Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ПИТЪР СЕЛЪРС – ВЕЛИКИЯТ НЕПОЗНАТ


08.09.2020  Текст:  Красимир Кастелов

СТАТИИ

   

Знам, че е странно подобно заглавие и дори може да звучи издевателски при положение, че става въпрос за световноизвестния ПИТЪР СЕЛЪРС, който е сред най-ярките актьорски таланти в историята на киното. Но аз държа на него,  защото съм убеден, че в България малцина са гледали филмите с участието на този актьор на голям екран по простата причина, че не са разпространявани по кината у нас през върховите години на блестящата му кариера, а това бяха 1960-те и 1970-те.

Учудващо е, че дори и по време на видеобума от края на 1980-те и началото на 1990-те тази несправедливост към Питър Селърс не беше поправена и той си остана „великият непознат” за масовата филмова аудитория в България. Вероятно след навлизането на Интернет тази празнина бе частично запълнена, но само благодарение на пиратското разпространение, но не и на легалните телевизионни излъчвания. Както и да е, причината да се занимавам днес с това, е навършването на 95 години от неговото рождение.

Питър Селърс е роден на 8 септември 1925 г. в Саутси, Хемпшир, Великобритания и умира едва 54-годишен на 24 юли 1980 г. в Лондон. Расте в семейство на комедийни актьори (протестант и еврейка) и затова от съвсем малък опознава отблизо театъра и започва да проявява удивителните си способности да подражава и най-вече да пародира онова, което е видял на сцената или на екрана. През училищните години се учи да танцува и да свири на ударни инструменти. По време на Втората световна война служи в актьорско подразделение на британските военно-въздушни сили, а през 1948 г. постъпва на работа в Би-Би-Си (BBC). През 1951 г. заедно със Спайк Милиган, Хари Секъмб и Майкъл Бентин замислят и осъществяват комедийното радиошоу „The Goon Show”, което много бързо си спечелва популярност с яркия си и много находчив хумор, като просъществува цяло десетилетие – до 1960 г. Сред най-големите му почитатели по онова време били принц Чарлз и бъдещите членове на „Бийтълс”.

Сред първите прояви на Питър Селърс в киното е ролята му на полковник Блъднок във филма „Down Among the Z Men”, излязъл през 1952 г. Започва да печели популярност след появата си до великия Алек Гинес във филма „Убийците на старата дама” (1955) на режисьора Александър Макендрик. След няколко участия в телевизионни сериали жъне успех през 1957 г. с роля в комедийния филм „Най-малкото шоу на Земята” (The Smallest Show on Earth), който е номиниран за награда на Британската академия за филмово изкуство и телевизия (БАФТА) в категорията най-добър сценарий.

Още в тези ранни години от своята кариера Питър Селърс проявява уникалния си талант да се превъплъщава и неслучайно се е изявявал понякога с няколко роли в един филм. Блестящо доказателство за това му умение са трите роли, изпълнени от него в шедьовъра на Стенли Кубрик „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба” (Dr. Strangelove or: How I Learned to Stop Worrying and Love the Bomb, 1964). За изключителното си тройно превъплъщение e номиниран за „Оскар” в категорията най-добър актьор в главна роля, но не получава наградата на церемонията през 1965-та. Пренебрегнати са и тримата му достойни съперници – Питър О’Тул и Ричард Бъртън за ролите им в „Бекет”, и Антъни Куин за ролята му в „Зорба гъркът”. Затова пък съревнованието в тази категория тогава печели най-неочаквано (и незаслужено, според мен!) британският актьор Рекс Харисън за изпълнението си в „Моята прекрасна лейди”.

През 1950-те години Питър Селърс се утвърждава като първокласен комедиен актьор с участията си във филми, като „Голата истина” (The Naked Truth, 1957), „Мишката, която ревеше” (The Mouse That Roared, 1959), „Добре съм, Джак” (I'm All Right Jack, 1959), „Милионерката” (The Millionairess, 1960) и „Игра за двама” (Only Two Can Play, 1962). А междувременно успява и да дебютира като режисьор с филма „Г-н Топаз” (Mr. Topaze, 1961), в който създава трагикомичен образ на честен учител, от когото опитва да се възползва влиятелен мошеник. Автор на сценария по едноименната пиеса на Марсел Паньол е прочутият български теоретик на изкуството, писател и преводач Петър Увалиев, използвал псевдонима Пиер Рув за изявите си в британското кино като продуцент и сценарист.

Питър Селърс става световноизвестен в средата на 1960-те години, благодарение на превъплъщенията си като инспектор Клузо в първите две от бляскавите комедии на американския режисьор Блейк Едуардс в поредицата за Розовата пантера – „Розовата пантера” (The Pink Panther, 1963) и „Изстрел в тъмното” (A Shot in the Dark, 1964) и през 1970-те в четирите ѝ продължения: „Завръщането на Розовата пантера” (The Return of the Pink Panther, 1975), „Розавата пантера удря отново” (The Pink Panther Strikes Again, 1976) и „Отмъщението на Розовата пантера” (Revenge of the Pink Panther, 1978).

 

Лично за мен обаче, една от най-смешните комедии в историята на киното и до днес си остава „Партито” (The Party, 1968), в която Питър Селърс е просто великолепен.

Разбира се, представата за този уникален актьор не би била пълна, ако не отбележим още две негови изключителни превъплъщения. Първото е през 1962 г. в „Лолита” на Стенли Кубрик по едноименния роман на Владимир Набоков, а второто – в шедьовъра на Хал Ашби „Присъствие” (Being There, 1979), за което получава единствения си „Златен глобус” за най-добър актьор в комедия или мюзикъл от общо петте номинации в своята кариера. Ролята във филма на Ашби му осигурява и трета номинация за „Оскар”. Само че този път Петър Селърс е победен от Дъстин Хофман, който е удостоен с престижното отличие за ролята си в „Крамър срещу Крамър”.

Питър Селърс умира сравнително млад (на 54 години) след трети инфаркт. Две години след неговата смърт Блейк Едуардс монтира от неизползвани сцени в предишните филми за Розовата пантера още едно продължение на успешния франчайз с участието на Питър Селърс, озаглавено „Дирята на Розовата пантера” (Trail of the Pink Panther, 1982), което обаче няма зрителски успех.

В личния си живот големият актьор е крайно непостоянен. Жени се четири пъти и има общо три деца от различните си бракове. Чувството му за хумор не го напуска до края на неговия живот, което най-ярко проличава в следната остроумна сентенция, изказана по повод многото му бракове.

„Научаваш какво е щастие, едва когато се ожениш. Но тогава е вече късно.”

Питър Селърс е бил първият мъж, появил се на обложката на сп. „Плейбой” през 1964 г. Класиран е на 41-во място в класацията от 1997 г. на британското списание Empire "100-те най-големи звезди в киното за всички времена". През 2004 г. излиза посветения на него игрален филм „Животът и смъртта на Питър Селърс", в който ролята на прочутия актьор изпълнява Джефри Ръш.



Коментари (0)