Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДЕНЯТ И ГОДИШНИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО - И ТЕ СПОРНИ, КАКТО ВСИЧКО ОСТАНАЛО


12.01.2020  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

"От 2005 година по инициатива на Националния филмов център на 13 януари – датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов „Българан е галант”, българската филмова общност чества своя професионален празник." Това научаваме от публикация на сайта на НФЦ, имаща за цел да популяризира празничната програма от български филми в пет софийски кина, както и да ни убеди защо "2019 година беше успешна и значима за българското кино." 
Нека да видим дали това наистина е така. Да започнем от "датата на първата публична прожекция на филма на Васил Гендов "Българан е галант". Още през 2014 година в свое писмо до Националния филмов център Петър Кърджилов, който е сред най-уважаваните български историци на киното, оспорва тази дата, твърдейки следното: „Премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" се е състояла на 12 януари 1915 (понеделник). Което ще рече, че тъкмо на тази дата би трябвало да се чества и Денят на българското кино (ако между двата дена има някаква връзка)“.
Но и да допуснем, че изборът на дата за професионалния празник на българската филмова общност би могъл да бъде направен без оглед на историческата истина, то е недопустимо да продължава тиражирането на една неистина относно годишнините на българското кино. Всичко започна преди пет години, когато помпозно бе чествана неговата 100-годишнина. И дори БНБ пусна тогава монета „100 години българско кино" и бе издадена пощенска марка и печат.  

Но ако се вгледаме по-внимателно във фактите, няма как да не стигнем до извода, че всъщност през 2015-та отбелязахме 100 години от излизането на първия български игрален филм "Българан е галант", а не от началото на българското кино, което се е появило най-малко с 6 години по-рано. Защото и децата навярно знаят, че историята на киното не започва със създаването на игралните филми. Ако беше така, светът не би отпразнувал едновековния юбилей на киното на 28-и декември 1995-а, когато се навършиха 100 години от първата платена публична прожекция на братя Люмиер, състояла се в Гранд кафе на Булеварда на капуцините в Париж. Защото, както е известно, тогава там са били представени няколко кратки серии от техните „движещи се фотографии”, включително и първия им филм „Работници излизат от фабриката на Люмиер”, който е с продължителност от ... 50 секунди!
Ето защо и ние би трябвало да свързваме раждането на българското кино с датата на първата прожекция на наш филм, независимо какъв (късометражен, документален, игрален), който е бил заснет изцяло тук. Но в България нещата следват своя изкривена логика, по силата на която преди 15 години с Държавен указ бе не само обявена прибързано датата 13 януари за Ден на българското кино (вместо 12 януари, което е доказано от Петър Кърджилов), но и провъзгласена за негово начало 1915-та година (вместо 1909-та, което е доказано пак от Петър Кърджилов в публикацията му във в. "Новинар" от 2009 г. и във фундаменталното му изследване на ранното кино у нас, озаглавено "Озарения в полите на Витоша", видяло бял свят през 2016 г. В него има цяла глава, носеща недмусмисленото заглавие "Началото на българското национално кинопроизводство. Първите отечествени филми са заснети в София (1909)". Повече за тази изключителна книга може да прочетете в рецензията на проф. Светослав Овчаров, която "Другото кино" публикува със специалното разрешение на автора. 

И така, ако трябва да бъдем наистина точни, днес ние честваме 111 години от началото на българското кино и 105 години от излизането на първия български игрален филм "Българан е галант"!

Отделям толкова място на всичко това, защото бих искал да акцентирам върху симптоматичния факт, че с допускането на тези неточности на практика сами омаловажаваме историята на българското кино, обявявайки за нейно начало създаването на първия игрален филм в България.
Тази снизходителност към постигнатото от нашите предци, според мен, не е случайна. Тя е резултат от това, че превръщайки се в предпочитано забавление за значителна част от тогавашното общество, киното у нас така и не успява да си издейства статута на важен сегмент от националната ни култура. Най-жалкото е, че и досега то продължава да играе неблаговидната роля на придатък към нея. А опитите му да подражава на популярни чуждестранни образци водят до чувствителното му изоставане дори и в сравнение с киното в държави, сравними по мащабите си с България. Затова не би трябвало да ни удивлява актуалното звучене на написаното още през 1929 г. от Пантелей Карасимеонов (български поет, журналист и кинокритик) в сп. „Нашето кино“: „Никой властник в тази страна не може като че ли да схване, че един сполучлив и правилно насочен към определени културно-просветни цели филм би могъл да допринесе извънредно много за културното издигане на народа ни. Такъв филм би бил истинска незаменима школа за художествено и национално превъзпитание. Скована в партизанщина, нашата официална власт не вижда или няма време да ги види новите прояви на българския творчески дух“. 

__________________
Цитирани източници: 
Кърджилов, Петър. 100 години от премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант". Кога все пак се е състояла тя?, drugotokino.bg , 14.01.2015.



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации