НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Навършиха се 90 години от рождението на МИЛОШ ФОРМАН – един от най-големите режисьори в историята на киното. Той си отиде от този свят преди 4 години, но ни остави няколко незабравими шедьовъра, които, надявам се, са познати и на по-младите любители на киното. Не бих си позволил дори да допусна, че не са гледали „Полет над кукувиче гнездо”, „Коса” и „Амадеус”. Но е напълно възможно да не са им известни по-ранните му шедьоври: „Черен Петър”, „Любовта на русокосата” и „Балът на пожарникарите”, направени още през 1960-те години в социалистическа Чехословакия.

Милош Форман е роден на 18 февруари 1932 г. в чешкия град Часлав, в семейството на еврейски професор по педагогика и неговата съпруга-протестантка. Бил още дете, когато родителите му загиват в нацистските концлагери. Отгледан е от техни роднини.Завършва Пражката академия за музика и драматично изкуство, след което започва да пише сценарии. Като режисьор дебютира през 1963г. с два среднометражни документални филма: „Конкурс“ и „Ако нямаше музика“. Година по-късно спечелва първа награда на кинофестивала в Локарно за дебютния си игрален филм „Черен Петър“. И много скоро става световно известен със следващите си два филма – „Любовта на русокосата” (1965) и „Балът на пожарникарите“ (1967). В тях се проявява особено ярко неговият оригинален поглед към смешните страни на човешките слабости. През този период Форман се изявява като голям майстор на ироничната комедия. Негови основни персонажи са обикновените хора във всекидневната им среда, а любимата му тема е разривът между поколенията. Изключително оригиналните му творби виждат бял свят благодарение на краткотрайното либерализиране на политическия живот в Чехословакия през онези години.
В един от епизодите на моето предаване „Другото кино“, излъчен в края на 2008 г. по VTV, отделих специално място на ранните филми на Форман, изиграли ключова роля за световното признание на чехословашката нова вълна в киното.

През лятото на 1968-а Милош Форман е в Париж, за да търси финансиране на нов проект, когато научава за нахлуването на съветските танкове в Прага. Решава да остане във Франция, а година по-късно заминава за Ню Йорк заедно с приятеля си Иван Пасер, който е също сред режисьорите, прославили чехословашката нова вълна.
В Холивуд не среща разбиране от Paramount, но затова пък получава подкрепа от Universal, за която заснема първия си американски филм „Излитане” (Taking off, 1971). В него отново подхваща любимата си тема за неразбирателството между поколенията.
1975-а е годината на неговия най-голям международен триумф като режисьор, защото екранизацията му по романа на Кен Киси „Полет над кукувиче гнездо” е оценена много високо не само от специалистите, но и от публиката. Удостоена е с „Оскар“ и в петте основни категории – най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий, най-добър актьор и най-добра актриса, което е едно от най-рядко срещаните постижения в цялата история на наградите на Американската филмова академия.

Форман се утвърждава като един от водещите американски режисьори със следващите си прекрасни филми – „Коса” (1979) и „Рагтайм” (1981). А през 1985-а постига отново феноменален успех – този път с филма си „Амадеус“, който е отличен с общо 8 награди „Оскар”, включително и за най-добра режисура. Следващите му филми („Валмон”, „Народът срещу Лари Флинт” и особено „Човек на луната”) също са много добри, макар и да не получават толкова голямо международно признание.
Важно е да се знае, че под вещата режисура на Форман са изиграли някои от своите най-силни роли Джак Никълсън, Луиз Флечър, Брад Дуриф, Хауърд Ролинс-джуниър, Елизабет Макгъвърн, Ф. Мъри Айбрахам, Том Хълси и Уди Харелсън. Както е известно, на Джак Никълсън, Луиз Флетчър и Ф. Мъри Айбрахам тези роли им донесоха оскари. А Джим Кери, който също направи едно от най-ярките си превъплъщения именно под режисурата на Форман, получи за това „Златен глобус” през 1999-а (вижте го в пълния му блясък в сцена от „Човек на луната”), 

Когато говорим за изключителните качества на филмите, създадени от Милош Форман, не бива да пренебрегваме приноса на неговия сънародник – операторът Мирослав Ондричек – без когото едва ли формановите творби биха били това, което са. Съвместната им работа, започнала още със заснетите в Чехословакия „Конкурс”, „Любовта на русокосата” и „Балът на пожарникарите”, продължава зад океана с „Излитане”, „Коса”, „Рагтайм” и „Амадеус”.
Политически причини обаче възпрепятствали Ондричек да замине за САЩ, за да участва в заснемането и на „Полет над кукувиче гнездо”.
За последен път двамата велики кинематографисти работят заедно над филма „Валмонт” през 1989г.
Форман винаги е оценявал високо заслугите на Ондричек: „Харесваше ми кристално чистото визуално възприятие на този оператор, а също така и неговото внимание към актьорските мимики” – споделя той.
Последният голям филм на Форман е „Призраците на Гоя”, излязъл през 2006г. Но въпреки участието в него на звезди като Хавиер Бардем, Натали Портман и Стелан Скарсгард, той не достига равнището на предишните му шедьоври. През 2009-а излиза и нискобюджетният мюзикъл („Dobre placená procházka”), който е сниман в Чехия и режисиран от Форман съвместно с единия от двамата му сина-близнаци (Пьотр Форман), който нямаше особен успех.

Милош Форман става американски гражданин още през 1975-а и още същата година е назначен за пълноправен професор и един от директорите на кинофакултета на Колумбийския университет. Женил се е три пъти и има четири сина. Първите двама – близнаците Матей и Петер, които са родени в бившата Чехословакия, са актьори и театрални режисьори. 
Големият майстор на киното умира в дома си в САЩ на 13 април 2018г. 

Известният чешки режисьор Ян Хржебейк написа тогава в Twitter, че Форман е бил най-великият режисьор, който някога е имала неговата страна, но също и че е един от най-великите, които някога е имал светът.