Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

КАК БЕНИНИ ЗАСЕНЧИ СПИЛБЪРГ


08.03.2011  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Не само 15-ият София Филм Фест предлага хубаво кино. Снощи TV7 излъчи отново шедьовъра на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“. Създаденият през 1997 година филм, е носител на 3 награди „Оскар“ – за най-добър чуждоезичен филм, най-добър актьор в главна роля и най-добра музика. Освен това е спечелил две европейски филмови награди – за най-добър филм и най-добър актьор (Роберто Бенини) плюс Голямата награда на журито в Кан и още около 50 престижни международни отличия.
С него се постави началото на нов филмов поджанр: „комедия за холокоста“ или просто „лагерна комедия“.
Животът е прекрасен“ бе последван от „Влакът на живота“ (1998, Train de vie) на френския режисьор от румънски произход Раду Михайлеану, разказващ за хората от малка еврейска община, които успяват да избягат от нацистите с фалшив товарен влак и „Якоб лъжеца“ (1999) римейк на филма на ГДР от 1975 г. за собственик на малък магазин в еврейското гето (Робин Уилямс), който се преструва, че крие радио, от което научава укрепващи духа новини за приближаващия крах на Германия.
Символично е, че и трите филма се фокусират върху лъжата, позволяваща на хора, намиращи се в смъртна опасност, да преживеят суровите изпитания по време на нацизма.
Но да се върнем към „Животът е прекрасен“ и да видим кое в него заслужава най-голямо внимание. Първото, което впечатлява (а мнозина дразни!) е жанровата форма на този нов шедьовър за Холокоста след „Списъкът на Шиндлер“ (1993).
Тази невероятна амалгама между романс и комедия, сюрреалистична приказка и водевил, е на пръв поглед непочтителна жанрова рамка за трагичното съдържание на темата за ужаса в нацистките концлагери. Но благодарение на нея, Бенини успява да проникне по-надълбоко в тази тема от Спилбърг.
Гениалното хрумване на Гуидо (героят от “Животът е прекрасен“ в чудесното изпълнение на самия Бенини) да спаси своето момче, внушавайки му, че всичко което става в лагера е само на ужким, не е просто остроумен сюжетен ход. Тъкмо в това хрумване е заложена оригиналността на филма, която превъзхожда философията на „Списъкът на Шиндлер“.
Нека да си припомним какво всъщност прави Оскар Шиндлер – героят от филма на Спилбърг. Като ловък хазартен играч той разиграва на комар човешките животи на стотици евреи и след рисковани блъфирания и залагане на много, много пари, печели физическото им оцеляване. Човешкият живот е сведен до разменно средство, до нещо илюзорно, до виртуална реалност, каквато са всъщност парите, срещу които се разменя.
Парадоксално е, но Спилбърг като че ли не се вълнува от въпроса за действителното спасение на Шиндлеровите евреи. Защото физическото им оцеляване от концлагерния ад, не е още СПАСЕНИЕ. За повечето от тях (особено за децата и майките) животът не би могъл да продължи своя нормален ход. Проблематично е дали душите ми ще се излекуват от травмата на преживяното. Не се знае дали и те няма да се сринат подобно на Софи от „Изборът на Софи“ (още един шедьовър за холокоста!) под непосилната тежест на спомените и самообвиненията.
По същата логика и „Спасяването на редник Райън“ (1998) би трябвало да се казва „Оцеляването на редник Райън“, защото не може да се говори за спасение в истинския смисъл на думата, тъй като и Райън, макар и оцелял от огнения ад, е обречен да страда от „синдрома на Софи“, заради неизбежното чувство на вина за смъртта на онези млади войници, участвали в акцията по неговото т.нар. спасяване.
Ситуацията в „Животът е прекрасен“ е още по-сложна, защото се касае за дете, което трябва не просто да оцелее в концлагерния ад, където попада със своя баща, но и да може да продължи да живее така щастливо, както преди. Изходът от тази, наглед безизходна ситуация, е намерен по вълшебен начин от героя на Бенини. Неговото находчиво решение да представи като игра случващото се в концлагера, е продиктувано от огромното му желание да запази непокътнати не само живота на момчето, но и чисто детската му вяра, че ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН. Именно в този пункт американската критика упреква Роберто Бенини в насилие над реализма, защото видите ли - представял желаното за действително. Но ако се замислим, няма как да не се съгласим с режисьора, че за хората (ако те наистина са духовни същества) животът има не само физическо измерение. И по тази причина спасението от зъбите на реалността е възможно само чрез вярата в друга, може и да е измислена, но все пак по-висша реалност, която ни помага не само да оцеляваме, но и да ... ЖИВЕЕМ.

Измислицата, която кара мнозина да се усмихват снизходително, е за предпочитане пред истината, която поражда болка. Паралелът с Достоевски е неизбежен. Известно е, че гениалният писател вярвал, че осъщественият рай на земята се обезсмисля напълно, ако за целта би трябвало да заплатим дори и само с една невинно пролята детска сълза.
Филмът на Роберто Бенини не само укрепва вярата, че животът е прекрасен, но ни кара и да се замислим какъв е смисълът от безспирното драпане за оцеляване, ако то не е подчинено на борбата за спасяването на тази вяра.
Оценка на филма 9.5/10

 



Коментари (1)


Коментари

Amator (непотвърден)
Saturday, Mar 19, 2011

Да, прекрасен филм.
Терминът "Комедия за Холокоста" ме разсмя и озадачи обаче. Вечната мания на американците да именуват всичко и да го поставят в някакви рамки. Какво ти комедия, филмът е една от най-силните драми. Това, че героите се смеят през сълзи не го прави комедия. Чарът на тази лента, както и на всички творби на Бенини е именно тъжната усмивка, силата да погледнеш с тъжни, но добри очи ужасния свят около себе си.
А вяра е възможна само когато има любов.
Ако трябва все пак да се определи жанра на този филм, то той е тъжна приказка, фентъзи. Обичам Бенини и вярвам, че има такива хора като героите му, чиято любов и вяра в доброто е трудно да пречупиш. Но те са самотници, в повечето случаи неразбрани, и затова на тях гледат като на шутове. От пиадестала на здраво стъпили на земята разумни и възрастни хора, често бениниевския мироглед ни се струва само поза, маска, палячовщина. Оттам и класифицирането на лентите му като комедии. А те са и тъжни, освен смешни.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


  ВИЖТЕ ПЪЛНИЯ ТЕКСТ ТУК

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание