НОВИНИ

• 
• Add new коментар

С прожекция на документалния филм „Портите“ (The Gates) завърши Третият кинофестивал на американското независимо кино (So Independent Film Festival), който се проведе от 25 октомври до 4 ноември в София.
Макар и да не успях да видя всичките 45 заглавия, представени тази година, все пак, уверено мога да заявя, че толкова силна програма не съм гледал отдавна. Мисля, че този фестивал започва сериозно да конкурира София Филм Фест, който е далеч по-мащабен, разбира се.
Документалните филми, представени на So Independent’2012, надминават по сила на въздействие игралните. Няколко от тях са истински шедьоври, по мое мнение. Имам предвид най-вече „В търсене на Шугърмен“ (Searching for Sugar Man), „Първа позиция“ (First Position) и „Невидимата война“ (The Invisible War).
С отлични впечатления съм и от биографичните портрети на Боби Фишер, Марина Абрамович, Уди Алън и Роман Полански, както и от завладяващия филм за Кристо и неговите „порти на радостта“ („Портите“). Създателите му (Антонио Ферера и Албърт Мейзълс) проследяват историята на усилията на легендарния ни сънародник и съпругата му Жан-Клод по създаването на истинска „златна река” от 7500 „порти” със завеси, прекосяваща Сентрал Парк в Ню Йорк през февруари 2005 г.
Налудничавата идея, глътнала 21 милиона щатски долара, осигурени от самите художници, не успява да преодолее бюрократичните пречки и скептицизма на нюйоркчани в продължение на цели 26 години. Накрая получава зелена светлина от настоящият кмет на Ню Йорк Майкъл Блумбърг. А филмът за този творчески триумф ни убеждава в огромната сила на изкуството, чийто смисъл е да носи радост и да „храни душата”, по думите на един от многото възхитени минувачи, преминали през "портите на Кристо" в Сентрал парк.

„СЕАНСИ“ (The Sessions) пък бе най-силният от игралните филми, представени на So Independent тази година. На фестивала „Сънданс“ в САЩ, който е най-големият форум на независимото кино в света, той получава две награди на публиката – за режисура в лицето на Бен Люин (Ben Lewin) и за цялостна игра на актьорския състав - Джон Хоукс, Уилям Х. Мейси, Хелън Хънт, Аника Маркс, Муун Блъдгуд. Специалистите вече го нареждат сред вероятните претенденти и за „Оскар“ – най-вече в категориите за най-добър актьор (Джон Хоукс) и най-добра актриса (Хелън Хънт).
Като основа за сценария на „Сеанси“ е послужила историята на журналиста и поета Марк О’Брайън, описана в автобиографичната му книга „Как станах човек: борбата с ограничените физически възможности за независимост”.
След прекаран по време на детството си полиомиелит Марк се оказва парализиран от шията надолу и прикован към апарат за изкуствено вентилиране на белите му дробове. Независимо от това, успява да завърши Калифорнийския университет Бъркли и дори да се влюби в една от своите домашни асистентки. Тази любов пробужда у 36-годишния мъж желанието да се раздели с девствеността си. Чрез съдействието на своя терапевт и на приятеля си свещеник, той се свързва с професионалната секс-учителка Черил Коен-Грийн, която по нищо не се отличава от типичната американска омъжена домакиня. Но благодарение на нея става възможно осъществяването на желанието на Марк, което е изключително трудно в неговото състояние.
Вдъхновен от тази истинска история, филмът „Сеанси“ проследява сложните отношения между Марк и Черил, която съумява по възможно най-деликатния начин да пробуди у парализирания си пациент вярата в неговата мъжественост. В нейната роля се превъплъщава блестящо Хелън Хънт (Helen Hunt) - носителка на „Оскар“ за изпълнението си в партньорство с Джак Никълсън в „Колкото толкова“ (As Good as It Gets, 1997).
Джон Хоукс също е безупречен като парализирания Марк, но, според мен, „Сеанси“ дължи своето очарование най-вече на Хелън Хънт, която без излишен свян и с огромно актьорско проникновение успява да превърне тази нетипична сексуална история в истински химн на любовта и радостта от споделената интимност.
Уилям Х. Мейси, който е също превъзходен в ролята на свещеника, не крие своята надежда, че филмът ще бъде приет благосклонно от Църквата. Нещо повече – дори е убеден, че мнозинството от свещениците, които иначе едва ли биха съдействали на Марк О’Брайън, ще си променят мнението, след като видят неговата история на екрана.
Хелън Хънт също разказва много интересни неща за своята героиня, която е реален персонаж. „Преди филма – споделя тя – дори не бях чувала за професията секс учителка или сурогатна секс партньорка, но Черил я практикува и до днес. Много ми допадна, че е обикновена и в същото време изключително самобитна жена. Надявам се да съм успяла да предам същността на нейния силен характер. Съгласете се, че повечето сексуални сцени във филмите си приличат – светлината угасва, долното бельо пада и ви става малко неудобно, че сте станали свидетели на нечий интимен живот. В нашия филм никой не изпитва никакъв срам, навярно защото намеренията на персонажите са много чисти и искрени.“