НОВИНИ

• 
• Add new коментар

През 2025-а се навършват 40 години от старта на предложената от Мелина Меркури инициатива
„Европейска столица на културата” 

По инициатива на незабравимата Мелина Меркури през юни 1985 г. Съветът на министрите на културата на Европейския съюз решава да бъде осъществена една от най-оригиналните идеи в нова Европа. По това време пленителната актриса е министър на културата в правителството на Андреас Папандреу (1981 - 1989).

Съвсем млада, с ролята на Бланш Дюбоа в пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай „Желание” през 1949 г. Мелина става звезда на гръцката театрална сцена. След това заминава за Париж.

През 1960-а получава международно признание за ролята на проститутката Иля (Иллиа) във филма „Никога в неделя”, режисиран от съпруга ѝ Жул Дасен. Лентата е отличена с „Оскар” за песен, изпълнявана от Меркури, композитор е Манос Хадзидакис. Същата година Мелина печели наградата за най-добра актриса на фестивала в Кан.

След преврата на полковниците през 1967 г. Меркури е едно от най-ярките имена в борбата против хунтата до нейния крах през 1974 година. После започва политическата ѝ кариера в Гърция като член на ПАСОК. Депутат, първи мандат на министър на културата, втори мандат (1993 - 1994), който остава недовършен заради смъртта й от рак на белия дроб през 1994 г. Но да се върнем към нейните филми.

„Никога в неделя” по някакъв много симпатичен начин е свързващо звено между два изключително популярни филма със сходни героини: „Нощите на Кабирия” (1957) на Федерико Фелини и „Хубава жена” (1990) на Гари Маршал. Мелина Меркури (Иля, Иллиа) е достойна компания на Джулиета Мазина (Кабирия) и Джулия Робъртс (Вивиан). Към тази вече класическа тройка напира да се присъедини Майки Мадисън от "Анора"  (нискобюджетният едноименен филм на режисьора Шон Бейкър със слисващите 5 награди „Оскар”, включително и за главна женска роля през 2025 г.)...

Вихрената и вдъхновяваща гъркиня блести във филмите на съпруга си „Законът”, „Никога в неделя”, „Топкапъ”, „10:30 Р.М.Лято”. Но в контекста „майка на инициативата „Европейска столица на културата” буди асоциативно любопитство едно друго заглавие с нейно участие – комедията „Денят на Страшния съд” (1961) на блестящия италиански тандем Виторио де Сика (режисьор и актьор), Чезаре Дзаватини (сценарист). ...Глас, който звучи от небето, вещае на жителите на Неапол, че денят на Страшния съд скоро ще дойде и всеки ще бъде възнаграден според заслугите му. Ужас, надежда, радост се преплитат в калейдоскоп от комичен катарзис. Естествено, денят S(O)S минава и заминава, всеки се връща към привичния живот...

Но не фабулата на филма буди споменатата по-горе асоциация, а актьорският състав. Неговата шарения го прави истински международен актьорски съюз, асоциация на таланта. Насладете се на имената... Италианците Алберто Сорди, Виторио Гасман, Нино Манфреди, Силвана Мангано, Паоло Стопа, Виторио де Сика; французите Анук Еме, Фернандел, Лино Вентура; американците Джак Паланс, Джими Дуранте, Ърнест Боргнайн; арменецът Аким Тамиров, гъркинята Мелина Меркури.

Уникална компания! Звездно творческо съдружие рамо до рамо! Защо пък да не е прекрасна провокация за бъдещата формула на свързващите мостове в гениалната идея на Меркури за „Европейска столица на културата”?

Поклон, Мелина!