СТАТИИ

• 
• Add new коментар

Филмът „Жокера”, който е възприеман от мнозина като възхвала на екстремизма, съвсем не би трябвало да се разглежда като подстрекателство към насилие, а като сериозна преценка на недостатъците на сегашната политическа система, смята известният философ Славой Жижек. 

Нашумелият филм на Тод Филипс (с Хоакин Финикс в главната роля) бе обсипан с критики както от внезапно пробудили се представители на обществеността, така и от различни чинове в американската армия, за това че би могъл да подтикне някои „лоши“ хора към актове на насилие. Но критиците на филма очевидно пренебрегват основната му идея, според която съвсем не става въпрос за някакъв психично болен човек, а за това колко безнадежден е този наш „най-добър” политически ред, нещо, което все още мнозина отказват да приемат.

ПОВСЕДНЕВНОСТТА КАТО ФИЛМ НА УЖАСА

Трябва да поздравим Холивуд, че пусна такъв филм, който, нека си го признаем, дава много мрачен, дори кошмарен образ на развития капитализъм, подтикнал някои критици да го определят като „социален филм на ужасите“. Обикновено имаме социални филми, изобразяващи т.нар. социални проблеми, както и хорор филми, нямащи нищо общо с действителността. Съединяването на тези два жанра става възможно само тогава, когато голяма част от нашия обществен живот започва да наподобява случващото се в типичните филми на ужасите.

Още по-интересно е да се наблюдава целия спектър от политически реакции спрямо "Жокера" в САЩ. От една страна консерваторите се опасяват, че ще провокира насилнически действия, което е абсурдно. Напротив, изобразявайки насилие, той предупреждава за опасностите от насилие. Както винаги, някои политически коректни граждани също се притесниха, че филмът използвал расистки клишета и възхвалявал насилието. Това също е несправедливо.

Една от най-интересните позиции, бе изразена от Майкъл Мур, известният документалист с леви убеждения, който похвали „Жокера” за честното описание на живота на бедните, онеправданите и лишените от достъп до здравни грижи американци. Идеята му е, че филмът обяснява как може да се стигне до действителната поява на фигури като Жокера. Той е критично изображение на американската реалност, която може да роди подобни хора. Съгласен съм с него, но също така бих искал да отида и малко по-далеч. 

БЕЗИЗХОДИЦАТА НА НИХИЛИЗМА

Смятам за много важно това, че фигурата на Жокера тогава, когато се идентифицира със своята маска, отразява краен нихилизъм, саморазрушително насилие и налудничав смях над отчаянието на другите. В това не се съдържа никакъв позитивен политически аспект. Начинът, по който трябва да четем „Жокера“ е, че той много разумно се въздържа от предоставяне на положителен образ.

Левичарската критика към филма би могла да бъде: „Да, това е добър образ на реалността в бедняшките райони в САЩ, но къде са положителните сили? Къде са демократичните социалисти, къде е самоорганизацията на обикновените хора?“
Но ако това беше показано, това би бил съвсем различен и доста скучен филм.

Неговата логика е в това, че оставя на зрителите да си направят изводите. Показани са тъжната социална реалност и безизходицата на нихилистичната реакция. В крайна сметка Жокера не е абсолютно освободен, а само в смисъла на достигане до крайната точка на отрицанието. Бих го сравнил с Казимир Малевич, руският авангардист, в момента, когато представя прочутата си картина „Черният квадрат”. Това е един вид протест - свеждане до нищото. Жокера просто се надсмива над всеки авторитет, което е деструктивна позиция без какъвто и да било положителен елемент. Но сме длъжни да преминем по този път на отчаянието.

Не е достатъчно да играете играта на властимащите. Такова е посланието на „Жокера“. Това, че те могат да бъдат щедри, като бащата на Брус Уейн в, е само част от играта. Трябва да се избавим от всичките тези либерални глупости, които само прикриват отчайващата ситуация.

Това обаче не е последната стъпка, а нулевото ниво, разчистването на терена, за да се отвори място за нещо ново. Ето как прочетох този филм. Той не дава окончателна визия на упадъка. Трябва да преминем през този ад. От нас зависи да продължим.

СОЦИАЛЕН БУДИЛНИК

Опасността да обясним предисторията е в това да дадем някакво рационално обяснение, как точно да възприемаме фигурата на Жокера. Но той не се нуждае от това. Жокера в някакъв смисъл е творческа личност. Решаващият момент във филма, отразяващ неговата трансформация е тогава, когато заявява: „Бях свикнал да смятам, че животът ми е трагедия. Но сега осъзнавам, че е комедия“.

Комедията за мен означава, че в цялото си отчаяние той се възприема като комична фигура, освобождавайки се от последните ограничения на стария свят. Но съвсем не е пример за подражание. Погрешно е да мислим, че това, което виждаме в края на филма - Жокера, възхваляван от другите - е началото на някакво ново освободително движение. Не, това е задънена улица на съществуващата система; общество, устремено към самоунищожение. 

Елегантността на филма се състои в това, че все пак ни оставя място за следваща стъпка по пътя към създаването на положителна алтернатива. Този мрачен нихилистичен образ е призван да ни събуди.

ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА СЕ ИЗПРАВИМ ПРЕД РЕАЛНОСТТА?

Левите, които са обезпокоени от „Жокера”, са „левите последователи на Фукуяма“; онези, които смятат, че либералният демократичен ред е най-добрият възможен ред, а ние просто трябва да го направим по-толерантен. В този смисъл днес всички хора са социалисти. Бил Гейтс казва, че е за социализъм, Марк Зукърбърг казва, че е за социализъм.

Урокът на „Жокера” е, че е необходима по-радикална промяна. И това не е ясно на тези демократични левичари. Недоволството, което назрява днес, е сериозно. Системата не може да се справи с него чрез усилия за постепенни реформи, повече толерантност или по-добро здравеопазване. Това са признаци за необходимостта от по-радикална промяна.

Истинският проблем е дали наистина сме готови да осъзнаем безнадеждността на нашата ситуация. Както самият Жокер казва в един момент от филма: „Смея се, защото нямам какво да губя, аз съм никой“.

Тук имаме и остроумна игра с името на главния персонаж. Истинското му фамилно име на английски е Флек (Fleck). На немски език fleck е петно, безсмислено петно. Това е като анаморфоза [1]. Имаме нужда от различен поглед, за да видим нова перспектива. Не вярвам на всички онези леви критици, които се страхуват от потенциала му. Майкъл Мур го каза много добре – страхувате се от насилието на екрана, а не от насилието в ежедневието ни. Да се шокираш от насилието, изобразено във филма, е просто бягство от истинското насилие.

Източник: 'System deadlock': Joker artistically diagnoses modern world's ills – Zizek

_____________________________
Бележки:
1. От anamorphosis, което означава да унищожите зрителната перспектива, опровергавайки всичко, което знаете за нея.