НОВИНИ

• 
• Add new коментар

През декември започва да снима нов филм под заглавие „Аполо 18” нашумелият руски режисьор Тимур Бекмамбетов („Нощна стража“, „Дневна стража“, „Неуловим” с Анджелина Джоли и др.) Според информацията в руските медии, става въпрос за история, разказана в стил мокументари. Това е послужило като повод на руския в. „Труд” да се опита да обясни, защо псевдодокументалното кино днес е толкова популярно по света и кога бумът на филмите мокументари ще залее и Русия.
В епохата на непрестанно стопяващото се доверие към средствата за масова информация, когато всеки телевизионен сюжет може да се окаже фалшификация, а програмата Photoshop е качена практически на всеки персонален компютър, жанрът мокументари печели все по-голяма популярност. Използвайки псевдодокументална стилистика, често имитираща документалната хроника, немалко съвременни режисьори извличат изгода от неизтребимата вяра на зрителите в „изображенията”, независимо дали това са фотографии, документални филми или телевизионни предавания.

КАКВО Е МОКУМЕНТАРИ?

Самият термин „мокументари” произлиза от сливането на две английски думи – mock (присмивам, подигравам, имитирам) и documentary (документален).

За първи път терминът е употребен от американския режисьор Роб Райнър в едно интервю, дадено в средата на 80-те години на миналия век по повод на неговия филм „This Is Spinal Tap” (1984) разказващ за несъществуваща рокерска група от неудачници, определила насоката на развитие на рок музиката.

Класически пример за мокументари, но не в киното, а в радиоефира, това е радиоинсценировката по романа „Война на световете“ на Хърбърт Уелс, направена от Орсън Уелс още през 1938г.

В началото на предаването Уелс предупреждава слушателите, че цялото предаване ще бъде инсценировка, но за тези, които включват своите радиоприемници със закъснение то прозвучава като невероятен репортаж от мястото на събитието: кацане на марсианци на Земята, които възнамеряват да завладеят планетата.

„Предпоставка за популяризирането на мокументари е от една страна развитието на цифровите технологии и тяхната всеобща достъпност, а от друга — развитието на телевизията като тотален образ на света”, -твърди известният руски киновед от български произход Кирил Разлогов.
Жанрът мокументари или псевдодокументалното кино се използва при правенето на фантастични по същността си филми, маскирани като документалистика.
За един от неговите основатели се счита австралийският режисьор Уилям Керъл, заснел през 2002-а 75-минутния „документален” филм „Тъмната страна на Луната” (Opération lune), който показва как видни американски политици и астронавти признават, че полетите на „Аполо” до луната всъщност били заснети в Холивуд от режисьора Стенли Кубрик.
Това дори се потвърждава и от неговата съпруга Кристиан.
Филмите „мокументари” всъщност показват напълно или частично измислени неща, заснети така, че да изглеждат като документ. Тяхната поява е обусловлена от това, че самото понятие „документ” в днешно време става все по-размито, а така наречената „документалност” е просто естетическа система – набор от прийоми, притежаващи огромен потенциал за манипулация с обективната истина.
И макар че в края на „Тъмната страна на луната” да става ясно, че всичко е постановка, този филм прдизвика огромен скандал, наливайки масло в огъня на старата дискусия за истинността на пилотираните полети до Луната.
Впрочем няколко години по-рано нашумя не по-малко един друг – игрален филм, озаглавен „Кеприкорн 1”, разказващ за фалшифицирана експедиция до Марс. Той провокира милиони зрители да се замислят – а не е ли възможно и те също да са били подведени от НАСА относно кацането на луната?

Много любопитен е филмът на Алексей Федорченко „Първи на Луната” (2005), който чрез имитация на документални кадри се опитва да внуши, че луната е била посетена още през 1938 година – при това от съветски космонавт.
Тази остроумна и дълбоко иронична творба също предизвика огромно вълнение и крайно противоречиви обществени реакции. Космическите специалисти се почувстваха обидени, а любителите на фантастиката изпаднаха във възторг. Сигурно не са били малко и лековерните зрители, които са допуснали, че е възможно действително да се е случило така, както е показано във филма. Показателно е също така, че с този си филм Федорченко спечели много международни отличия, но не в качеството си на фантаст, а на кинодокументалист. Една от наградите бе от кинофестивала във Венеция, където филмът „Първи на луната” е представен в секцията „Venice Horizons Documentary Award”.
Новият филм на Федорченко „Овсянки” разказва в духа на мокументари за обичаите и традициите на изчезнала народност в Русия.
Елементи на мокументари са използвани много находчиво и от много други режисьори – например Уди Алън, който в своя знаменит филм „Зелиг” показа хроникални кадри, в които неговият герой се мотае около самия Хитлер. Сега се сещам и за „Форест Гъмп” на Ръбърт Земекис, в който пък героят на Том Ханкс се ръкува с президента Джон Кенеди.

ЗАЩО МОКУМЕНТАРИ Е ТОЛКОВА ПОПУЛЯРЕН?

Създателите на филми мокументари се възползват от тоталната доверчивост на публиката. Умело подправяйки наличните документални кадри, те девалвират самото понятие документалност. Авторите на мокументари имитират успешно сензационни тв-репортажи, научно-популярни филми и даже смразяващи телевизионни сюжети от типа „невероятно, но факт”. „Мокументари филмите съзнателно предоставят на зрителите възможността за своето разобличение. По това те се отличават от обикновените фалшификации и полудокументални ленти, напъващи се да минат за документалистика”, — смята руският киновед Виктор Матизен, който е убеден, че много скоро мокументари вълната ще достигне до Русия.
Убеден съм, че България едва ли ще бъде изключение.