Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

БЕРЛИНАЛЕ' 2018: ЖЕНИ И ДЕБЮТАНТИ С ГЛАВНИТЕ НАГРАДИ


27.02.2018  Текст:  Божидар Манов

РЕЦЕНЗИИ

   

„ЗЛАТНА МЕЧКА“ И ТРИ „СРЕБЪРНИ МЕЧКИ“
ОФОРМЯТ ВПЕЧАТЛЯВАЩО ДАМСКО КАРЕ

Шестчленното жури на 68-ото Берлинале с председател немския сценарист, режисьор, композитор и продуцент Том Тиквер, балансирано в съотношение 3:3 (мъже – жени), изненада всички като присъди „Златна мечка“ за най-добър филм на румънската дебютантка Адина Пинтилие за филма ѝ „Не ме докосвай“.

Петстранната европейска копродукция (Румъния, Германия, Чехия, България, Франция) е смел експеримент, който изследва човешкото тяло като своеобразен „сетивен интерфейс“ към индивидуалността на субекта и неговата емоционална същност. Спорна е обаче „Златната мечка“, която по статут е формулирана „за най-добър филм“. Това би трябвало да означава поне две неща: най-актуална проблематика и най-важно идейно послание; и най-добра кинематографична реализация.
Ако приемем, че второто е в известна степен вярно, то първото съвсем не е така! Поради което „Не ме докосвай“ очевидно не е „най-добрият филм“ на Берлинале' 2018. Но ние имаме повод за „миноритарно“ удовлетворение, заради участието на продуцентската компания „Агитпроп“ (продуцент Мартичка Божилова) и творческото присъствие на актьорите Ирмена Чичикова и Георги Налджиев, както и музиката на Иво Паунов и звукооператора Веселин Зографов. Освен това филмът получава и наградата за най-добър дебют, присъждана от друго тричленно жури.

И втората по важност Голяма награда на журито „Сребърна мечка“ също е за жена– режисьор, добре познатата полякиня Малгожата Шумовска. Филмът ѝ „Лице“ е силна психологическа драма за млад мъж, който след тежък производствен инцидент и уникална хирургическа операция се сдобива с ново, трансплантирано лице. Но повторният му житейски старт е твърде драматичен, а чрез неговата съдба филмът очертава фарсова картина на социалните нрави в днешното полско общество. Малгожата Шумовска заяви силно авторско присъствие на Берлинале още преди три години, когато с филма си „Тяло“ (2015) заслужи „Сребърна мечка“ за режисура.

„Сребърна мечка“ на името на Алфред Бауер (основателят на Берлинале през 1951 г.) получи парагвайският дебютант Марсело Мартинеси за социалния си опус „Наследнички“. Той се обляга на затворен камерен сюжет за две жени, които според анотацията на филма „съжителстват от дълги години и са изградили взаимоотношения с точно определени роли в двойката - едната се грижи за всекидневието им, другата се отдава на своите духовни занимания“. (Ако това поражда у някои асоциации с Истанбулската конвенция, си е за тяхна сметка). Филмът дори взе и втора „Сребърна мечка“ за главната изпълнителка Ана Брун като най-добра актриса.

А пък рускинята Елена Окопная бе отличена със „Сребърна мечка“ за работата ѝ като художник-постановчик и автор на костюмите във филма „Довлатов“ на Алексей Герман – син. Вярно е, че нейната работа е забележителна в пресъздаването на 70-те години от съветската епоха. Но критиците – наблюдатели в Берлинале даваха значително по-високи оценки на филма, заради силния демократичен патос на свободомислието, изразен чрез биографията на писателите – дисиденти Сергей Довлатов и Йосиф Бродски.

Така или иначе, „Златната мечка“ и трите „Сребърни мечки“ оформят впечатляващо дамско каре в основния конкурс, който е официалното лице на този толкова важен световен кинофестивал. (Ако пак някои си мислят, че това е ехо от вълната #MeToo, отново си е за тяхна сметка).

Напълно заслужената „Сребърна мечка“ на Уес Андерсън за режисурата на великолепната анимационна басня „Кучешкият остров“, остана някак в сянка, а филмът му – недооценен. А „Сребърната мечка“ за най-добър актьор на Антони Байон е приемлива, за да отбележи, все пак, добрия френски филм “Молитвата“ на реж. Седрик Кан. Той разказва искрено една малко банална, но убедителна психологическа драма за спасяването на добросърдечен младеж от примката на наркотиците, който преоткрива религията и смисъла на всекидневните усилия.

Постоянното внимание на Берлинския фестивал към латиноамериканското кино, освен с наградата за продукцията на Парагвай „Наследнички“, бе подплатено и със „Сребърна мечка“ за мексиканските сценаристи Мануел Алкала и Алонсо Руизпаласио (той е и режисьор) на филма „Музей“. В него те са изплели наистина увлекателен екшън-трилър със сюжетни обрати и житейски равносметки за съдбата на двама обирджии на археологически ценности от музея на маите. Определено зрелищна творба, но без фестивален рейтинг, която очевидно е селектирана, за да привлече повече публика.

Следващото 69-то издание на Берлинале ще е последно за настоящия му директор Дитер Кослик, който води този авторитетен фестивал вече 17 години. И тогава той обезателно ще вложи цялата си неизчерпаема енергия, огромен организационен опит, експертна компетентност, личен чар и впечатляващ темперамент, за да увенчае подобаващо своята дълголетна и продуктивна работа. Отсега можем да сме сигурни, че Берлинале' 2019 ще предложи не само силна програма, но и редица любопитни изненади.
Източници: berlinale.deprisma.de

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание