Представянето на биографичния филм за живота на най-великия шахматист на всички времена е много важна промоционална част от програмата „Шах в училище" на Европейския шахматен съюз, тъй като седмото изкуство е един от най-въздействащите и естествени начини за диалог с младите хора. Затова по покана на президента на Европейския шахматен съюз, Силвио Данаилов, на премиерата присъстваха Кирсан Илюмжинов, президент на Световната шахматна федерация (ФИДЕ), нобеловият лауреат по икономика проф. Робърт Мъндел, известен като „бащата на еврото" и кметът на София, Йорданка Фандъкова.
Президентът на ФИДЕ Кирсан Илюмжинов заяви пред камерите на БНТ: „Боби Фишер е не просто световен шампион по шахмат, той е гений на човечеството. Благодарение на него шахматът започна да се развива. Приветствам инициативата на Българската федерация и европейския шахматен съюз и се надяваме, че след този филм, хората ще се заинтересуват още повече от играта и ще насърчат децата си да я играят."
Още в ранните години от своята история, киното започва да се вглежда в древната игра и особено в хората, които са били луди по нея. Един от първите стойностни филми, посветени на шаха е дело на знаменития режисьор Всеволод Пудовкин. Той заснема „Шахматна треска” през 1925 година по време на голям международен турнир с участието на световния шампион Капабланка и още десетки знаменити гросмайстори. Тяхното гостуване в руската столица предизвиква истински шахматен бум сред московчани.Години по-късно в екранизацията на режисьора Марк Захаров по „12-те стола” на Илф и Петров също е отделено важно място на сцена, в която Остап Бендер (акт. Андрей Миронов) се представя за шахматен майстор и дава сеанс на едновременна игра срещу дузина любители на шаха.
С течение на времето и други известни кинематографисти започват да проявяват интерес към древната игра. Ингмар Бергман, например, я въвежда в кулминационния момент на своята философска драма „Седмият печат” (1957), отличена със специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Във филма се разказва за рицаря Антониус Блок, който се завръща у дома след участие в кръстоносен поход. Той установява с дълбока покруса, че страната му е напълно разорена от чумна епидемия, косяща всички наред. Измъчван от съмнения в съществуването на Бога, Антониус Блок призовава Смъртта на решителен шахматен двубой, в който залогът е собственият му живот.
Филмът „Шахматисти” (1977) на големия индийски майстор на киното Сатяджит Рей не само доставя естетическа наслада, но и анализира политико-историческите реалности от средата на 19-ти век. Намеквайки за произхода на шаха като военно-стратегическа игра, прочутият режисьор умело развива две паралелни сюжетни линии. Той представя двама аристократи, които са толкова увлечени по древната игра, че не забелязват как Източноиндийската компания разиграва една друга – коварна политическа игра, която има за цел свалянето на краля и предаването на индийското кралство под британско управление.
Шест години по-късно големият френски актьор Мишел Пиколи пък помага на младия режисьор Ришар Дембо да заснеме чудесния си филм „Диагоналът на офицера” (1984), фокусиран изцяло върху борбата за шахматната корона. Пиколи се превъплъщава блестящо в ролята на възрастен, смъртно болен шахматен шампион на Съветския съюз, който се състезава за световната титла срещу гениален и напорист значително по-млад от него съветски емигрант. На фона на тази вълнуваща спортна драма е много добре показано как в средата на 80-те години на миналия век официалната шахматна надпревара е използвана като параван за разиграването на безмилостния политически шах между великите сили. Затова напълно заслужено „Диагоналът на офицера” е удостоен с „Оскар” за най-добър чуждестранен филм.
Американската филм „В търсене на Боби Фишер” (1993, реж. Стивън Зейлиън) пък пресъздава драматичната история на седемгодишно момче, надарено с необикновен шахматен талант и неговият баща, който желае на всяка цена да го направи световен шампион. Кое е по-важно – детството и любовта между баща и син или успехът и кариерата на велик гросмайстор?! Има неща в живота, които не могат да бъдат пожертвани като фигури на шахматната дъска.
През 2000-ата година холандката Марлийн Горис екранизира романа на Владимир Набоков „Защитата на Лужин”, който е посветен на прочут шахматист, завършил живота си чрез самоубийство. Във фокуса на повествованието е своенравен руски гросмайстор (акт. Джон Туртуро), на когото предстои да играе мач за световната титла. Но вместо да се подготвя за изпитанието на живота си, Лужин трескаво броди из лъскавите хотелски кулоари.
Джон Туртуро пресъздава много убедително човешката драма на гениалния шахматист, който по ирония на съдбата среща любовта в сюблимния момент на своята кариера.
Върху шаха концентрира вниманието си и превъзходният анимационен филм „Играта на Джери”, създаден от прочутото холивудско студио „Пиксар”. Древната игра този път е послужила като средство да се разкрие драмата на самотата. През 1998 г. филмът печели „Оскар” за най-добра късометражна анимация.
По обясними причини документалистите най-често от всички кинематографисти поглеждат към шахмата. Заснети са множество документални ленти за различни световни шампиони, сред които се открояват филмите за Боби Фишер – гениалният американски шахматист, починал неотдавна в Исландия на 65-годишна възраст.
Може би най-интересният от тях е „Боби Фишер срещу свeтa“ (Bobby Fischer Against the World), който е част от програмата на So Independent’2012. Според мнозина това е най-пълната документална кинобиография за най-великия шахматист на всички времена, удивил света с феноменалните си способности още като дете и станал световен шампион през 1972 г., сразявайки Борис Спаски в исландската столица Рейкявик и нанасяйки по този начин първото историческо поражение над непобедимата дотогава шахматна школа на Съветския съюз. Редки архивни кадри и проницателни интервюта с най-близките му хора разгръщат на екрана завладяващата история за стремителния възход и падение на този безспорен шахматен гений. Както е известно, отказването на Фишер от състезателна дейност позволява на новото руско попълнение в лицето на Карпов и Каспаров да превземе пак шахматния Олимп. А оттеглянето на Каспаров преди няколко години пък освободи място за действие на нашия Веселин Топалов, който също завоюва световната титла през 2005 г. Предлагам следния откъс от моето предаване "Другото кино", излъчено на 8 март 2009г. по VTV. В него съм се опитал да разкажа за някои от най-добрите филми, в които на шаха е отредено важно място, за да илюстрирам необяснимата любов между киното и тази прекрасна древна игра.