Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

100 ГОДИНИ ОТ ПРЕМИЕРАТА НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ „БЪЛГАРАН Е ГАЛАНТ”. КОГА ВСЕ ПАК СЕ Е СЪСТОЯЛА ТЯ?


14.01.2015  Текст:  Петър Кърджилов

НОВИНИ

   

   

   Казусът с неточно датираното начало на българското кино предизвика реакцията на Петър Кърджилов, който е сред най-уважаваните български филмови историци. Той бе любезен да предложи на читателите на "Другото кино" това свое изследване, от което се вижда, че честваме 100-годишен рожден ден, а не знаем рождената дата на юбиляра!

"Всички щяхме да спим по-спокойно,
ако на този свят имаше по-малко тайни." (
Агата Кристи)

   Премиерната дата на първия български игрален филм „Българан е галант” най-рано (още в началото на далечната 1960) оповестява киноведът Александър Александров. „От дълго време се считаше – започва той статията си „ПЪРВИТЕ КРАЧКИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНОИЗКУСТВО. Нови данни”, публикувана на 28.ІІ.1960 във в. „Работническо дело”, – че първият български филм е „Българан е галант” на Васил Гендов, създаден уж през 1910 г. Направените от нас напоследък внимателни и подробни проучвания ни натъкнаха на нови данни за началото на нашето киноизкуство.
Да припомним накратко досегашната версия за първия български филм. В многобройни статии и интервюта създателят на „Българан е галант” Васил Гендов утвърждаваше, че започнал снимките на филма си на 16 май 1910 г., след 25 дни филмът бил готов за прожекция и на 22 юни с. г. се състояла премиера¬та му в кино „Модерен театър”.
   Документите, с които разполагаме, показват, че кинокомедията „Българан е галант” действително е била прожектирана у нас, но... почти пет години по-късно. Вероятно тя е била снета в края на 1914 г. или в началото на 1915 г., а премиерата й се е състояла на 25 януари (12 ст. ст.) 1915 г. Запазилите се отзиви в печата за тази премиера са твърде интересни. В деня на представлението дирекцията на „Модерен театър” разпраща до някои ежедневници рекламно съобщение за филма. На следващия ден след премиерата същите вестници публикуват изготвения пак от дирекцията на киното отзив за успеха на филма. Няколко дни по-късно, след двукратните прожекции в „Модерен театър”, единственото копие на филма бива изпратено за представяне в провинцията, за което говори следващото рекламно съобщение: „Важно за Русенци” [1].
   През октомври 1960 г. Александров огласява споменатите „нови данни” и „запазилите се отзиви в печата за тази премиера”. Които наистина се оказват „твърде интересни”.       Цитирайки ги изцяло в своята нова и обширна статия, озаглавена „Развитие на българския игрален филм преди 9 септември 1944 година”, той за първи път прави обществено достояние откритите от самия него „безспорни документални данни”. „А те ни заставят – продължава авторът – да посочим за пръв български игрален филм кинокомедията „Българан е галант”, прожектиран за първи път на 26 януари (13 януари стар стил) 1915 г. в столичното кино „Модерен театър” [2].
   Коя е причината, „заставила” Александър Александров да се откаже (отрече, отметне) от първоначалното си предположение и в рамките само на шест месеца да „промени” премиерната дата на филма от 12-и на 13-и януари? Неувереността му навярно е подхранвана от спорността на онези „документални данни”, обявени от самия него за „безспорни”. На които по време на „направените” от него „напоследък внимателни и подробни проучвания” се „натъква” в „няколко всекидневника”. За съжаление, изследователят посочва под черта наименованието само на един от тях – „Дневник”: „В. „Дневник”, 14.І.1915 г.”, „В. „Дневник”, 15.І.1915 г.” и „В. „Дневник”, 18.І.1915 г.” [3]. Като отбелязва, че „тези съобщения” са „съвършено еднакви и в трите вестника, в които са отпечатани” [4], без обаче да упомене тези тайнствени извори, задоволявайки се да ги охарактеризира доста неопределено като „няколко всекидневника”, „същите вестници” и „няколкото рекламни съобщения във вестници".
   Подходът на Александър Александров към проблема проличава най-ярко в статията му „Поява и развой на българското кино до девети септември 1944 година” от 1965 (макар че в частта си, отредена на „Българан е галант”, тя малко се различава от своята посестрима’1960). „Началото на нашия игрален филм не е установено още с абсолютна категоричност – признава той. – Засега ние сочим за пръв български игрален филм късометражната кинокомедия „Българан е галант”, чиято премиера се е състояла на 26 януари (13 януари) 1915 г. в столичното кино „Модерен театър”. Няколко години след премиерата му филмът е изчезнал безследно. И за него можем да съдим само по няколкото рекламни съобщения във вестниците, появили се във връзка с представянето му. И така, в деня на премиерата [на] „Българан е галант” в няколко ежедневника е отпечатано следното еднотипно съобщение: „СЕНЗАЦИЯ В „МОДЕРЕН ТЕАТЪР” [следва текстът на първата „сензация”].
На следващия ден в същите вестници се печата пак еднотипен отзив реклама за тази историческа премиера: „СЕНЗАЦИЯ В „МОДЕРЕН ТЕАТЪР” [следва текстът на втората „сензация”]. Както се вижда, от тези единствени от епохата документи за филма не става ясно какво е било неговото съдържание...” [5].
  Както се вижда (и то прекалено отчетливо), Александър Александров не смята за нужно да обясни (обоснове) появата на премиерната дата. Той само я посочва. Без обаче тя някъде да е била посочена! Нещо повече – заставен е (през октомври 1960) да я посочи. Заставен от факти, които не съществуват? Заставен свише! От кого, от какво, защо? – не е ясно и днес. Изследователската логика (а и практика) предполага първо „посочването” на „няколкото рекламни съобщения във вестниците, появили се във връзка с представянето” на филма. Което се прави или в самия текст, или „под черта” (на съответната страница), или в „библиография”, поставяна обикновено в края на изследването. И чак след това, когато тази информация се огледа, осмисли и анализира, би могло тя да се използва като доказателство за конкретен извод, умозаключение, съждение – като определянето, „посочването” или фиксирането на премиерната дата, например. С две думи – върви се от наличните факти (данни) към тяхното интерпретиране. То може да бъда авторско, изследователско, лично и дори пристрастно, но не и фактите (данните), които са обективни, непредубедени, безпристрастни... В случая няма факти, няма данни, не са упоменати дори наименованията (да не говорим за годишнина, номерация, дата или страница) на споменатите „няколко ежедневника” или „същите вестници”, оказали се безценни свидетелства – „единствени от епохата документи за филма”!
   През 1982 излиза „В света на киното” – „илюстриран справочник в три тома”, един от съставителите на който е Александър Александров (другите двама са Стефан Власков и Димитър Новачков). Страница 30 от том 2 на изданието бива отредена на „Българан е галант”, като посветеният му текст (макар и анонимен) със сигурност е дело на Александров. Който най-неочаквано заявява (признава): „За него [„първия български игрален филм”] свидетелствуват само една снимка и три рекламни отзива” [6]. Вярно е, че рекламните отзиви за премиерата в София са „три” (като „архетипа”), но пък биват размножени поне 15 пъти в най-малко шест вестника. Дали Александров е имал предвид точно това, след като никъде и дума не споменава за съществуването на първия „архетип” – лаконичното „Наскоро...”, или в действителност е разполагал само с трите съобщения от „Дневник”, назовавайки ги не особено прецизно – „трите вестника”? Този път във филмографската справка за „Българан е галант” съставителят не обявява премиерната дата, а само премиерната година – 1915 (според концепцията на оформлението, дело на Димитър Новачков, валидна за всички включени в справочника заглавия).
   Александров не „разсекретява” своите източници и по-късно – през 1985, когато публикува „Българският игрален филм (1915–1944)” – копие на статията му от октомври 1960, където също уверява, че: „Първият български игрален филм е късометражната кинокомедия „Българан е галант”, чиято премиера се е състояла на 26 януари /13 януари стар стил/ 1915 година в столичното кино „Модерен театър” [7]. Не ги „разсекретява” публично (в публикация), но ги назовава устно пред членовете на „Президиума” на Съюза на кинодейците в България по време на заседание (№ 5), състояло се на 25.ІІІ.1960. Изреченото тогава от Александров (за щастие) бива протоколирано...
   През първата половина на 60-те пловдивчанинът Костадин Костов (1931–2009) с неоценимата помощ на своите съпруга и дъщеря започва задълбочено проучване на българската преса, довело до натрупването на над 60 тома – предадени изцяло на Българската национална филмотека (БНФ) към края на 70-те. Част (и то обобщаваща) от тази безценна „база данни” е „Библиография на българското кино в българския периодичен печат до 9.ІХ.1944 година” – опис на материалите, посветени както на родните игрални, така и на хроникално-документалните ни филми, произведени през периода; изданията (където те са били публикувани) и имената на авторите им (изброени отделно и в специален индекс). В този труд Костадин Костов фиксира номерацията на двата броя на „Дневник”: № 4447 и № 4448 (цитирани вече през 1960 от Александров, но отбелязана от него „под черта” само с датите си – нещо, което пък Костов не прави в своята библиография), допълвайки наименованията на изданията, огласили най-рано информация по повод на „Българан е галант” с тези на „Пряпорец” (№ 7, № 8 и № 9) и „Утро” (№ 1426). Същите заглавия и номера биват включени от съставителя и в неговите „Каталог за репертоара на кината в София” [8] и „Сборник материали из историята на българското кино, поместени в периодичния печат, излизал в България през периода 1890 г. до 9.ІХ.1944 г.” (№ 511А за „Дневник” и № 2680 и 2681 за „Пряпорец”) [9].
   Въпреки тези вече налични данни проф. Александър Грозев упоменава през 1985 само двата броя на „Дневник” (№ 4447 и № 4448) [10] в книгата си „Началото”. Но пък и те са му напълно достатъчни (очевидно), за да заключи: „И така, няма съмнение, че премиерата на „Българан е галант” се е състояла именно на 14.І.1915 г. в софийския „Модерен театър”, а самият филм вероятно е бил заснет няколко месеца по-рано, т. е. през есента на 1914 г., с което фактически започва летоброенето на българското игрално кино” [11]. Така в това „академично издание” (на Българската академия на науките – БАН) се появява нова, „алтернативна”, трета премиерна дата на „Българан е галант” – 14 януари 1915.
   В края на 1987 излезе от печат анотираната илюстрована филмография „Български игрални филми. Том 1/1915–1948”, чийто съставител е пишещият тези редове. Работейки върху нея, положих доста усилия, за да обогатя „Българановата” библиография. Помня, че прескочих дори до Пловдив, където поне два дни работих в тамошната библиотека „Иван Вазов” (и тогава, и сега в софийската Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий” липсват някои от теченията на споменатите всекидневници – като например това на „Пряпорец” от 1915, което не фигурира и днес в Дигиталната библиотека „Продължаващи издания 1878–1944” на националната институция [12]). Но поради неопитност и незрялост вкладът ми се оказа повече от скромен – увеличаването на материалите в „Утро” (добавяйки № 1427 и № 1428, като установих, че в № 1426 няма информация за филма!). „Чисто мои” бяха само двете реклами в „Заря” (№ 270 и № 271) [13], към които по-късно (вече през новия ХХІ век) притурих най-ранното известие в „Дневник” (№ 4445), двете „сензации” в „Камбана” и трите съобщения в „Мир”. Още тогава (в средата на 80-те), преглеждайки внимателно рекламата в „Пряпорец” от 12 януари, забелязах времевото несъответствие между този брой, огласил най-рано първата „сензация”, и датирането на останалите всекидневници, сторили същото, ала ден или два по-късно. Но уважението към моите преподаватели и преклонението ми пред техния авторитет (най-вече) не ми позволиха да встъпя в спор с тях относно премиерната дата, която във филмографията посочих според установената от Александър Александров традиция – „13.01.1915” (признавам, че тогава не бях и чувал за материала му във в. „Работническо дело”).
   През 2005 се появява статията „Българан е галант”. 90 години след премиерата”, в която проф. Грозев уверява, че „двете публикации в софийския „Дневник” [известни още от 1960 и навярно затова останали неуточнени от него] недвусмислено датират това събитие” – „премиерата на „Българан е галант”, която според автора „е била на 13 януари 1915 година (стар стил)” [14]. Добавените данни за трите броя на „Пряпорец” (№ 7, 8 и 9 – без датите) и за двата на „Утро” (№ 1426, 13.01.1915 и № 1427, 14.01.1915), първият от които (№ 1426) е „невалиден”, защото в него, както споменах, няма информация за филма, „също потвърждават тази дата” (отново според проф. Грозев) [15]. Който в края на материала по „Александровски” разсича „Гордиевия възел”: „Затова пък разполагаме с достоверни факти, за да приемем датата 13 януари 1915 година (ст. стил) за начало, от което започва летоброенето на българския игрален филм” [16], очевидно забравил за 14 януари.
   Ситуацията си остава същата и в книгата на проф. Грозев „Киното в България. Част І (1897–1956)” (2011), както и обобщението: „Значително по-убедителни и научно достоверни са аргументите, които се опират върху съществуващи публикации в пресата от онова време. Те са еднозначно категорични – премиерата на „Българан е галант” е била на 13 януари 1915 година (ст. стил) в столичното кино „Модерен театър”. Двете публикации в софийския „Дневник” недвусмислено датират това събитие. В три последователни броя вестник „Пряпорец” и вестник „Утро” също потвърждават тази дата” [17]. Към този текст обаче са отбелязани под черта данни само за един брой на „Пряпорец” („бр. 9, 13 ян. 1915”) и за два на „Утро” („бр. 1427, 14 ян. 1915; бр. 1428, 15 ян. 1915”) [18], като „третият”, уж „потвърждаващ” и през 2011, и преди шест години („№ 1426, 13.01.1915”), незнайно защо, бива пропуснат?
   Ето затова си позволявам да иронизирам (само от време на време) моите преподаватели и учители Александър Александров и Александър Грозев, инак достойни киноисторици. Не станали мукаят да изровят по-голямата част от материалите по темата (за всичките навярно цял човешки живот не би стигнал); дори неподозиращи за съществуването на една трета от съобщенията, включващи лаконичното „Наскоро...” [19], което пък означава, че са „пропуснали” въведението (встъплението, прощъпалника) на рекламната кампания за „първата бъл¬гарска кино-комедия” (а неговите времеви рамки и позициониране са изключително важни за точното датиране на премиерата); посочили в библиографиите към своите трудове по два-три източника и не посочили (незнайно защо?) поне още толкова на брой, които обаче уверяват, че познават; не направили справка с календара и няколко прости аритметически сметки, а огласяват със самочувствие някакви „безспорни документални данни”, „еднозначно категорични” факти, „убедителни и научно достоверни” аргументи, опиращи се върху „съществуващи публикации в пресата”, които специално проф. Грозев никога през живота си дори не е разлиствал, обявяват премиерни дати – без каквото и да е „съмнение”, „недвусмислено датират” най-ранния показ на „Българан е галант”...
   За съжаление, в разглеждания случай и данните, и фактите, и аргументите са и спорни, и многозначни, и двусмислени... Те, от една страна, наистина произтичат от реално „съществуващи публикации в пресата”. Но, от друга, зависят от количеството на тези публикации. „Диалектиците” са го казали: Количествените натрупвания преминават (понякога) в качествени изменения. Има и трето, зависещо от това как, под какъв ъгъл ще погледнеш на наличната информация. Лично аз предпочитам да я гледам „право в очите”. Тогава „нещата от живота” не се изкривяват. Ще го сторя и сега: „Днес е редкият случай” – възкликват патетично и шестте софийски вестника, замесени в „тази тема” („тъмна, и болезнена, и дори по особен начин криминална” [20]). Което ще рече – днес е премиерата на „Българан е галант”. Възкликват патетично, но по различно време.
   „Днес” за „Пряпорец” е и на 12-ти, и на 13-ти януари [21]! „Днес” за „Мир” и „Заря” е 13-ти януари [22]. „Днес” за „Дневник” и „Камбана” е 14-ти [23], а за „Утро” [24] – дори 15-ти! Така премиерната дата на „Българан е галант” се „разтегля” от 12 до 15 януари (от понеделник до четвъртък)!? Кое тук е безспорното, еднозначното, недвусмисленото, убедителното и категоричното? Има и четвърто – нито един от споменатите авторитети никъде (нито в книга, нито в статия, нито в библиография) не посочва (във връзка с „Българан е галант”) издание, появило се на 12.І.1915, а тъкмо на тази дата в. „Пряпорец” (№ 8) пръв и единствен публикува първата „сензация”, подчертаваща, че „Днес е редкият случай”, че „днес” (12.І.1915) е премиерата на филма!
   Изправен пред подобни сложни „казуси”, изследователят се доверява на своя професионален опит, знания и интуиция, която всъщност е амалгама от първите два елемента. Тъкмо практиката ми на „киноархеолог”, ровещ се вече повече от три десетилетия из прашасалите страници на родния периодичен печат, ме е сблъсквала нееднократно с неадекватното номериране и датиране на старите ни вестници и списания. Виждал съм една и съща дата да се „влачи” с дни на първа страница (и то разположена на най-видното място – над „главата” на изданието), докато някой от печатарите не се е усетил, че е сътворил гаф. Бивал съм свидетел на това как един и същи номер (брой) на някой вестник шества цяла седмица (та след години се е налагало грижлива ръка да го коригира с молив). Попадал съм на стотици абсурдно номерирани страници...
   Но в случая не става дума за журналистическа неграмотност, словослагателска грешка или ориенталска немарливост. Не става дума и за объркване, породено от посочването на премиерната дата както по стария, така и по новия стил. В случая най-вероятно става дума за традицията на онези всекидневници, които са били отпечатвани в две издания – сутрешно и вечерно. Тъкмо вечерните издания обикновено са излизали с датата на следващия ден, за да бъдат „актуални” (и то най-вече в провинцията). Вечерни „варианти” със сигурност имат „Дневник”, „Мир” и „Утро”. „Пряпорец”, доколкото зная, не си е позволявал лукса, наречен „вечерно издание” – все пак той е политически орган, разчитал на своя „постоянен електорат”, а не на широката публика, на абонамент, а не на ръчна продажба.
   Има и друго, което много добре знаеше Александър Александров – отличен познавач както на историята на „Модерен театър”, така и на традициите в неговата програмация. Самият той уверява – и то в свое изключително сериозно изследване (от което съм се учил), че „впоследствие [след откриването на киното през декември 1908] премиерите се фиксират в определени дни: понеделник и четвъртък” [25]. Парадоксалното в случая е, че тъкмо този добросъвестен (и дори педантичен) изследовател, открил пръв и публикувал най-рано част от януарските реклами за „Българан е галант”, не се е постарал да направи справка с Юлианския календар (валиден тогава в България – т. н. „стар стил”), според който датата 12 януари през 1915 се е падала в понеделник. Единият от двата дни в седмицата, определени, „фиксирани” за премиерни прожекции. Няма никаква логика в това „първата българска кинематографическа комедия” да бъде показана във втория ден на седмицата – 13 януари (вторник), когато се знае (от края на 1908), че именно понеделникът е отреден за премиерен ден! „Понеделнишката”, „премиерната” публика се формира точно в този времеви отрязък (края на първото и началото на второто десетилетие на ХХ век), за да просъществува чак до 80-те години на столетието. „Тук в понеделник вечер, във фоайето на балкона си дават среща столичните интелектуалци” – пише самият Александров, опитващ се да пресъздаде атмосферата, царяла в „Модерен театър”, допълвайки, че киното „още през първите месеци на своето съществуване се превръща в един от културните центрове на София” [26].
   И накрая. На 10 януари 2014 г. Националният филмов център разпрати „съобщение за медиите” със следното съдържание: „13 януари – ДЕН НА БЪЛГАРСКОТО КИНО. Отбелязването на Деня на българското кино на датата 13 януари има своята история. На този ден, преди близо век – през 1915 г. в столичното кино „Модерен театър” се е състояла премиерата на първия български игрален филм „Българан е галант” [няма нито едно реално доказателство, че е било така] на родоначалника на българското кино режисьора Васил Гендов [не съществува нито един реален факт, че Васил Гендов е режисьор на филма, освен неговите собствени твърдения]. В немия черно-бял филм, разказващ за любовните неволи на бонвивана Българан, Васил Гендов е също сценарист [филмът едва ли е имал сценарий] и изпълнител на главната роля. Самият филм не е съхранен на лента до наши дни. Смята се, че филмът е загубен през 40-те години на ХХ век [Кой го смята? Следите на филма се губят поне 20 години преди това!] и са останали едва 1-2 кадъра от него [давам по 1000 лева за кадър, но, за съжаление, такива не съществуват – поне у нас].
   По повод 90-годишнината от тази дата, през 2005 година, по инициатива на Националния филмов център, 13 януари е обявен с Държавен указ за професионален празник на работещите в българското кино. И тази година, по традиция, Националният филмов център ще отбележи празника по случай ДЕНЯ НА БЪЛГАРСКОТО КИНО заедно с колегите, работещи във филмовата индустрия”.
   През 2015 ситуацията в „наше село” е „аналогична”. Оказва се, че честваме 100-годишен рожден ден, а не знаем рождената дата на юбиляра!? Това е абсурдно! Но не и за Министерския съвет, който разсича „българановия възел” като един Александър Велики. С указ! Акт – обида за българското кинознание! Акт – признание за нашето безсилие. Акт, който означава, че когато не можеш да решиш един проблем с научни средства, ти го решаваш административно. И то командно-административно. Защото е едно да определиш кой ден от годината ще бъде посветен на българското кино – идея благородна в същността си, но е съвсем различно с указ или постановление да разпоредиш в кой ден се е състояла (и то преди един век) премиерата на някой филм! Така една глупост, една лъжа се институционализира. И когато утре някой се възправи (или поне възроптае) срещу подобна глупост и лъжа, му се затваря устата с друга глупост и с друга лъжа – че това е положението. Ти ли знаеш повече от правителството, бе!? Да, в случая аз, Петър Иванов Кърджилов, зная относно разглеждания въпрос повече от правителството. Но кой съм аз? – никой...
   Излиза, че цял век след премиерата на „Българан е галант” българското общество остава незапознато с информацията, появила се в рамките на тези 100 години и отнасяща се за филма. Че то (българското общество) се осланя не на фактите и документите, върху които, „както се знае” (уверение на проф. Грозев), се гради историята, а „изключително” върху авторитета. Същото може да се каже и за премиерната дата на „първата българска кино-комедия”, официализирана с „Държавен указ”, издаден по „инициатива на Националния филмов център” от правителството на Симеон Сакскобургготски (НДСВ, ДПС) с министър на културата Божидар Абрашев!?
   Извод – нека пристъпваме към познанието със смирение. Аз знам, че нищо не знам – е рекъл дори мъдрият Сократ. Навярно защото не е бил българин...
______________________________________________
1. Александров, Ал[ександър]. ПЪРВИТЕ КРАЧКИ НА БЪЛГАРСКОТО КИНОИЗКУСТВО. Нови данни. – Работническо дело, г. ХХХІІІ, № 59, 28.ІІ.1960, с. 4
2. Александров, Александър. Развитие на българския игрален филм преди 9 септември 1944 година. – Киноизкуство, № 10, 1960, с. 6
3. Пак там, с. 7
4. Пак там
5. Александров, Александър. Поява и развой на българското кино до девети септември 1944 година. В: Кратки беседи по изкуството. Народна младеж, София, 1965, с. 166–167
6. В света на киното. Том 2. София, Народна просвета, 1982, с. 30
7. Александров, Александър. Българският игрален филм (1915–1944). – Кино и време, № 23, 1985, с. 55
8. Костов, Костадин. Каталог за репертоара на кината в София. Хронологичен указател за периода 1915–1924 година (ръкопис). Портфейл БНФ,1966, с. 2, 3
9. Костов, Костадин, Магда Костова. Сборник материали из историята на българското кино, поместени в периодичния печат, излизал в България през периода 1890 г. до 9.ІХ.1944 г. Пловдив, 1976–1978, портфейл на БНФ (ръкопис), 20 тома
10. Грозев, Александър. Началото. Из историята на българското кино 1895–1956. София, БАН, 1985, с. 32
11. Пак там, с. 33
12.http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/IntegrationSearch.aspx?DWSubSession=8892&v=1796
13. Кърджилов, Петър. Български игрални филми. Том 1/1915–1948. София, ДИ „Д-р Петър Берон”, 1987, с. 62–63
14. Грозев, Александър. „Българан е галант”. 90 години след премиерата. – Кино, № 1, 2005, с. 62
15. Пак там, с. 62–63
16. Пак там, с. 64
17. Грозев, Александър. Киното в България. Част І (1897–1956). София, Фабер, 2011, с. 86
18. Пак там
19. Модерен театър. – Пряпорец, г. ХVІІІ, № 7, 10.І.1915, с. 3; Модерен театр. – Мир, г. ХХІ, № 4455, 11.І.1915, с. 2; Модерен театър. – Дневник, г. ХІV, № 4445, 12.І.1915, с. 2
20. Стоянов, Цветан. Геният и неговият наставник – идейните отношения между Достоевски и Победоносцев: една скрита страница от историята на патернализма. София, Издателство на Отечествения фронт, 1978, с. 15
21. Сензация в Модерен театр. – Пряпорец, г. ХVІІІ, № 8, 12.І.1915, с. 2; № 9, 13.І.1915, с. 2
22. Сензация в Модерен театр. – Мир, г. ХХІ, № 4457, 13.І.1915, с. 2; Модерен театър. „Българан е галант”. – Заря, г. І, № 270, 13.І.1915, с. 2
23. Сензация в Модерен театър. – Дневник, г. ХІV, № 4447, 14.І.1915, с. 2; Сензация в Модерен театр. – Камбана, г. ІХ, № 2142, 14.І.1915, с. 3
24. Сензация в Модерен театр. – Утро, г. ІV, № 1428, 15.І.1915, с. 1
25. Александров, Александър. Кината в София до 9.ІХ.1944. – Кино и време, № 21, 1983, с. 69
26. Пак там, с. 72

 

 

 



Коментари (0)


     



 

Други



 

Подобни публикации