Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

20 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА „ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН”


12.08.2017  Текст:  Петър Драгиев

НОВИНИ

   

Преди двадесет години, през 1997-а, Роберто Бенини създаде един от най-добрите филми в цялата история на киното. "Животът е прекрасен" заслужено получи три награди "Оскар" - за най-добър актьор, за най-добър режисьор и за музика; осем награди "Давид ди Донатело"; Голямата награда на журито на фестивала в Кан. Още "по-заслужено" получи възхищението и обичта на милиони зрители. Възхищение, което няма нищо общо с хищната хитрост на изчисления хит. Обич, която даваш безрезервно едновременно с вцепенено от болка гърло и с радостното усещане за пораснали криле, с които не ставаме ангели, но ставаме по-добри хора... Предлагам на "Другото кино" рецензията си "Важното е оловото никога да не стигне до сърцето", писана през юли 2000 година, когато "Животът е прекрасен" се завъртя по българските кина. Мисля, че посланието ѝ е актуално и днес. Тя любопитно си кореспондира с интересната кратка студия на Красимир Кастелов "Как Бенини засенчи Спилбърг".

ВАЖНОТО Е ОЛОВОТО НИКОГА ДА НЕ СТИГНЕ ДО СЪРЦЕТО

Моля ви, гледайте "Животът е прекрасен"! Много ви моля! Знам, че животът е тежък. Знам, че няма работа, парите не достигат, горят пожари, главите ни пламтят от напрежение. Знам, че човек по ще си почине вкъщи с някой екшън, трилър, романтична комедия или сапунен сериал по каналите или от касетата. Знам. Но

"ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН" Е ВЕЛИК ФИЛМ

Защо? Защото ангажира, изкарва на видело най-доброто у зрителя. Естествено, неусетно те прави дълбоко съпричастен партньор в нещо сега ставащо, а не поднесено на тепсия. Кара те да плачеш от радост и болка, че си човек, че разбираш, че чувстваш. Измъква те от всички лъжи и измами. Разпъва те на кръста на пречистването, на катарзиса - като Христос, като Малкият принц между розата и лисичката. Прави те господар на една малка планета, наречена Земя. Господар от истинските господари. От тези, които всеки ден слугуват на истинското, доброто у себе си; на истинското, доброто у другите. И са щастливи. Колкото и да е трудно... Затова е велик "Животът е прекрасен".

ЗАТОВА ВИ МОЛЯ ДА ГО ГЛЕДАТЕ!

Всъщност в "Животът е прекрасен" има и екшън, и трилър, и комедия на ситуациите, и романтична комедия, и психологическа драма, и трагедия, и сага. Филмът е наситен със символи, киноцитати, каламбури, ребуси, но е изключително зрелищен, контактен. Още първият епизод е симптоматичен. Кола без спирачки се носи шеметно по стръмния планински път, а после и направо през шубраците. След малко се появява в провинциалното градче, накичена като Бакхус със зеленина. А само миг преди това главният герой на филма, единият от двамата пътници в колата - Гуидо Орефиче (Роберто Бенини), е споменал ключово името на веселия, играещия бог.

ТАКА ТЕЧЕ ЦЯЛОТО ЕКРАННО ДЕЙСТВИЕ - БЕЗ СПИРАЧКИ,
С ВДЪХНОВЕНИЕТО НА БАКХУС

разкрепостено, ликуващо, но и жертвено. Комичните гегове се сменят от драматични въпросителни ниши. Ексцентриката и буфонадата отстъпват на пронизани от трагедийна жилка епизоди. Всичко това се слива в пленителна приказка. Слава Богу, дори и при лавинообразно нарастващата мощ на информационните технологии, когато светът действително се превръща в "електронно село", приказките са живи. Слава Богу, защото до ден-днешен човечеството открива най-истинските си истини в своите приказки. Помислете, за векове няма нито една лъжлива приказка, няма фалшиви приказки.

ИСТИНАТА СТОИ В ТЯХ КАТО ЖИВА ВОДА

Няма значение кой я пази - грозното пате или Жар-птица; юнакът, що бозал двайсет години; или храбрият оловен войник с един крак. В единия случай красивите пера още не са се появили, в другия - вече може да са изскубнати. В единия случай млякото е много, в другия - оловото не е стигнало... Важното е оловото никога да не стигне до сърцето. Питайте и Оскар Уайлд.
Роберто Бенини не питайте. Просто гледайте "Животът е прекрасен".
Арецо, Италия, 1939 година. Само глупак от долна проба или глумец от висша класа може да пита някого какви са политическите му убеждения, когато децата (на питания) се казват Бенито и Адолф. Даже клоунът-княз Гуидо Орефиче го прави само един път, но после постоянно "крои шапката" на въпросния господин с дучефюрерски синчета. Абе,

БЛАГОРОДНОТО РАЗБОЙНИЧЕСТВО МАЙ Е РОДОВА ЧЕРТА НА ОРЕФИЧЕ

Щом конят на чичото на Гуидо се казва Робин Худ!
Оттук множеството ситуативни роли на Гуидо в блестящото изпълнение на Роберто Бенини са някак по-обясними. По-обяснима е и любовта му към Дора (Николета Браски). Гуидо я измъква от лапите на шерифа на Нотингам, пардон - местния кмет, верен поклонник на Дучето. Една любов, започнала в облаците (Дора пада в ръцете на Гуидо буквално от небето!), изглежда още по-красиво като любов под масата (тайната целувка под годежарската трапеза). След това "князът" ще отведе своята принцеса към щастливите години на Пепеляшка. Ще я отведе на гърба на Робин Худ. Белия Робин Худ, когото само преди часове фашистките подлоги са боядисали в зелено (като във вица: кой ми боядиса коня в зелено?). А върху зеленото са добавили надпис "Еврейски кон" и рисунка на череп с кръстосани кости. Да, ама

ГУИДО ЯЗДИ ОМАЦАНИЯ РОБИН ХУД
ВСЕ ЕДНО Е ЕДНОВРЕМЕННО КРАЛ АРТУР И ЛАНСЕЛОТ

Затова няма проблеми със своята Гуенивиър - Дора. Отвежда я от бала в Гран хотела с помпозната Етиопска торта, връх на политическия, естетическия и кулинарния кич, за да стане негова невеста.
Бързо приказка се разказва... Екранното действие се прехвърля няколко години напред. Гуидо и Дора имат сладко момченце - Джозуе. С очи, огромни и кръгли като питанки, излъчващи светлина като топли пръхкави пуканки. Колко са щастливи тримата! Как се носят на стария велосипед, сякаш Ноев ковчег в потопа на фашистката чума! И точно на рождения ден на Джозуе черен въртоп ги хвърля в концентрационен лагер...
За да спаси малкия,

КОЛКОТО ОТ СМЪРТТА, ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛУДАТА

Гуидо сграбчва цялата мощ на Играещия човек. Клоунът-принц от Тоскана твори непрекъснато невероятен спектакъл: Джозуе е убеден, че с баща си са лидери в някаква много истинска игра на "стражари и апаши", в която победителят ще спечели истински танк...
По дяволите рецензията! Спирам. Гледайте филма.
...Джозуе ще викне: "Ние победихме!". Ще възседне истинския танк. Ще нахлупи истинския шлем, широоооок - колкото шапката на Хлапето от друг един велик филм... А ние ще гледаме с "амаркордова" надежда към ъглите на екрана. Дали пък отнякъде няма да изскочи на стария велосипед Гуидо? 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание