НОВИНИ

• 
• Add new коментар

На 3 май се навършват 31 години от смъртта на Наргис, легендарната индийска актриса, която по-възрастните поколения у нас неизменно свързват с Радж Капур и неговите филми „Бродяга“ и „Господин 420“, ползвали се с култов статут сред българските кинозрители в края на 50-те и
началото на 60-те години на миналия век.

РАДЖ КАПУР (Ranbir Raj Kapoor) е роден на 14 декември 1924 г. в град Пешавар, който днес е част от Пакистан. Той е най-голямото от шестте деца на Притхвирадж Капур - известен индийски актьор и театрален деец. Двама от братятя му умират още като деца.
Радж играе от съвсем малък на сцената на театъра на баща си (Prithvi Theatre), проявявайки тънък усет към импровизацията и подчертана емоционалност. Дебютира в киното 11-годишен.
Още през юношеските си години работи като асистент-режисьор в известна филмова компания в Бомбай (Bombay Talkies). Заради любовта си към киното се отказва да следва и през преломната за Индия 1947 г. влага припечеленото като актьор в първия си самостоятелен филм „Огънят“ (Aag), на който освен водеща звезда е режисьор и продуцент. От този момент датира плодотворното му сътрудничество с прелестната Наргис, с която имат 15 съвместни филма, пет от които са режисирани от него.
Дебютът на 23-годишния режисьор е посрещнат възторжено от индийската публика, която е очарована от актьорските изпълнения на Радж и Наргис. Успехът окриля талантливия младеж да основе собствена компания за производство на филми, наречена „R.K. Films“ (Радж Капур филмс). Първата голяма продукция, заснета от нея, е „Мусонни дъждове“ (Barsaat) – филмът, поставил началото и на неувяхващата режисьорска слава на Радж Капур. По онова време той е най-младият в киноиндустрията, съсредоточена в Бомбай (днешен Мумбай), наричана Боливуд. Около него се групират и други талантливи творци, които стават част от прочутия му екип.
Партньорството му с Наргис в „Мусонни дъждове“ се откроява с необикновена интензивност и емоционална наситеност. Задължителен елемент за индийското кино е музиката, която във филмите на Радж Капур винаги е много мелодична и въздействаща. Нейни автори са прочутите Шанкар и Джайкишан, чийто принос за киното на езика хинди, е неоценим.
А славата на Радж Капур бързо прехвърля границите на Индия, за да покори целия свят през 50-те години, когато се снима най-активно, за да припечели пари за собствените продукции. Това, разбира се, не омаловажава факта, че се нарежда сред най-изявените актьори-романтици на своето време, владеещ широк диапазон от изразни средства - от гротеската и клоунадата до умението да предава най-тънки емоционални нюанси само с поглед или усмивка, подобно на Чаплин, от когото се е учил.

Най-ярките си роли Радж Капур изпълнява във филмите, които сам режисира. Това се отнася най-вече за знаменитите „Бродяга“ (Awaara, 1952) и „Господин 420“ (Shree 420, 1955), в които създава образа на „малкия човек“, който не губи оптимизма си при никакви обстоятелства. Разбира се, триумфът им едва ли би бил толкова голям, без великолепната Наргис, за която мнозина мислят, че е негова спътница и в живота. Наистина в продължение на дълго време тя е неговата обожавана Муза, но никога не му става съпруга. Впрочем Радж вече е женен, когато й предлага главната роля в дебютния си филм като режисьор. Към този момент (1947 г.) тя е известна актриса, прославила се едва 14-годишна с филма „Съдба“ (Taqdeer), режисиран от класика на индийското кино Мехбуб Кхан (Mehboob Khan).
НАРГИС е родена на 1 юни 1929 г. в известно актьорско семейство от Калкута. По вероизповедание е мюсюлманка, а истинското й име е Фатима Рашид. Артистичният й псевдоним в превод означава цвете нарцис.
В продължение на 7 години тя е неизменна партньорка на Радж не само в собствените му филми, но става световно известна именно с ролите си под неговата режисура – в „Бродяга“ и „Господин 420“. Странно е, че самата тя не ги включва в списъка на актьорските си постижения.
„Тези филми, - споделя Наргис в разни интервюта, - бяха безспорно хубави. Но ролите ми в тях, макар и миловидни, от актьорска гледна точка не бяха достатъчно сложни“.
Колкото и да е невероятно, репутацията й на велика индийска актриса не се дължи на популярните филми на Радж Капур. Под ръководството на други известни режисьори, като Х. А. Аббас, К. Шарма и естествено Мехбуб Хан, тя изпълнява въздействащи роли на исторически, митологични и романтични персонажи. Снима се с успех и в съвременни драми. Радж Капур е този, който прави от Наргис международна „звезда“ с обаятелния имидж на млада, чиста и вътрешно благородна жена, готова във всеки момент да се притече на помощ на всеки обиден или страдащ човек. Докато във филмите на други режисьори играе не само драматични, но и комедийни роли, разкривайки в пълна степен потенциала си на актриса, способна на разнообразни превъплъщения, естествена във всеки жест, убедителна във всеки образ, дори и когато е епизодичен.
Индира Ганди пише след нейната преждевременната смърт през 1981 г.: „За милионите кинозрители Наргис ще остане символ на огромен талант и самоотверженост“. Тя е първата индийска киноактриса, получила националната награда Падма Шри за принос в развитието на индийската култура.
За съжаление, прекратява кариерата си едва 39-годишна – в разцвета на красотата си и на върха на славата. Няколко години преди това, изиграва ролята на живота си в знаменития филм на Межбуб Кхан „Майка Индия“, показван навремето и у нас и за който е отличена с наградата за най-добра актриса на международния кинофестивал в Карлови Вари през 1958 г. Това е първият цветен филм на Наргис, истински шедьовър на индийското кино, който ще остане завинаги сред най-емблематичните индийски заглавия, завладял сърцата на милиони зрители по света. Заслужено получава и първата за Боливуд номинация за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм.
В „Майка Индия“ играе и Сунил Дат (Sunil Dutt) – човекът, за когото Наргис се омъжва през 1959 г. и от когото има три деца. Преди това нерядко й се е налагало да опровергава ширещите се слухове, че между нея и Радж Капур има нещо повече от приятелски отношения, заявявайки категорично: „Надявам се, хората да разберат моите взаимоотношения с него... взаимоотношения между двама най-близки приятели“ (Filmfare: 9 януари 1953).
В едно от ранните интервюта на Радж Капур, прочутият актьор и режисьор казва за Наргис: „Тя ме разбира прекрасно, а и аз нея. Трудно ми е да определя какво точно изпитвам. Не, не е любов, макар че много я харесвам“.
А години по-късно, отдавайки дължимото на приноса й за успеха на филмите, произведени от компанията „Р.K. Филмс“, той признава: „Тя беше моето вдъхновение. Имахме прекрасни отношения и извън работата. Беше истинско удоволствие да се наблюдава как ходи, как говори. Актриси от такъв калибър вече няма в киното. Наргис бе истински благороден човек, съпреживяващ болката, мъката и тревогите на всеки, който беше край нея. Жените винаги са били важни в моя живот, но за мен тя означаваше повече от всяка друга. Често съм й казвал: „Кришна е моя съпруга, майка на децата ми, а ти си майка на моите филми“.
След края на екранното им партньорство през 1957 г., Радж Капур продължава успешната си кариера, заменяйки Наргис с други красиви и талантливи актриси, като Шияма, Мала Синха, Виджаянтимала и др.
Не спира да засяга важни и болезнени теми от живота на индийското общество, като бедността и детската престъпност („Двете ваксаджийчета“), съдбата на пакистанските бежанци („Сангам“), кастовото неравенство „Боби“, вплитайки ги умело в сюжетите на своите ярки, развлекателни филми, наситени с много песни и танци.
В края на 50-те години утвърждава статута си на международна звезда с ролите си в „Под прикритието на нощта”(1957) и „Там, където тече Ганг”(1960). Заснема още няколко значими творби: „Сангам“ (1964), „Моето име е клоун“ (1972) „Истина, любов и красота”(1978), „Болни от любов”(1982) и „Любовната история на Ганга”(1985), доказвайки, че е ненадминат класик на индийската мелодрама.
Но и като продуцент Радж Капур се нарежда сред хората, допринесли най-много за разгръщане на международния потенциал на боливудското кино (повече киноиндустрията на Боливуд може да прочетете тук).
Последната си главна роля играе във филма на Асит Сен „Г-н законник“ (Vakil Babu, 1982). Две години по-късно се поява като епизодичен персонаж в британския тв-сериал „Kим“, в който блести Питър О’Тул. През целия си живот страда от астма и умира на 63-годишна възраст от свързани с нея усложнения, получени по време на церемонията по награждаването му с престижната национална награда „Dadasaheb Phalke Award“.
Смъртта му се възприема от милионите индийци като национална трагедия. Тя му попречва да завърши започнатия филм „Хенна“ (Henna), който излиза по екраните 3 години по-късно, благодарение на усилията на Рандхир Капур – най-големият му син. Другите двама сина на Радж Капур - Риши и Раджив стават също известни актьори и продуценти, а три от неговите внуци са звезди на Боливуд.
Семейната киностудия на клана Капур „Р.К.Филмс“ съществува и днес.
Източник: моята статия във в. „ТВ Сага“ от 26.04.2012 г.