НОВИНИ

• 
• Add new коментар

В навечерието на 13 януари - професионалният празник за всички, които работят в областта на българското кино - е добре да направим и опит за равносметка.

Какво се случи с българското кино през 2011 година?

Произведени бяха 10 нови заглавия, от които по екраните излязоха следните седем: "Love.net" (реж. Илиян Джевелеков), "Кецове" (реж. Иван Владимиров, Валери Йорданов),  „Островът" (реж. Камен Калев),  „Подслон“ (реж. Драгомир Шолев),  „Тилт“ (реж. Виктор Чучков-син), „Операция - Шменти капели“ (реж. Иван Митов) и "Още нещо за любовта" (реж. Магдалена Ралчева). Скоро ще излязат „Аве“ (реж. Константин Божанов), „№1“ (реж. Атанас Христосков) и "Корави старчета" (реж. Пламен Масларов, Ивайло Пенчев).  
Изводът, който се налага, ако съдим по тези филми, е че съвземането на българското кино продължава. В края на 2010-та толкова силно се бях притеснил от орязването на държавните субсидии, че дори озаглавих обзора си „Годината на покушението срещу българското кино“.
Съвсем не искам да кажа, че сега нещата са розови, но все пак в Закона за бюджета за 2012 година е утвърдена държавна субсидия за производство на български филми в размер на 10 милиона лева. Освен това киносалоните в България отчитат сериозен ръст (15 процента) на посещаемостта през 2011-та спрямо предходната 2010 година. И това се дължи в немалка степен и на българското кино. 
В челната тройка на най-гледаните филми за последните 12 месеца попаднаха две български заглавия: "Love.net" и „Операция - Шменти капели”, които са били гледани съответно от 206 520 и 171 605 зрители. Лидерската позиция е за американския касов хит „Карибски пирати 4”, посетен от 220 490 души.

За съжаление, не се увеличава интересът към стойностното българско и световно кино, ако се съди по данните на родния боксофис. Така например, най-добрият български филм през годината "ПОДСЛОН" (реж. Драгомир Шолев), спечелил главните награди на 15-ия София Филм Фест и на Българската филмова академия, а също - отличията за най-добър дебют от фестивала на киното от Югоизточна Европа в Лос Анджелис и за най-добър европейски филм от 13-я Фестивал на европейското кино в Есон (Франция), се задържа на екран едва 6 седмици, през които бе гледан само от 4698 зрители и донесе нищожните приходи от 29 623 лева.
Опасявам се, че пропастта между касовото и стойностното кино у нас се задълбочава. А това е тенденция, водеща към постепенното изчезване от българския репертоар на оригиналните арт филми...