Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БОЛИВУД И ИНДИЙСКОТО КИНО


03.10.2010  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Започналият в София Фестивал на индийското кино „Намасте България” е подходящ повод да си поговорим за индийските филми, които са рядък гост по нашите екрани.
От 1 до 10 октомври в столичния Синеплекс ще бъдат представени 9 от най-популярните боливудски продукции през последните години („Приятелство”, „Двойка, създадена от Бог”; „Пазете се, красавици”, „Погубени от любов”, „Танцувай с мен”, „Джодха и Акбар”, „Курбан”, „Fashion” и „D2 отново в действие”), в които участват представители на най-прочутите актьорски фамилии в Боливуд, като Абишек Бачан (син на индийската звезда Амитаб Бачан), Хритик Рошан (син на известния режисьор Ракеш Рошан), Карина Капур и Ранбин Капур (внуци на незабравимия Радж Капур), Сайф Али Кхан (син на актрисата Шармила Тагор и на Али Хан Патауди, легендарният капитан на индийския отбор по крикет) и може би най-ярките звезди в момента - Шахрукх Кхан, чиято популярност в Индия е съизмерима с тази на Амитаб Бачан и Радж Капур, както и прелестната Айшвария Рай, носителка на титлата „Мис Свят” и съпруга на Абишек Бачан.
Сред актрисите, участващи във филмите от фестивала, има още една носителка на званието „Мис Свят” – Приянка Чопра.


Дори и британският режисьор Дани Бойл включи във филма си "Беднякът-милионер" традиционни сцени с танци и музика, които са задължителни за индийските филми, произвеждани в Боливуд.

За съжаление, естетиката на индийското кино почти не се променя през годините. Основният й отличителен белег си остават песните, танците, музиката и сърцераздирателните мелодраматични сюжети. Огромната част от такива обилно сиропирани продукции днес се произвежда в прочутия кинокомплекс край Бомбай (днешен Мумбай), наречен Боливуд по аналогия с американския Холивуд. Този конгломерат от филмови студиа ежегодно бълва над 1000 заглавия (през тази година 1256), от които около 600-700 игрални. А само на езика хинди излизат около 350 нови продукции ежегодно – толкова, колкото не може да си позволи дори Холивуд.
Приходите от тяхното разпространение превишават тези от чуждестранните хитове, прожектирани в индийските киносалони. Успехът им отдавна е прехвърлил националните, езикови и културни граници и в последно време редица боливудски продукции се радват на все по-широк международен отзвук.
Това вероятно се дължи на това, че напоследък много от тях се опитват да правят компромис между нахлуващите модерни увлечения и традиционните индийски ценности, макар че целта си остава все същата - да се предложи на една много широка публика развлечение, което да ù позволи не само да се откъсне от действителността, но и да предизвика спонтанната й възхита.

  В Боливуд доскоро не бе разрешено да се показват на екрана целувки. Но музикалните изпълнения играят роля на заместител на сексуалния контакт, танците често съдържат еротичен подтекст, а камерата почти винаги се насочва към ерогенните зони на актрисите -най-вече към техния…пъп, който традиционното индийско сари щедро разкрива.

ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СА МНОГО УСПЕШНИ
във финансово отношение за Боливуд. Смята се, че 40-процентното увеличение на приходите от индийски филми се дължи и на отказа от стриктно спазване на досегашната формула за правене на кино.
Новите индийски филми по-рядко разчитат на националния колорит и захаросаните сюжети, а Боливуд все по-често адаптира печеливши американски хитове, фактически преснимайки най-успешните блокбастъри на езика хинди, но с индийски звезди в главните роли и със задължителните песенно-танцови изпълнения. Сред местните филми-двойници има варианти на „Екзорсист”, „Кръстникът”, „Глутница кучета”, „Роки”, „Леон”, „Белязания” и др.
Филмът „Криш” (Krrish), който е най-големият касов хит в Индия, копира дословно сюжета на холивудския „Супермен”.


Хритик Рошан в боливудския хит "Krrish" (2006), режисиран от баща му Ракеш Рошан.

Индия е сред малкото страни на света, където филмите с марка Холивуд са по-малко популярни от местните заглавия. А напоследък индийското кино е все по-предпочитано и в останалата част на Азия, където аудиторията му превишава 4 млрд. зрители. Боливудските филми се гледат много в Пакистан, Малайзия, Китай, но също така и в Южна Америка – например в Бразилия.
Едва ли е случайно, че най-успешният бразилски сериал напоследък се казва „Пътищата на Индия” (Caminho das Índias) и е посветен на живота на индийците с тяхната многовековна история и обичаи. Миналата година бе отличен с награда „Еми” в категорията „най-добър телевизионен сериал”.


Кадър от филма на Мира Наир "Здравей, Бомбай!", отличен със "Златна камера" за най-добър дебют и с наградата на публиката от кинофестивала в Кан през 1988г.

Индийското кино все още не е много известно на Запад и може да завижда на успехите на китайските филми на този пазар. Но напоследък все повече индийски режисьори, като Шекхар Капур например, работят успешно във Великобритания и САЩ. Някои от награждаваните филми по фестивали в последните години са дело на индийски жени-режисьорки, най-известни от които са Мира Наир ("Здравей, Бомбай!", "Сватба в сезона на дъждовете", "Името") и Гуриндер Чадхи ("Играй като Бекъм").
Така че, в общия поток от традиционни съзливи мелодри и кървави екшъни, все повече са индийските филми, достигащи художественото равнище на световното кино.


Преди три-четири години на нашия пазар бе пусната поредица с DVD-та, имаща претенцията да представя „златна колекция” на „Най-великите индийски филми”. Ако не друго, тя подтикна мнозина да си спомнят с носталгия за Радж Капур, чиито филми преди 40-50 години бяха много популярни не само в България. Творчеството на този голям индийски актьор, режисьор и продуцент заслужава внимание, но ще бъде наивно да се мисли, че то може да даде реална представа на днешните млади хора за достойнствата на индийската кинематография.

В класацията на американското списание „Тайм” на 100-те най-велики филми на всички времена, са включени и пет индийски филма, три от които са режисирани от починалия през 1992 г. Сатяджит Рей (Satyajit Ray), който с основание е сочен за най-влиятелния индийски кинематографист в световното кино.
Неговият филм „Pather Panchali” (Песента на пътя) е отличен с единадесет международни награди. Това е първата част на трилогията за Апу, която е последвана от „Aparajito” (Непобеденият) и „Apur Sansar” (Светът на Апу). През 1958г. той заснема „Музикален салон”, който се счита за най-важния му филм. През живота си Сатяджит Рей е упражнявал широка палитра от професии, сред които са писане на сценарии, кастинг, писане на оригинална филмова музика, филмови снимки, художествено ръководство, изготвяне и осъществяване на надписите към собствените му филми, както и на рекламните плакати. Извън киното, той се изявява като писател, издател, илюстратор, графичен дизайнер и кинокритик. Носител е на многобройни награди, сред които и „Оскар” за цялостно творчество през 1992 г. Същата година е награден и с „Bharât Ratna” – най-високото отличие в Индия.


Кадър от "Музикален салон" (1958) - един от шедьоврите, създадени от великия индийски режисьор Сатяджит Рей.

За съжаление, в т.нар. „Златна колекция”, радпространявана на DVD-та у нас, няма нито един негов филм. Липсват творби и на други прочути индийски майстори като Мринал Сен, Ритвик Чатак, Гуру Дут, Мани Ратнам, които за съжаление са все още абсолютно неизвестни в България.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


    

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание