ОБЗОРИ

• 
• Add new коментар

Преполовихме годината и това е повод не само за равносметка на досегашната посещаемост на българските филми, но и за прогноза за оставащите месеци до края на 2012 г.  
В предишния си обзор по темата, озаглавен „Българското кино не се предава“ стигнах до извода, че съвземането на българското кино продължава. Той се основаваше на констатацията, че интересът към родните кинозаглавия не спира да расте. Така например, българските филми, излезли по екраните на страната през 2011 г., са били гледани от 11.38% от цялата аудитория и са донесли 11.35 на сто от общите приходи от киноразпространение у нас, възлизащи на почти €19 млн. при средна цена на 1 билет от 7.87 лв. Това е увеличение с 12.1% спрямо 2010 година, която бе белязана от касовия успех на „МИСИЯ ЛОНДОН“ (376 209 зрители!).
През 2011 г. в националната ни киномрежа, състояща се от 43 киносалона с общо 150 екрана, са били разпространени общо 114 филмови заглавия, от които 7 български. Но въпреки това пазарният дял на родните филми се е увеличил от 8.8% през 2010-та до 14.2% за миналата година. В челната тройка на най-гледаните филми през нея намериха място две български заглавия: „LOVE. NET“ и „ОПЕРАЦИЯ "ШМЕНТИ КАПЕЛИ”, които са посетени съответно от 206 520  и 171 605 зрители. Лидер бе американският касов хит „Карибски пирати 4”, посетен от 220490 души. 

Какво паказват данните за първите 6 месеца на 2012 година? Продължава ли възходящият ход на българското кино или интересът на зрителите към новите български филми започва да намалява?

За съжаление, данните от боксофиса не са оптимистични. Засега нито един наш филм не е успял да се приближи до рекордните резултати на хитовете от предишните две години, като „Мисия Лондон“, „Love. Net“, „Tилт“ и „Операция "Шменти капели“. Рекордьорът ни за тази година (засега!) е романтичната комедия „ЧУЖДЕНЕЦЪТ“ (реж. Ники Илиев), която е била гледана от 55 106 зрители за 17-седмичното си разпространение. На второ място е комедийният екшън „КОРПУС ЗА БЪРЗО РЕАГИРАНЕ“ (реж. Станислав Дончев) с 43 034 зрители.

В същото време едва 7 203 души са посетили „АВЕ“ през шестте седмици, през които е разпространяван, независимо от факта, че е признат за най-добър игрален филм на 2011 година от Българската филмова академия и е отличен за най-добра режисура на 16-ия София Филм Фест и спечели различни награди във Висбаден, Варшава, Сараево...
Същото се случи и с „ПОДСЛОН“ (реж. Драгомир Шолев) - най-добрият български филм за предходната (2010) година, спечелил главните награди на 15-ия София Филм Фест и на Българската филмова академия, а също - отличията за най-добър дебют от фестивала на киното от Югоизточна Европа в Лос Анджелис и за най-добър европейски филм от 13-я Фестивал на европейското кино в Есон (Франция). Той се задържа на екран едва 6 седмици, през които бе гледан само от 5 926 зрители.

Антирекордът по посещаемост на български филм през първото полугодие на тази година принадлежи на „ЗАД КАДЪР“ (реж. Светослав Овчаров), който за 11-седмично разпространение (до момента!) e бил посетен едва от 2211 души.

Класацията на най-гледаните филми в киносалоните се оглавява от американския приключенски екшън „ОТМЪСТИТЕЛИТЕ 3D“ (114 261 зрители), следван от комедията с „ДИКТАТОРЪТ“ (107 406 зрители) и анимационния хит „ЛЕДЕНА ЕПОХА 4: КОНТИНЕНТАЛЕН ДРЕЙФ (103 856 зрители само за 2 седмици!). От 27 юли излиза и „ЧЕРНИЯТ РИЦАР: ВЪЗРАЖДАНЕ“ – грандиозният епилог на трилогията на Кристофър Нолан за Батман, който неминуемо също ще се нареди сред зрителските фаворити това лято. Задават се и още потенциални претенденти за касови рекордьори, като анимацията на Disney/Pixar „ХРАБРО СЪРЦЕ“, фантастичният екшън „ЗОВ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ“, криминалният трилър „НАСЛЕДСТВОТО НА БОРН“, поредният Бонд „007 КООРДИНАТИ: СКАЙФОЛ“ и естествено дългоочакваното завръщане на Питър Джаксън с новия му вълшебен епос за приключенията на Билбо Бегинс „ХОБИТ: НЕОЧАКВАНО ПЪТЕШЕСТВИЕ“.
На този фон ми е малко трудно да си представя как българското кино ще съумее да запази извоювания през миналата година пазарен дял от 14.2%. Нищо, че през оставащите месеци до края на 2012-та по екраните ще излязят два наши филма, ориентирани към широката публика: „ПИСТОЛЕТ, КУФАР И ТРИ СМЪРДЯЩИ ВАРЕЛА“ (реж. Георги Костов) и „ПЪЗЕЛ“ (реж. Иво Стайков).
Съкращението на държавните субсидии тепърва ще дава своето отражение както върху броя, така и върху разнообразието на произвежданите български филми. А това няма как да не доведе до спад на зрителския интерес. Все пак, въпреки трудностите, родната кинематография функционира, макар и на по-бавни обороти.
Режисьорът на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ Стефан Командарев се подготвя за снимките на новия си филм „СЪДИЛИЩЕТО“ с бюджет от €1.7 млн, който бе класиран на първо място в сесията на Националния филмов център през есента на 2011 г. и впоследствие подкрепен от германски продуцент, БНТ и Македонския филмов център.
Благодарение на финансова помощ от Евроимаж (Eurimage) ще може най-после да заснеме своя игрален дебют и живеещият във Франция наш сънародник Георги Балабанов. Бюджетът на неговия филм „ДОСИЕТО ПЕТРОВ“ е около € 1.2 млн.
Известният оператор Емил Христов вече е завършил снимачния период на дебютния си филм като режисьор „ЦИНКОГРАФ“ по сценарий на Владислав Тодоров по собствения му роман. Възможно е филмът да бъде представен премиерно на някой международен фестивал до края на годината, но по екраните на страната ще се появи най-вероятно догодина.
Едва ли ще видим скоро в кината и дебютния филм „ДЖУЛАЙ“ на Кирил Станков, който бе представен в конкурсната програма на завършилия наскоро 34-ти Московски международен кинофестивал. Опасявам се, че и неговата съдба няма да е по-различна от тази на „Номер 1“ (реж. Атанас Христосков), който въпреки че спечели „Златна роза“ миналата есен, още не е представен на широката публика в България.
В очакване сме да видим и новия филм на Петър Попзлатев „АЗ СЪМ ТИ“, заснет за БНТ по „Роман без заглавие“ (1966 г.) на Димитър Димов и неговото продължение „Адриана“, написано от дъщеря му Теодора Димова и излязло у нас през 2007 г.
Да се надяваме, че скоро ще може да се осъществят и проектите, определени за държавно финансово подпомагане след доста оспорваната сесия на НФЦ през юни. Става въпрос за „БУФЕРНА ЗОНА“ (сц. и реж. Георги Дюлгеров) и за трите дебюта: „МАКАРЕНА“ (сц. Григор Лефтеров, реж. Тодор Мацанов), „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА“ (сц. Яна Борисова, сц. и реж. Галин Стоев) и „ОМБРЕ“ (сц. Емил Тонев, реж. Захари Паунов).  Но едва ли тяхната поява би променила очертаващата се тенденция на намаляване на зрителския интерес към българското кино...
Източници: filmneweurope.com, obs.coe.int