БОЛИВУД И ИНДИЙСКОТО КИНО | Другото Кино - сайтът за независимо кино
Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БОЛИВУД И ИНДИЙСКОТО КИНО


03.10.2010  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Започналият в София Фестивал на индийското кино „Намасте България” е подходящ повод да си поговорим за индийските филми, които са рядък гост по нашите екрани.
От 1 до 10 октомври в столичния Синеплекс ще бъдат представени 9 от най-популярните боливудски продукции през последните години („Приятелство”, „Двойка, създадена от Бог”; „Пазете се, красавици”, „Погубени от любов”, „Танцувай с мен”, „Джодха и Акбар”, „Курбан”, „Fashion” и „D2 отново в действие”), в които участват представители на най-прочутите актьорски фамилии в Боливуд, като Абишек Бачан (син на индийската звезда Амитаб Бачан), Хритик Рошан (син на известния режисьор Ракеш Рошан), Карина Капур и Ранбин Капур (внуци на незабравимия Радж Капур), Сайф Али Кхан (син на актрисата Шармила Тагор и на Али Хан Патауди, легендарният капитан на индийския отбор по крикет) и може би най-ярките звезди в момента - Шахрукх Кхан, чиято популярност в Индия е съизмерима с тази на Амитаб Бачан и Радж Капур, както и прелестната Айшвария Рай, носителка на титлата „Мис Свят” и съпруга на Абишек Бачан.
Сред актрисите, участващи във филмите от фестивала, има още една носителка на званието „Мис Свят” – Приянка Чопра.


Дори и британският режисьор Дани Бойл включи във филма си "Беднякът-милионер" традиционни сцени с танци и музика, които са задължителни за индийските филми, произвеждани в Боливуд.

За съжаление, естетиката на индийското кино почти не се променя през годините. Основният й отличителен белег си остават песните, танците, музиката и сърцераздирателните мелодраматични сюжети. Огромната част от такива обилно сиропирани продукции днес се произвежда в прочутия кинокомплекс край Бомбай (днешен Мумбай), наречен Боливуд по аналогия с американския Холивуд. Този конгломерат от филмови студиа ежегодно бълва над 1000 заглавия (през тази година 1256), от които около 600-700 игрални. А само на езика хинди излизат около 350 нови продукции ежегодно – толкова, колкото не може да си позволи дори Холивуд.
Приходите от тяхното разпространение превишават тези от чуждестранните хитове, прожектирани в индийските киносалони. Успехът им отдавна е прехвърлил националните, езикови и културни граници и в последно време редица боливудски продукции се радват на все по-широк международен отзвук.
Това вероятно се дължи на това, че напоследък много от тях се опитват да правят компромис между нахлуващите модерни увлечения и традиционните индийски ценности, макар че целта си остава все същата - да се предложи на една много широка публика развлечение, което да ù позволи не само да се откъсне от действителността, но и да предизвика спонтанната й възхита.

  В Боливуд доскоро не бе разрешено да се показват на екрана целувки. Но музикалните изпълнения играят роля на заместител на сексуалния контакт, танците често съдържат еротичен подтекст, а камерата почти винаги се насочва към ерогенните зони на актрисите -най-вече към техния…пъп, който традиционното индийско сари щедро разкрива.

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СА МНОГО УСПЕШНИ
във финансово отношение за Боливуд. Смята се, че 40-процентното увеличение на приходите от индийски филми се дължи и на отказа от стриктно спазване на досегашната формула за правене на кино.
Новите индийски филми по-рядко разчитат на националния колорит и захаросаните сюжети, а Боливуд все по-често адаптира печеливши американски хитове, фактически преснимайки най-успешните блокбастъри на езика хинди, но с индийски звезди в главните роли и със задължителните песенно-танцови изпълнения. Сред местните филми-двойници има варианти на „Екзорсист”, „Кръстникът”, „Глутница кучета”, „Роки”, „Леон”, „Белязания” и др.
Филмът „Криш” (Krrish), който е най-големият касов хит в Индия, копира дословно сюжета на холивудския „Супермен”.


Хритик Рошан в боливудския хит "Krrish" (2006), режисиран от баща му Ракеш Рошан.

Индия е сред малкото страни на света, където филмите с марка Холивуд са по-малко популярни от местните заглавия. А напоследък индийското кино е все по-предпочитано и в останалата част на Азия, където аудиторията му превишава 4 млрд. зрители. Боливудските филми се гледат много в Пакистан, Малайзия, Китай, но също така и в Южна Америка – например в Бразилия.
Едва ли е случайно, че най-успешният бразилски сериал напоследък се казва „Пътищата на Индия” (Caminho das Índias) и е посветен на живота на индийците с тяхната многовековна история и обичаи. Миналата година бе отличен с награда „Еми” в категорията „най-добър телевизионен сериал”.


Кадър от филма на Мира Наир "Здравей, Бомбай!", отличен със "Златна камера" за най-добър дебют и с наградата на публиката от кинофестивала в Кан през 1988г.

Индийското кино все още не е много известно на Запад и може да завижда на успехите на китайските филми на този пазар. Но напоследък все повече индийски режисьори, като Шекхар Капур например, работят успешно във Великобритания и САЩ. Някои от награждаваните филми по фестивали в последните години са дело на индийски жени-режисьорки, най-известни от които са Мира Наир ("Здравей, Бомбай!", "Сватба в сезона на дъждовете", "Името") и Гуриндер Чадхи ("Играй като Бекъм").
Така че, в общия поток от традиционни съзливи мелодри и кървави екшъни, все повече са индийските филми, достигащи художественото равнище на световното кино.


Преди три-четири години на нашия пазар бе пусната поредица с DVD-та, имаща претенцията да представя „златна колекция” на „Най-великите индийски филми”. Ако не друго, тя подтикна мнозина да си спомнят с носталгия за Радж Капур, чиито филми преди 40-50 години бяха много популярни не само в България. Творчеството на този голям индийски актьор, режисьор и продуцент заслужава внимание, но ще бъде наивно да се мисли, че то може да даде реална представа на днешните млади хора за достойнствата на индийската кинематография.

В класацията на американското списание „Тайм” на 100-те най-велики филми на всички времена, са включени и пет индийски филма, три от които са режисирани от починалия през 1992 г. Сатяджит Рей (Satyajit Ray), който с основание е сочен за най-влиятелния индийски кинематографист в световното кино.
Неговият филм „Pather Panchali” (Песента на пътя) е отличен с единадесет международни награди. Това е първата част на трилогията за Апу, която е последвана от „Aparajito” (Непобеденият) и „Apur Sansar” (Светът на Апу). През 1958г. той заснема „Музикален салон”, който се счита за най-важния му филм. През живота си Сатяджит Рей е упражнявал широка палитра от професии, сред които са писане на сценарии, кастинг, писане на оригинална филмова музика, филмови снимки, художествено ръководство, изготвяне и осъществяване на надписите към собствените му филми, както и на рекламните плакати. Извън киното, той се изявява като писател, издател, илюстратор, графичен дизайнер и кинокритик. Носител е на многобройни награди, сред които и „Оскар” за цялостно творчество през 1992 г. Същата година е награден и с „Bharât Ratna” – най-високото отличие в Индия.


Кадър от "Музикален салон" (1958) - един от шедьоврите, създадени от великия индийски режисьор Сатяджит Рей.

За съжаление, в т.нар. „Златна колекция”, радпространявана на DVD-та у нас, няма нито един негов филм. Липсват творби и на други прочути индийски майстори като Мринал Сен, Ритвик Чатак, Гуру Дут, Мани Ратнам, които за съжаление са все още абсолютно неизвестни в България.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание