо, което се потвърждава дори и от съпругата на създателя на „2001: Космическа одисея“.

Филмите „мокументари“ всъщност показват напълно или частично измислени неща, представени така, че да изглеждат като документални свидетелства. Тяхната поява е обусловлена от това, че самите ни представи за същността на понятието „документ“ в днешно време са все по-неясни, а пък така наречената „документалност“ все повече се възприема като естетическа система - набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с истината. И макар че в края на „Тъмната страна на луната” става ясно, че всичко показано е било постановка, този филм предизвиква огромен скандал, правейки услуга на теорията за конспирацията, според която въобще не имало пилотирани полети до Луната.

Впрочем няколко години по-рано нашумява не по-малко един друг филм (при това игрален), озаглавен „Кеприкорн 1” (Capricorn One, 1977), който разказва за фалшифицирана експедиция до Марс и провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно да сме били подведени по същия начин от НАСА и относно кацането на американски астронавти на Луната?

Много любопитен е и филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната“ (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че Луната е посетена от хора още през 1938г., при това от съветски космонавт. Неговата остроумна и дълбоко иронична творба също предизвиква много дискусии и противоречиви  реакции не само от страна на зрителите, но и от познавачите на документалното кино. Космическите специалисти се чувстват засегнати, а любителите на фантастиката изпадат във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, включително и от кинофестивала във Венеция,  но не в качеството си на фантаст, а на ... документалист.
Впрочем неговият експеримент едва ли ще бъде последен. В дългата поредица от филми за Луната постоянно се нареждат нови заглавия, някои от които респектират със своето техническо и естетическо качество. Това важи в пълна степен за научно-фантастичния трилър „
Луна“ на режисьора и сценариста Дънкан Джоунс, излязъл по екраните през лятото на 2009 г. Действието в него се развива в близкото бъдеще. Астронавтът Сам Бел, в изпълнението на актьора Сам Рокуел, живее в станция на Луната и очаква края на тригодишния си договор с компанията Lunar Industries. Работата му се състои в добив на Хелиум-3, основен ресурс на енергия за Земята. Филмът е увлекателно кинематографично изследване на непреодолимия проблем за изконната човешка носталгия  по родната планета... 

Най-известните класически кинотворби на научната фантастика, разглеждащи този проблем, са, разбира се „2001: Космическа одисея“ на Стенли Кубрик и „Соларис“ на Андрей Тарковски. Неслучайно мрачният клаустрофобичен филм на Дънкан Джоунс изобилства с преки и косвени препратки към тях. Нека си припомним някои велики моменти от шедьовъра на научно-фантастичното кино "2001:КОСМИЧМЕСКА ОДИСЕЯ":



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)