Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

„СБОГОМ, МАМО“ ЗАСЛУЖАВА „ОСКАР“ ЗА...САМОДЕЕН КИЧ


09.05.2011  Текст:  Kastel

СТАТИИ

   

 

    „СБОГОМ, МАМО” – ПЪЛЕН САМОДЕЕН КИЧ

През септември м.г. бях във Венеция като член на международното критическо жури на ФИПРЕССИ. Във фестивалния каталог с над 300 филма не открих заглавие "Сбогом, мамо". В дневната програма видях единствена прожекция от 17 часа в една от малките зали в сутерена на Двореца на киното. Пред служебния вход както обикновено се събрахме над 50 колеги - критици и журналисти от цял свят с официални акредитации. Моята със знак Jury ми осигуряваше достъп до всяка прожекция. Но не и до тази. Шефът на удвоената охрана обясни: "Това не е фестивална прожекция, а политическо събитие". Колегите се разотидоха. Останах сам и започнах да повтарям: "Ио соно булгаро". На петия път той се смили и ме пусна.
Залата не беше пълна, но наистина присъстваха трима министри и половина (т.е. и един зам.-министър). Никога не съм изпитвал подобно тягостно неудобство, както по време на награждаването и прожекцията. Когато лампите светнаха, видях същото в очите на Таня Лолова и оператора Емил Топузов. Като че ли се извиняваха, без да съм им казал нищо.
Няма да споменавам клюкарска информация за митичната "делегация", кой какви нелепици е говорил, кой е бил на екскурзия със семейството си и т.н. Когато се върнах и по-късно около баталиите за филма, не пожелах да пиша, тъй като той все още бе непознат у нас.
Скромните ми седмични оценки на филмовия репетроар със "звездички" са само насочваща ориентация за читателите, без коментар и аналитични аргументи. (Такъв модел се използва по цял свят.) Сега мога да поднеса няколко реда.

Давам си сметка, че професионалното писане за филма е неуместно, защото го легитимира като художествен факт. А той не е такъв.
"Сбогом, мамо" е фундаментален самодеен кич! Дано този израз не обижда някои искрени и талантливи постижения на самодейното изкуство. Филмът не е дори чалга - тя все пак е професионален кич.
Като член на художествената комисия към НФЦ добре помня как единодушно и категорично отхвърлихме проекта. След това и втора комисия (други 9 колеги) пак го отхвърли. После и трета комисия (към БНТ) също не пусна проекта.
И още по-сетне някаква вълшебна пръчица му даде 330 хил. лева грешни пари и снимките тръгнаха. Резултатът от подобни безпринципни компромиси сега е на екран. Филмът претендира да разглежда важна тема за архетипни семейни връзки, лични взаимоотношения и сложни конфликти върху депресивен социален фон. Посягането към подобна тема обаче още не означава положителен художествен резултат.
Персонажите са плитки и плоски, без никаква психологическа разработка. Поради това конфликтите са еднопланови и наивни. Логично посланията са евтини и неубедителни. А общият резултат е елементарен и жалък: кичозни декларативни клишета, поднесени с фалшив самодеен патос. (Старая се да използвам опростени изрази, подходящи за г-жа Бонев).
Безспорни са само правописните грешки в надписите, диалектът на г-жа актрисата и общият примитивизъм на филма.
За да съм по-ясен, ще цитирам идиом от речника на министър-председателя, който преди време (по друг повод) обогати изящната словесност с израза "л....о в целофан". Някои елементи на филма (операторска работа, игра на част от актрисите) са целофанът. Съдържанието обаче е същото.
"Сбогом, мамо" има и един положителен ефект - съживява западналата фабрика за вицове на радио Ереван:
- Може ли Мишел Бонев да получи "Оскар"?
- Да, ако в регламента на академията въведат категория "Самодеен кич".
Лошото е, че пред парада на самодейния кич сме (почти) безсилни. Той е безпардонен, лъчезарен и ведър, а същевременно ражда аплодисменти сред сродните му "ценители".

Големият полски сатирик Станислав Йежи Лец сред многото си прекрасни афоризми, има и следния: "Който няма нищо общо с изкуството, не трябва да има нищо общо с него". Надявам се някой да го разтълкува на г-жа Бонев.                            
                                                                                                                     Божидар Манов
                                                                                                                  
Коментарът е излишен, както се казва, но аз все пак ще си позволя да кажа нещо, провокиран от споделеното от Мишел Бонев пред Avtora.com: „Благодарна съм на Берлускони, заради него в Италия се заговори за „Сбогом, мамо“.
По-наивно, за да не кажа глупаво, признание от това, здраве му кажи. Ама наистина си е така – защото ако не беше скандалът, раздухан от италианските медии след разкритията им за лансирането на филма от Берлускони и министъра на културата в неговото правителство Сандро Бонди, в Италия едва ли някой щеше да отиде да го гледа. А сега все пак се завъртя три седмици и половина по кината и донесе $277,433 приходи, по данни на Boxofficemojo.com. Малко след излизането му Mediapool.bg коментира реакцията на италианските зрители.
Но явно става въпрос за съвсем бездарен филм, след като дори и скандалната реклама се оказа недостатъчна, за да му помогне да възвърне изразходените 1 милион евро на италианския данъкоплатец и още 330 хиляди на българския (толкова е субсидията от Националния филмов център).
В най-големият сайт за кино в света IMDB, може да видите, че рейтингът на „Сбогом мамо“ е рекордно нисък – 3.4 (филмите се оценяват по десетобалната система).
Но у нас се ръководим от максимата – за всеки нов български филм да се пише или добро, или – нищо. Затова повечето медии (и сайтове!) отразиха елейно бляскавата церемония преди премиерата на филма и дори бяха публикувани отзиви, според които „Сбогом, мамо” е един добре направен, дълбоко личен и драматичен филм (пък бил той и с доста проблеми), който няма да се хареса на комерсиалната публика и на комплексарите, но ще се стори доста любопитен на хора, които не се интересуват от „жълтини”, намират психологията и сложните човешки взаимоотношения за интересни и такива, които осъзнават каква огромна терапевтична сила има киното, без значение от коя страна на екрана се намирате“.
Та значи, така. Всички онези, които подхождат критично към българските филми, опитвайки се да анализират техните слабости, са комплексари. Вероятно именно страхът да не ги набедят за такива, отказва мнозина да изкажат истинското си мнение за този официозен продукт на българското кино.
Слава богу, че има и изключения, като публикацията на Божидар Манов.

 

 



Коментари (4)


Коментари

UGLY_BOY (непотвърден)
Friday, May 13, 2011

А какво отношение заслужава един тъп филм, господин Дринов, освен отношение като към тъп филм? Може и аз да напиша рецензия за него и също не бих се изказал ласкаво. И според Вас, понеже съм господин Никой, ще бъда поредният комплексар и сноб, който не е сътворил нищо, но си позволява да плюе, нали?


Дринов (непотвърден)
Wednesday, May 11, 2011

Виж сега, Краси. Съжалявам, че те нападнах така грубо!!! Не беше коректно от моя страна, още повече, че нещата, които казах не са истина! Поднасям ти извиненията си! Просто ме подразни, че от презентацията ти на текста явно личи позиция, която според мен, ти като един сериозен кино анализатор, не можеш да взимаш без да си гледал филма. Както и от факта, че си ме цитирал, но никъде в текста ти не става ясно от къде е този цитат, още повече, че отдолу има лека закачка в моя посока. :) . Но карай да върви, много важно и на мен ми се е случвало, да не посочвам източници.

Ето и аргументацията ми (с твоите думи), срещу текста на Манов: "Аргументираното мнение срещу такъв текст е неуместно, защото го легитимира като аналитична критика. А той не е такъв". Как ти се струва? Това прави и той. Филма е пълно лайно, защото е пълно лайно. Бонев е проста и защото говори на меко. Правописни грешки в надписите, аууу, ами сега? Едно, „плоски образи, деривативност и елементарен сюжет”, неправи сериозна критика, от човек като Манов, който пак казвам, страшно уважавам и знам на какво е способен като анализатор.

Общо взето, това което разбирам е, че той атакува българската политика в чужбина. Ние винаги сме били селяни и винаги ще си останем такива и ще трябва да висим по опашки и да се молим на някви падари да ни допуснат до каквото и да е. Това е тъжен факт. Освен това ми се струва, че той е недоволен, че са го прескочили в комисията на НФЦ и са дали субсидия на сценарии, който не е одобрил. А това е комисията, в която както казва Анита, са същите хора, които дават пари на Ничев, Овчаров и сие да си снимат нафталиновите продукции. Така че много важно, сега просто са дали пари на друг некадърник да си снима филма.

Честно ти казвам, Краси, филма не е хубав, но не заслужава такова отношение! Поздарви и надявам се, че не се сърдиш!


Kastel
Wednesday, May 11, 2011

Мисля че не си прав, защото лично аз написах критичен текст например за "ТILT", докато всички останали го възвеличиха. После пък за "Love.net"  публикувах умерено положителна рецензия, но и още три на други автори - едната от които бе остро-критична. Целта ми е да има дискусия, а не само едно мнение. Ето защо публикувах написаното от Божидар Манов. Не виждам защо се засягаш, след като коректно цитирам откъс и от материал, публикуван в сайта ти "Оperation kino".  Бих се радвал да се получи и за този филм дискусия, каквато стана за Love.net. Ако желаеш да кажеш нещо - но аргументирано, а не да квалифицираш като "елементарен текст" написаното от Божидар Манов, заповядай. Ще публикувам и твоето мнение, каквото и да е то. Но повтарям - трябва да е аргументирано, а не голословно.
Няма да се хващам за думите ти в началото, които са си направо обидни, но се чудя само - къде видя да съм коментирал аз лично филма? Аз просто сравних остротата на един уважаван от мен критик с хвалебствията, които се появиха. Но никъде не съм анализирал самия филм. Може и да го направя - но по-нататък, макар че може би е прав Божидар Манов, според когото "професионалното писане за филма е неуместно, защото го легитимира като художествен факт. А той не е такъв".


Дринов (непотвърден)
Wednesday, May 11, 2011

Ами, не, Краси. Комплексарите са такива като тебе, които коментират без да са гледали!!!

И не виждам къде ти е била смелостта досега да пооплюеш български филм. И благодаря ти, че си ме цитирал. Забелязвам, че си сложил линкове към кой ли не, но си бил достатъчно... и аз не знам какъв, да не сложиш към мен.

И на Божидар Манов, който е един изключителен човек, който безкрайно уважавам, никак не му отива да се принизява по такъв начин с такъв елементарен текст. И след като го е гледал във Венеция и филма е такава тъпня, за чии го диреше на премиерата у нас?

И да попитам, къде са останалите ти колеги, псевдо журналистите, които само ходят по коктейли за да пият, а после и един ред не пишат? Къде е тяхното мнение? Къде са тези смелчаци които пишат конструктивна критика? Пълни смешници! И ти много добре ги познаваш тези хора. Питай ги в четвъртък, защо не са писали. Питай ме и мен за филма. Ще ти кажа!

Да знаеш, че не ти отива да се подвеждаш по-такъв начин. И най-тъпият, кичозен, позьорски филм да беше това, пак щях да напиша положително ревю, заради подобно отношение.


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание