Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

21-ият СОЛУНСКИ ДОКУМЕНТАЛЕН ФЕСТИВАЛ - VR ФИЛМИТЕ


10.03.2019  Текст:  Божидар Манов

СТАТИИ

   

Няма друго изкуство, което в своето технологично развитие да съперничи на кинематографа. Само за 124 години изобретението на братя Люмиер направи огромен технологичен скок и днес аудиовизуалният екран е зашеметяващо богат и разнообразен за радост на милионите зрители и провокиращ въображението на изобретателните автори.

През последните години модното увлечение по 3D изображението, което наводни киносалоните предимно с евтини зрелищни филми, гледани „през очила“, има своя бъдеща конкуренция в новата VR технология. Тя все още прави първи експериментални стъпки, но очевидно процесът на усъвършенстване все повече ще я налага – засега като демонстративни сеанси, но с перспектива да разширява терена си и към реална дистрибуция. Щом като големите кинофестивали й отделят специално внимание, Кан и Берлин вече организират нарочни категории в каталога си, а огромният филмов пазар на Лазурния бряг дори оборудва самостоятелен т. нар. VR Theatre, то очевидно вратата е отворена за среща с новата 360-градусова време-пространствена медия.

В София за първи път демонстративни VR сеанси за любопитни зрители можеха да се видят по време на Международния панаир на книгата в края на 2018 година. Тогава в малък, скромно приспособен павилион (колкото будка за вестници) с индивидуален шлем на главата малкото желаещи посетители „влизаха“ или по-точно присъстваха във въображаемия свят на Кафка от неговия роман „Процесът“ (1925). Неколцината изкушени зрители попадаха в стаята на главния персонаж – банковия директор Йозеф K. или може би дори в личната стая на Кафка от миниатюрната му къща на „Златната уличка“ в Прага. И така за няколко минути VR илюзията (някои я наричат „измамата“) разтваря пред очите на зрителя интегралното време-пространство на въображаемата сфера, заснета преди това именно от такава сферична снимачна глава с много на брой миниатюрни камери (12, 18 или дори 24), чиито дигитални записи след това се обработват от специален софтуер и възпроизвеждат илюзията за непрекъснатото сюжетно развитие. Впрочем, докато зрителите увлечени „присъстват“ в обема на VR илюзията и реагират по определен начин на нейната въображаема среда, то отстрани изглеждат доста странно или дори смешно с неоправданите и нелогични движения, които извършват в реалното пространство на VR павилиона.

А през това време, само за една изминала година, документалният фестивал в Солун създаде самостоятелна програмна категория за VR филми и още през март 2018 тя стана конкурсна със самостоятелно жури и отделни награди. (В скоби да си припомним, че през 1999 г. на прага на Милениума, фестивалът във Венеция първи обособи секция за дигитални филми с конкурс, жури и награди. Тогава това изглеждаше изненадващо. Днес дигиталните филми са почти навсякъде 100 % от фестивалните програми и само по изключение някои амбициозни автори предлагат, а отзивчиви селекционери приемат 35-милиметрови копия на филми със специални визуални характеристики.)

И сега отново 21-ият документален фестивал на брега на Бяло море включи селекция от 8 VR филма с времетраене от 8 до 46 минути. Миналата година VR сеансите се провеждаха в специализирания публичен павилион под знаковото название „IN VR“ („Във виртуалната реалност“) на централния градски площад „Аристотел“. Сега те са приютени в малка, но много уютна зала в Музея на фотографията в един от реиновираните складове на Старото пристанище. Селекцията от VR филми е тематично разнообразна. Наред с острата политическа тема във документалния филм „Дом след война“ (2018, Германия, 20 мин. реж. Гаятри Парамесваран) за разрушенията след войната в Ирак присъства вълшебната приказка „Пойна птица“ (2018, Дания, Великобритания, 10 мин. реж. Люси Грийнуел). Или до военната драма „Последната червена къща“ (2018, Италия, 46 мин. реж. Лаура Шименти) стои научнопопулярната миниатюра „Малкото голямо“ (2018, Тайван, 7 мин. реж. Пу Ян Чен) с любопитен поглед към света на насекомите. 

Подобна непретенциозна, но знакова селекция е естествена за една едва прохождаща нова аудиовизуална медия. Но както ни учи историята на кинематографа, етапите на технико-естетическа еволюция обикновено започват точна така, с малки експериментални стъпки. За да сме днес свидетели и зрители на невероятни екранни фантазии, толкова напред от наивните откривателски опити на братя Люмиер и други подобни мечтатели от края на ХІХ век - само преди 124 години!



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


Повече по темата може да прочетете ТУК и тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание