НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Изминаха три години от премиерата в Кан на епохалния филм на Терънс Малик "Дървото на живота" (вижте моята рецензия тук). Впоследствие той направи още един филм („До чудото“), а през това лято трябва да излезе най-новата му творба "Knight of Cups" с участието на цяло актьорско съзвездие (Кейт Бланшет, Крисчън Бейл, Натали Портман, Антонио Бандерас и др.), последвана още през есента от осмия му пълнометражен филм отново с Кейт Бланшет, Крисчън Бейл, Натали Портман, но и с Майкъл Фасбендър, Райън Гослинг, Рууни Мара, Вал Килмър, Холи Хънтър, Бенисио Дел Торо и др. По всичко изглежда, че Малик е решил да навакса времето, през което работеше извънредно бавно и едва успяваше да завърши нов филм за 5 години. А това означава, че може изведнъж да се окажем сериозно затруднени да обхванем бързо набъбващото му творчество.
Затова нека се опитаме да осмислим създаденото до момента от този необикновен майстор на киното, още повече, че за шедьовъра му "Дървото на живота", излязъл на наш екран веднага след триумфа на последния кинофестивал в Кан, се говори и писа обидно малко в българското медийно пространство. Но така беше и с „Бялата лента“ на Михаел Ханеке, спечелил „Златна палма“ преди две години, както и с други велики филми, които просто плачат за сериозни дискусии, защото засягат жизненоважни проблеми, нуждаещи се от обществено осмисляне, но си остават незабелязани на фона на агресивно рекламираното пуканково кино.
Издигането в култ на повърхностното развлечение, подхранвано от холивудския потоп от лесносмилаеми зрелища, който ни дави през последните години, допринася за изолацията на филмите, опитващи се да бъдат голямо изкуство - истинска култура, а не кич, функциониращ като индустрия на утехата, както се изразява д-р Николай Михайлов. Жалкото е, че някои от т.нар. сериозни медии вместо да дават отпор на тази плашеща тенденция, също участват в опростачването на аудиторията.
Вижте по какъв безподобен начин отблъсна потенциалните зрители от „Дървото на живота“, например,  вестник „Сега“ (27.05.2011): „Манджа с грозде. Освен това е скучно и умозрително до смърт. Не филм, а религиозно-философски трактат. Дори капиталистите от големите студиа, дето бълват единайсто продължение на историите си по комикс, са по-честни към зрителя. Гледай на свой риск.“
За равнището на т.нар. сериозни медии говори и начинът, по който някои от тях опитаха да кажат добри думи за филма на Терънс Малик. Вестник „Труд“ (01.06.2011), например, го препоръча на зрителите по следния начин: „Да, в крайна сметка това е един як философски филм с динозаври. Какво повече може да се иска?!“
Представяте ли си – КАКВО ПОВЕЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ИСКА! И после се чудим защо преобладаващата част от тинейджърската аудитория действително не иска нищо повече от онова, което услужливо й предлага съвременната индустрия за развлечение.
Колкото и да не е за вярване, но далеч по адекватно реагираха на „Дървото на живота“ непрофесионалните автори от различни блогове за кино. Появиха се анализи, продиктувани от преклонение пред майсторството на създателите на този епохален филм и искрено желание за вникване в неговата мистерия. Доколко са успели е друг въпрос.
Важното е, че написаното с истинска синефилска страст, укрепва вярата в бъдещето на киното като изкуство. Един такъв вдъхновяващ текст излезе във Framespotting – сайтът, който обединява българските блогове за кино, а само преди три седмици друг сайт на запалени ентусиасти (Operation kino) публикува задълбочен анализ върху киното на Терънс Малик, написан от Мартин Касабов - 22-годишен студент в ПУ „Паисий Хилендарски“. Вече се появи и в "Либерален преглед", а сега, с любезното съгласие на автора, го предлагам и на читателите на "Другото кино".