Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ДОКУМЕНТАЛЕН ЕКРАН КРАЙ БЯЛО МОРЕ


08.03.2018  Текст:  Божидар Манов

НОВИНИ

   

20-и Международен фестивал на документални филми,
Солун, 2-11 март 2018

Отдавна Солун е добре известен като един от най-важните фестивални градове в Европа, главно заради големия и винаги много интересен световен форум на игрални филми, провеждан вече 58 години през месец ноември край брега на Бяло море.

Но съвсем в края на миналото столетие, през 1999 година, Солун стана и средище на световното документално кино, като създаде и международен фестивал тъкмо за такива филми под ефектното и привлекателно название „Образи от ХХІ век“. Заслугата е на тогавашния директор и на двата фестивала г-н Димитри Ейпидис, признат световен експерт и фестивален организатор. Тогава той селектираше още и програмите на фестивалите в Торонто и Рейкявик, ала уви, поради напреднала възраст и здравословни проблеми преди две години се оттегли от активна работа. Но създаденият от него „по-малък брат“ бързо се утвърди като един от най-авторитетните световни форуми за документално кино и сега поредното двайсето издание отбелязва впечатляващ юбилей.

Винаги в началото на пролетта, която край топлото Бяло море идва по-рано, и тази година (2-11 март 2018) Солун събра стотици филми от цял свят, а провежданият паралелен кинопазар привлече и десетки представители на кинобизнеса (продуценти, фестивални селекционери, телевизионни програматори, разпространители и други). И има защо, тъй като дори беглият поглед към фестивалната програма веднага убеждава с широкия спектър от интересни филми, актуални тематични подборки и както винаги, специално внимание към новите технологии в тази област.

Фестивалният каталог наистина впечатлява с 272 заглавия,
групирани в 15 специализирани програми:

Международен конкурс (10 филма); Калейдоскоп (46); Възхитителният нов свят (5); Човешки права (21); Памет и история (12); Човешки обиталища (12); Храна (10); Експериментални филми (11); Музика (10); Филми за киното (7); Гръцка панорама (53); Годината 1968 (7); Детски филми (13).

В отделна програма са VR филмите (7 заглавия), представени в специална зала за виртуални сеанси и оценявани от отделно тричленно жури.

Както всяка година, специална подборка отдава почит на избран забележителен автор от световното документално кино – този път легендата от френската „нова вълна“ Аньес Варда (вече на 90!), представена с 11 филма. Именно с прожекция на нейния номиниран за "Оскар" филм "Visages villages" бе открит 20-ия Солунски фестивал на документалното кино.  А друго интересно хрумване дава възможност на уважаван световен режисьор да предложи своя селекция от предпочитани документални филми, наречена „Карт бланш“. Сега това е сторила известната американска авторка на независими филми Сара Драйвер (партньорка в живота и професията на легендата Джим Джармуш), която е подбрала 12 заглавия, представящи ключови теми от американската история, култура и политика.

Разбира се, невъзможно е да се обхване за броени дни такава огромна програма. Но внимателният поглед към отделни сегменти от селекцията веднага очертава интересните, актуални и впечатляващи с качествата си заглавия и автори.

Не е изненадващо, че при изключително богатия тематичен спектър, все пак се открояват редица филми с подчертана остра, съвременна проблематика, при това анализирана в исторически контекст. На всички е известно, че от няколко години Гърция е в тежка криза, след като дълго бе ухажван член на Европейския Съюз.

Любопитно е, че редица гръцки документални филми неслучайно поглеждат към миналото, за да потърсят аргументи в отстояването на съвременни политически тези. Един интересен филм илюстрира конкретно тъкмо такава съвременна рефлексия с подчертано историческа фактология, но с актуален полемичен дух. „Последният партизанин“ (2017) на реж. Андреас Хаджипатерас е пълнометражен биографичен портрет на всепризнатия гръцкия национален герой Манолис Глезос. Той и до днес е икона на безстрашната патриотична съпротива срещу немската окупация на страната през Втората световна война. Тогава, през май 1941 година, като 19-годишен младеж заедно с друг смел патриот Апостолос Сантас, успяват да смъкнат немското знаме със свастиката, издигнато провокативно само седмица преди това на Акропола, пред античния Партенон. Тогава лидерът на френската съпротива и по-късно президент на страната, генерал Де Гол го нарича „първият партизанин в Европа“. Целят следващ живот на Манолис Глезос е постоянна социална и политическа борба в името на гръцкия народ. Заради тази си непокорна патриотична всеотдайност 4 пъти е осъждан на смърт, прекарва 11 години по затвори и 5 в изгнание, но нищо не пречупва смелия му дух и мъжествена гордост. И така, предан на левите си социални идеи, той на 91-годишна възраст се оказва най-стария евродепутат в парламента в Страсбург, където със същата борбеност отстоява интересите на своя народ. Ето откъде идва заглавието на филма „Последният партизанин“. И днес, вече на 95 години, Манолис Глезос е постоянно в предната редица на различни социални и политически каузи. Той отдавна е икона на гръцкия национален дух и с цялата си биография мобилизира обществената енергия в съвременните условия.

Впрочем, черпейки дивиденти от миналото, гърците водят днешната си битка със суровите икономически мерки, които ЕС им е наложил. В тези си усилия обаче не забравят „дълговете“ от миналото, особено към съвременна Германия, която безспорно доминира ЕС. И имат, макар и безнадеждни, изисквания за репарации за загубите от Втората световна война. Ясно е, че това няма да ги огрее, но в документалните си филми не пропускат тази тема.

Съпротивата в Атина 1941-1944“ на реж. Ксенофан Вардарас и Янис Ксидас е с подобна ретроспективна структура, която от една страна добросъвестно разказва за организираната народна съпротива срещу немската окупация на страната, но от друга прави дискретни реминисценции към съвременността.

Но ако домакините, съвсем разбираемо имаха количествено най-много филми (нещо като национален преглед на документалната продукция в рамките на международния фестивал), това не изместваше фокуса и не отнемаше полезно представяне на много други теми във филми от редица страни. Филми с мощен капацитет от фактология и анализ насищаха и конкурса, и многоликата програма „Калейдоскоп“. Защото в нейната селекционна формула присъства именно разнообразието от филми като тематично богатство и национална продукция.

За острата актуалност на селекцията е достатъчен дори един пример – новият филм на режисьора Абел Ферара „Пиаца Виторио“ (Италия, 2017, 75 мин.). Това е името на най-големия площад в Рим, който през последните години се е превърнал в постоянно обиталище на безброй бежанци, нещо като „мигрантски анклав“ в сърцето на италианската столица. А така фокусира един от най-болезнените проблеми на днешна Европа, който опитният режисьор не само наблюдава през своята камера, но и изследва човешката драма, която неусетно става част от всекидневието, ала без да намира хуманно решение и оптимистична перспектива.

А когато няколко подобни филма очертаят реалното всекидневие на съвременния свят, то документалният екран се оказва не просто огледало, а увеличително стъкло (по думите на Маяковски) за днешния несигурен свят.

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


     

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание