НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Българската национална филмотека ще почете паметта на големия български кинорежисьор Красимир Крумов (1955-2015) с пълна ретроспективна програма на творчеството му в кино „Одеон“. 

„ЕКЗИТУС“ (1989) 
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарист: Красимир Крумов (по мотиви от едноименната повест на Златомир Златанов)
Оператор - Христо Бакалов
Актьори: Румен Трайков, Петър Попйорданов, Барбара Прокопюк, Иван Григоров и др.

„Филмът прави дисекция на едно съзнание, изтерзано от мисълта за извършени грях и престъпление, от доброволната изолация, измъчвано от натрапчиви идеи, гузна съвест и срам. Всички тези борещи се начала и подбуди обаче търсят изход в светлия, чисто хуманен дори религиозен идеал, ориентиран към покаянието, изкуплението и саможертвата.“
                                                                                                                       Ивайло Знеполски

„В този филм ме поразява строгостта на стила. От начало до край Красимир Крумов издържа тази строгост, събраност, сдържаност, въпреки, че в контакта на героя с неговото обкръжение съществува висока доза условност. Харесва ми, че високата условност е решена в антифелиниевски стил. Ако можем да говорим за влияния, аз виждам влияние на Бергман, но само по линия на строгостта на стила.“
                                                                                                                         Тодор Андрейков

Награди: Специалната награда на журито (поделена с "Любовното лято на един льохман") на 21 ФБИФ, София, 1990; Наградата на СБФД за режисура, 1990; Наградата на СБФД за мъжка роля на Петър Попйорданов, 1990

„МЪЛЧАНИЕТО“ (1991)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарист: Красимир Крумов
Оператор: Войчех Тодоров
Актьори: Йосиф Сърчаджиев, Ваня Цветкова, Наум Шопов, Катя Паскалева, Петър Деспотов, Румен Трайков, Петър Славов, Мариана Крумова и др.
Музика: Георги Генков

Лудница в бивш манастир. Главният герой, психиатър на средна възраст, не вярва в себе си и професията. Потънал в разговор с жената, която преди време го е напуснала, той не обръща внимание на възрастен пациент. През нощта пациентът се обесва на манастирската камбана. В него психиатърът разпознава баща си, смятан за безследно изчезнал при комунистическия терор през 1949 г.
Награди: Голямата награда от филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус, Германия.

„ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД“ (1994)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарист: Красимир Крумов
Оператор: Войчех Тодоров)
Актьори: Ерланд Юзефсон, Самуел Финци, Деса Красова, Васил Михайлов, Дьорд Черхалми, Маргарита Терехова и др. 
Музика: Георги Попов

Филмът разказва за невероятната метаморфоза на един дребен чиновник. Бездомният му живот го подтиква към различни роли, в които той се увлича и все повече заплита. Дългоочакваната смърт, вместо да възнагради униженото му търпение, внезапно събужда от сън самоличността и гордостта му. А мнимото следствие,което разполага с всички улики, за да го осъди, вместо това му посочва пътя за бягство. Бягство в абсолютната свобода, където нравствените скрижали са само излишни атрибути от една изминала епоха..  (bgmovies)
Този филм на Грец е неговото обяснение в любов към киното на Ингмар Бергман, Андрей Тарковски и Миклош Янчо. Не случайно поверява една от главните роли – тази на Хазяина - на един от любимите Бергманови актьори - Ерланд Йозефсон, снимал се и в „Жертвоприношение“ на Тарковски. Любимецът на Миклош Янчо Дьорд Черхалми пък играе Следователя, а Маргарита Терехова, станала известна след участието си в „Огледалото“ на Тарковски, се превъплъщава в Следователката.

„ПОД ЕДНО НЕБЕ“ (2003)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарист: Красимир Крумов
Оператор: Емил Христов
Актьори: Марта Кондова, Иван Кондов, Красимир Доков, Николай Урумов, Леонтина Ардити, Месуре Сюлейман, Пламен Димитров, Иван Савов и др.
Музика: Ерджан Ермак

Планинско селце. 15-годишната Руфие живее сама с баба си. Подгонен от безработицата, баща й Хайредин е заминал за Турция и вече три години от него няма вест. Дори най-близките на Руфие започват да говорят, че той е забравил за нея и няма да се върне. Съчувствието към нея и мълчаливия укор към баща й я правят самотна и затворена. Тя решава да премине нелегално границата и да намери баща си, за да докаже на всички, че любовта им е взаимна. Търсенето на пари, за да плати на каналджията се превръща в нейното първо житейско изпитание…

Награди: Наградата на КОДАК за най-добър български игрален филм на 7-ия международен София Филм Фест, 2003; Голямата награда „Златната ракла“ за първи раздел - игрални филми и сериали на 28 МТФ, Пловдив, 2003; Специалната награда на журито за телевизионни филми на фестивала на българския игрален филм (ФБФ) във Варна, 2004; Наградата за операторско майсторство на Емил Христов, както и наградата на КОДАК на ФБФ Варна, 2004, Специалната награда за продуцентство и наградата за дебют на името на Невена Коканова за Марта Кондова от фестивала на българския игрален филм във Варна.

„СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА“ (2004)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарист: Красимир Крумов
Оператор: Емил Христов
Актьори: Борис Кашев, Иван Кондов, Радена Вълканова, Николай Урумов, Красимир Доков, Радосвета Василева, Николай Мутафчиев, Мариана Жикич и др.
Музика: Георги Арнаудов

„Смисълът на живота“ е притча за Малкия принц на българската разруха, решен да разгадае тайната на Апокалипсиса и да го предотврати. Филмът изненадва с нежност, устойчива дори на излишната задкадрова патетика и препедалирането на катастрофичните визиони. Тази нежност е толкова щедра, че моделира атмосфера, поведение, послание?"
                                                            Геновева Димитрова, в. „Култура“, 12 ноември 2004 г.
„Семейството се е изродило до формална категория без емоционална опора, училището е останало като номинално понятие без духовна атмосфера, а улицата е само част от безсмислената тийнейджърска дискотека на делника”
                                                                     Божидар Манов, в. „Новинар”, 9 ноември 2004 г.
Награди: Наградата на „Мосфилм“ на 29 МТФ "Златната ракла", Пловдив, 2004; Наградата за операторско майсторство на Емил Христов на 29 МТФ, Пловдив, 2004; Наградата на Асоциацията на българските оператори на Емил Христов на 9-ия Международен София Филм Фест, 2005

„НОЩ И ДЕН“ (2006)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарий: Красимир Крумов
Оператор: Емил Христов
В ролите: Кристиан Симеонов, Радена Вълканова, Николай Урумов, Румен Трайков и др.
Музика : Георги Арнаудов

12-годишният Марко живее в планинско село и расте с лудите си игри и фантазии, но бързо трябва да се превърне в мъж след неочакван и жесток обрат на съдбата. Той трябва да спаси майка си, като я заведе в далечно село, където има черква и чудотворна икона и където майка му може да намери изцеление. Пътят дотам обаче се оказва много дълъг и труден.

„СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО“ (2010)
Режисьор: Красимир Крумов
Сценарий: Красимир Крумов
Оператор: Емил Христов
В ролите: Стефани Дойчинова, Богдан Плъков, Светлана Янчева, Йорданка Стефанова, Емил Котев и др. 
Музика: Георги Арнаудов

„Последният филм на Красимир Крумов „Светото семейство. Нина и Мариян” е тъжен разказ за цената, която плащат децата на прехода. Драматургията е по чеховски деликатна и безпощадна. Извършена е престъпна приватизация на завод в някакъв град. Уволнени са всички и това преобръща живота на две семейства. […] Красимир Крумов е изградил изящен, чувствен, пастелен филм за причинно-следствени връзки, с който бие тревога. […] Семействата са разбити, обществото е болно, училището безпомощно, институциите некадърни и деца на 12 години плащат безхарактерността, алчността, глупостта, нерешителността, конформизма, безскрупулните амбиции и некадърността на днешните възрастни. Защо?“
                                                 Иво Драганов, „Изгубени в прехода“, сп. Кино, бр.5/6, 2010 г.
„[…] Третата част от амбициозното намерение на Красимир Крумов да разкрие в няколко телевизионни филма актуални теми от действителността през годините на прехода се докосва до най-болезнените и остри проблеми на нашето съвремие, разказвайки поредната проста житейска история, взета почти наготово от грозната реалност на „европейска” България. Поставям в кавички определението, защото напоследък все повече приличаме на страна от третия свят с нейните типични проблеми – безработица, мизерия, глад и потъпкване на елементарните човешки права. Филмът на Крумов, според мен, може да прозвучи неправдоподобно само за слепите и глухите за житейските несгоди на милионите българи, борещи се със зъби и нокти за своето оцеляване и за образованието на децата си.
И този път се фокусира вниманието ни върху съдбите на нестандартни деца с изострена чувствителност, които са принудени да оцеляват във време на тотален разпад на ценностите. […] И този път ни изненадва с поредната си великолепна находка. Това са изпълнителите на ролите на 12-годишните деца – Стефани Дойчинова и Богдан Плъков. И този път филмът му е заснет чудесно от оператора Емил Христов. Но и този път, струва ми се, е обречен да остане незабелязан от вторачилите се в мутри и чалгазвезди медии.“
                                                                   Красимир Кастелов, Другото кино, 2 март 2010 г.