НОВИНИ

• 
• Add new коментар

От 10 декември по кината в страната тръгва филмът „УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ” – първият мюзикъл в кариерата на СТИВЪН СПИЛБЪРГ. 

Легендарният режисьор сбъдва дългогодишната си мечта, осъществявайки съвършена киноадаптация на един от най-добрите и нй-прочутите мюзикъли на всички времена, поставен през 1950-те години на сцената на Бродуей. Неговите създатели Артър Лорънтс, Ленърд Бърнстейн и Стивън Зондхайм са използвали за основа трагедията "Ромео и Жулиета" на Уилям Шекспир.

В специално видео зад кулисите, Спилбърг споделя, че за него е било гордост и чест да работи по "Уестсайдска история" и то точно на този етап от своя професионален път като кинематографист. Наред с това той разкрива любопитни подробности за творческия процес и ни запознава с част от изключителните таланти, които обединяват сили, за да пресъздадат на екран по най-добрия възможен начин вълнуващата любов на Мария и Тони.

Неговата адаптация на едноименното бродуейско шоу от 1957 г. пренася действието насред уличната джунгла на Ню Йорк от онази епоха. Западните медии почти единодушно оценяват високо поредното кинематографично постижение на Спилбърг. 

ЗА КАКВО СТАВА ВЪПРОС ВЪВ ФИЛМА?

Следвоенен Ню Йорк, 1957 г. В Горен Уест Сайд на Манхатън враждуват две улични банди: „Ракетите” (бели американци) и „Акулите” (пуерториканци). Бивш член на Ракетите на име Тони (акт. Ансел Елгорт) е излязъл наскоро от затвора, където е бил за сбиване с египетски имигрант. Междувременно е прозрял безсмислието на подобни вражди. Веднъж по време на танци се запознава с красавицата Мария (актр. Рейчъл Зеглър), която е сестра на Бернардо – лидерът на Акулите. Двамата се влюбват от пръв поглед и се опитват да потушат враждата в квартала, за да могат да бъдат заедно. Но съперничеството между двете банди ескалира, правейки невъзможни не само любовта между Тони и Мария, но и мира в целия квартал.

Спилбърг на практика прави римейк на екранизацията на прочутия мюзикъл от 1961 г. чиито режисьори са Робърт Уайз и Джером Робинс. Тяхната „Уестсайдска история” е удостоена с 10 награди „Оскар” от общо единадесет номинации, побеждавайки при това в  основни категории като най-добър филм, режисура и операторска работа.

ФИЛМЪТ НА СПИЛБЪРГ НИ ПРЕНАСЯ В 1950-те
КАТО ИСТИНСКА МАШИНА НА ВРЕМЕТО 

Критиците го хвалят за точното пресъздаване на атмосферата на Ню Йорк от 1950-те години. Действащите персонажи живеят в бедняшки квартали, натикани като сардели в огромните блокове на Горен Уест Сайд, редом с пространство в развалини, върху което предстои да се изгради бъдещият Линкълн център. „Филмът смело и почти предизвикателно възсъздава атмосферата на оригиналния мюзикъл. Потресаващият графичен образ на Ню Йорк от края на 1950-те създава усещането като че ли сте се пренесли със 70 години назад във времето – деня на премиерата на легендарния мюзикъл на Бродуей, — пише Питър Брадшоу в The Guardian.

Стивън Спилбърг и сценаристът Тони Къшнър, номиниран за „Оскар“ и носител на „Пулицър“, явно добре разбират защо е нужно през 2021 година да пренесат зрителите в епохата на 1950-те. Техният филм напомня до какво водят социалните конфликти, разтърсили света през последните години. „Основната идея на „Уестсайдска история“ се заключава в това, че светът, който е завладян от расизъм, национализъм, социално разделение и нищета, не може да разчита на добро бъдеще, ако не даде път на любовта и търпимостта. […] Ако филмите въобще могат с нещо да допринесат за това, то „Уестсайдска история” е един от тях, — пише Пит Хамънд в Deadline.

Прочутият оператор Януш Камински ("Списъкът на Шиндлер") не сгъстява прекалено краските в кадъра, независимо от суровата социална обстановка. Той се фокусира върху преливащите цветове, показвайки дори и градските развалини, заляни от слънчевите лъчи. „Подобни оригинални щрихи допринасят много новата „Уестсайдска история“ да прилича донякъде и на признание в любов към Ню Йорк”, —  добавя Дейвид Руни (The Hollywood Reporter).

ЧИСТА ПРОБА ЗРЕЛИЩНО КИНО

„Уестсайдска история” на Спилбърг не е дословен римейк (критиците пишат, че сценаристът Къшнър е променил незначително диалозите, махнал е маловажни епизоди и е разменил местата на някои музикални сцени, запазвайки напълно въздействието на оригиналния мюзикъл. „Във версията на Спилбърг има сцени, които ускоряват пулса, могат да ви разтърсят или просто да ви накарат да се насладите на величието на случващото се на екрана, — споделя Оуен Глайбърман във Variety и обобщава, че „Уестсайдска история“ е впечатляващ парад, истински филм-карнавал.

Дейвид Руни от The Hollywood Reporter подчертава, че визуално филмът напомня за класическите киномюзикъли от миналия век. Заслугата за това в голяма степен е на ярките костюми, изработени под ръководството на Пол Тезъуел, прославил се и след работата си за филма "Хамилтън", операторската работа на Януш Камински и на визуалните ефекти. Даже небето над Ню Йорк е направено да изглежда по-лазурно, благодарение на CGI-графиката.

Специалистите открояват играта и вокалните изпълнения на актьорите в главните роли — Ансел Елгорт като Тони и Рейчъл Зеглър, която дебютира на големия екран в ролята на Мария. „Елгорт и Зеглър дори са по-хармонична двойка на екрана в сравнение с Ричард Биймър и Натали Ууд в оригиналния филм", — уточнява Питър Брадшоу в The Guardian. 

Заслужава специално отбелязване и превъплъщението на Рита Морено в един от ключовите образи от римейка на Спилбърг. Любопитно е, че тази актриса, получила "Оскар" за ролята на пуерториканката Анита в оригиналния филм от 1961 г. Самата тя произхожда от Пуерто Рико, но е пристигнала в Ню Йорк със своята майка още през 1937 г.    

МНОЗИНСТВОТО КРИТИЦИ ХАРЕСВАТ ФИЛМА

Повечето рецензии са положителни (рейтингът на филма в Rotten Tomatoes е 96%, в Metacritic — 87). Една забележка има само в рецензия на Variety. Според мнението на Оуен Глейбърман, във версията на Спилбърг би трябвало да се измести акцентът на финала от чувствата на главните герои към ожесточената битка между бандите. Това би позволило по-добре да се покаже, че хората би трябвало да бъдат по-толерантни едни към други. Освен това, в новата версия любовният роман на Тони и Мария не е тайна за близките им, поради което финалният сблъсък на бандите, заради техните отношения, не звучи много убедително. Това пише Дейвид Ерлих в IndieWire. Той сочи и още един недостатък. Според него Ансел Елгорт не е много добър в диалозите, но пък се справя отлично в музикалните сцени.

Стивън Спилбърг е успял в новия прочит на историята, позната на филмовите зрители от преди 60 години, запазвайки атмосферата на оригиналния мюзикъл. „Това е прекрасен и качествен филм-развлечение за големия екран, който е едновременно преосмисляне на мюзикъла, и внимателно пресъздаване на оригинала”, — заключава Дейвид Руни (The Hollywood Reporter). Според него „Уестсайдска история” на Спилбърг не е успял да надмине танцовите сцени от филма на Робърт Уайз и Джером Робинс от 1961 г. Но пък, както отбелязва критикът, в екранизацията от 2021 г. имаме етнически достоверен кастинг, защото ролите на участниците в бандата на „Акулите”, както и тези на техните близки, са поверени на латиноамерикански актьори.

Очакванията са, че филмът на Спилбърг ще получи немалко номинации за награди „Оскар”. Кайл Буханан от The New York Times изтъква три главни причини, заради които Уестсайдска история” заслужава да бъде удостоен с най-високите отличия: 1. Това е най- величественият филм в надпреварата за оскарите (според този критик, даже „Дюн” има по-малки шансове); 2. Прекрасният (и коректен) кастинг заслужава актьорски номинации. Буханан, а и други критици, особено високо оценяват превъплъщението на Майк Фейст, в образа на Риф – приятел на Тони и лидер на Ракетите; 3. Това е ръдък пример на хубав мюзикъл. Според прогнозите на този автор, филмът може би ще получи 12 номинации за „Оскар”.

"„Уестсайдска история“ е опияняващо носталгично филмово зрелище, което я рядка алтернатива на блокбастърите и инди-хорорите. Как би могъл да няма шанс в надпреварата за оскарите?" — обобщава Оуен Глайбърман във Variety.

Източници: kinopoisk.ru, Forum Film Bulgaria