Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ТОП 12 НА ФИЛМИТЕ, ПОСВЕТЕНИ НА ИИСУС ХРИСТОС


29.04.2016  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Представянето на Иисус чрез изкуството никога не е било еднотипно, но може би най-разнообразно е то на филмовия екран. Мнозина са се опитвали (и още го правят!) да разкажат чрез средствата на киното за живота на Спасителя, за неговото чудодейно раждане и още по-чудодейното му възкресение. Но малцина са успявали да надмогнат изкушенията на илюстративността и да внушат със запомнящи се метафори идеята за величието на Духа и неговото безсмъртие. Все пак има такива филми и те често попадат в различните класации на най-доброто, създадено по темата. Ето я и моята:

1. „ПОСЛЕДНОТО ИЗКУШЕНИЕ НА ХРИСТОС“ (The Last Temptation Of Christ, 1988) - реж. Мартин Скорсезе
Един от най-известните съвременни американски режисьори представя живота на Христос непосредствено и достъпно дори и за онези, които не са посещавали никога църква. Иисус от неговия филм отразява духа на хедонистичното и невротично десетилетие, каквото бяха 80-те години на миналия век. Обрисуван е като грешник, изпълнен със съмнения, водещ борба с мазохистичните си наклонности, но в крайна сметка узряващ за отговорността да бъде Месия.
Филмът е екранизация по прочутия роман на Никос Казандзакис „Последното изкушение”, за който големият гръцки писател е отлъчен от църквата и анатемосан. Ролята на Иисус изпълнява Уилям Дефо, който успява великолепно да внуши, че неговият герой е подвластен на слабостите и изкушенията, пред които всеки човек се изправя през своя живот - страх, съмнение, угнетеност, похот. А в превъзходното изпълнение на Харви Кайтел, Юда изглежда не само нетрадиционно, но се превръща в почти централна фигура във филма. Скорсезе се осмелява да взриви клишираната представа за него като предател, представяйки го като човека, без когото Иисус едва ли би се подчинил на своята Съдба.
Тази дръзка, безкомпромисна и много оспорвана филмова версия взривява международния кинофестивал във Венеция през 1988-а, където е световната й премиера. Намесва се дори Ватикана, но до анатемосване не се стига, макар че Светият престол котегорично я заклеймява.
Независимо от противоречивите оценки, Скорсезе е номиниран за „Оскар“ в категорията „най-добър режисьор“. Неговият филм скандализира много християни по света с неортодоксалното представяне на Христос. На нях им е трудно да приемат, че докато виси на кръста, той халюцинира какъв би бил животът му като обикновен смъртен и дори в бленуването си за неосъщественото земно щастие се жени за Мария Магдалена, има деца и доживява до дълбока старост.
През 2002 г. БНТ не успява да излъчи филма, заради протест на Светия синод и на граждани, които заплашват да блокират телевизията. Шест години по-късно превъзходната творба на Скорсезе все пак е показана от бТВ, но тихомълком след полунощ.

2. „ИИСУС ОТ МОНРЕАЛ” (Jésus de Montréal, 1989) - реж. Дени Аркан
Този чудесен канадски филм е номиниран за „Оскар” в категорията неанглоезично кино. Той разказва за малка актьорска трупа, опитваща се да вдъхне нов живот на Евангелието. Ролята на Христос изпълнява Лотер Блуто, роден през 1957 година в Монреал. Изтъкан е от хумор, интелигентност, чувствителност и завладява както с оригиналната си интерпретация на евангелския сюжет, така и с критичния си поглед към съвременното общество като цяло и шоубизнеса в частност. Според режисьора Дени Аркан, във филма му става въпрос както за „големия взрив и формулата на Кока-Кола, така и за монолога на Хамлет и фашистите, причестяващи се всеки ден” – тоест за всичко, което е „незаобиколимо” на този свят.
„Иисус от Монреал” предизвиква фурор на кинофестивала в Кан през 1989-а, спечелвайки две награди – на главното и на екуменическото жури. А вестник „Ню Йорк Таймс“ му посвещава възторжена рецензия, в която го определя като „умен, дързък и прекрасно заснет“ филм.

3. „ЖИВОТЪТ НА БРАЙЪН" (Life of Brian, 1979) - реж. Тери Джоунс
Легендарната британска комедийна трупа Монти Пайтън (Греъм Чапман, Джон Клийз, Тери Гилиам, Ерик Айдъл, Тери Джоунс и Майкъл Пейлин) представя нетрадиционно фигурата на Иисус чрез тази язвителна анархистична сатира, насочена срещу сляповярващите и холивудския подход към библейските теми. Филмът прелива от невероятно остроумни шеги, скечове и реплики, които с времето са се превърнали в истинска класика на комедийния жанр.
„Монти Пайтън“ не само нападат и хулят фанатизма и лицемерието на институционализираната религия и политика по своя неповторим начин, но предлагат и алтернатива: бъди индивидуалност, мисли с главата си, не оставяй на другите да те водят!  „Всеки решава за себе си”, – провиква се Брайън в един от ключовите моменти от филма.
Ролята на Иисус изпълнява Кенет Коли, когото почитателите на „Междузвездни войни“ навярно помнят от ролята му на адмирал Пиет в „Империята отвръща на удара“ (1980).

4. „ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЯ” (Il vangelo secondo Matteo, 1964) - реж. Пиер Паоло Пазолини
В този шедьовър Иисус е представен като невзрачен и измършавял човек, но с дълбоки и проницателни очи - един истински народен Спасител. Пазолини обаче не се опитва да проповядва неговите идеи, нито пък да го възхвалява, а просто… документира събитията. Неслучайно за повечето от персонажите са наети непрофесионални актьори, а типажите са обикновени местни хора. Всяко лице, показано на екрана, е невероятно изразително и индивидуално, което допринася за подсилване на усещането за достоверност на разказа, доближавайки го до силата на документалното въздействие. Великолепното музикално оформление, за което са използвани негърски госпъли и песни на различни народи, съчетано с операторското майсторство, придават особена широта и епичност на филма.
„Евангелието по Матея” е номиниран за три „Оскар”-а и отличен със Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1964 г. Ролята на Иисус изпълнява испанският студент по икономика Енрике Ирасоки, чийто баща е баск, а майка му - еврейка.

5. „СТРАСТИТЕ ХРИСТОВИ” (The Passion of the Christ, 2004) - реж. Мел Гибсън
Прочутият актьор Мел Гибсън се изявява и като блестящ режисьор, който смело се потапя с този си филм в сърцевината на вечните разсъждения за природата на божественото и човешкото, заставяйки всеки да се опита да намери сам верния отговор.
Този силно въздействащ филм успява да вдъхне живот на познатата ни евангелска история чрез детайлното реконструиране на последните дванайсет часа от земното битие на Иисус Христос. Любопитно е, че повечето от сцените са заснети по същите места, където навремето е снимал и своя филм „Евангелие по Матея“ Пиер Паоло Пазолини.
За нас, разбира се, не е маловажен и фактът, че две от най-важните роли са поверени на български актьори - Христо Шопов и Христо Живков. А в Иисус се превъплъщава Джим Кавийзъл. 

6. „ИИСУС ОТ НАЗАРЕТ” (Jesus of Nazareth, 1977) - реж. Франко Дзефирели

Това е не само един от най-популярните филми за Иисус, излъчван неведнъж и по българската телевизия, но и сред най-високо оценяваните класически екранизации на Евангелието. 

Ролята на Христос изпълнява британският актьор Робърт Пауъл, а останалите библейски персонажи са представени от британски и холивудски звезди като Ан Банкрофт (Мария Магдалена), Кристофър Плъмър (цар Ирод), Майкъл Йорк (Йоан Кръстител), Оливия Хъси (Дева Мария) и др. Чудесната галерия от образи в тази респектираща суперпродукция е обогатена от Клаудия Кардинале, Стейси Кийч, Лоурънс Оливие, Антъни Куин, Род Стайгър и др.
„Иисус от Назарет” е силен, зрелищен филм, в който Христос е „бяло платно, върху което публиката сама може да изрисува своята собствена представа.”

7. „ИИСУС ХРИСТОС – СУПЕРЗВЕЗДА“ (Jesus Christ Superstar, 1973) – реж. Норман Джуисън
През 1973 година прочутият американски режисьор Норман Джуисън пренася на екрана нашумялата рок-опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър „Иисус Христос – суперзвезда“, в която синът Божи е представен като бунтар. В нея са очертани рязко противоречията между традицията и новия смисъл, влаган в древните евангелски текстове. Впрочем тези противоречия засягат и цялото световно кино. Навярно защото преди това засягат и самия живот. Някои бунтарски мотиви от ранното християнство към края на 60-те години са възприети от младежката „контракултура“ на Запад и дори самото явление е наречено „Иисус революция“. Филмът на Джуисън е посветен на последните 7 дни от живота на Христос, като акцентира върху неговата човешка, а не божествена същност. По тази причина разказът завършва със смъртта, а не с възкресението му. Централният конфликт е заложен в отношението между Христос и Юда и е показан като сблъсък между две силни личности със свои възгледи за света, а не като противоборство между праведник и предател. Юда се опитва да приземи Иисус и да го предпази от увлечението по мита за собствената божественост („Ти самият започваш да означаваш повече от онова, за което проповядваш ”).

8. „СИН НА ЧОВЕК” (Son of Man, 1966) - реж. Гарет Дейвис
Eдва ли е случайно, че този филм се появява именно през 60-те години и то много скоро след като Джон Ленън оповестява, че Бийтълс са по-популярни от Иисус.
Известният телевизионен драматург Денис Потър пресъздава образа на светеца като непокорен, страстен дърводелец от Галилея, който се съмнява във всичко, включително и в правото си да бъде Месия. Неговият характер отразява объркания, бунтарски дух на 60-те, а Христос (акт. Колин Блейкли) съответства напълно на образа, който повечето съвременни хора си представят.

9. „НАЙ-ВЕЛИКАТА ИСТОРИЯ НА СВЕТА” (The Greatest Story Ever Told, 1965) - реж. Джордж Стивънс
Мащабно историческо платно за живота и страданията Христови, което се запомня преди всичко с живия образ на Иисус, представен на екрана от големия шведски актьор Макс фон Сюдов като благороден, скърбящ и мистичен аскет. Това е един от редките случаи, в които образът на Спасителя е показан достоверно, като жив човек, наш брат и приятел. И само непостижимите от наша гледна точка доброта и милосърдие го извисяват над човешкото, превръщайки го в Син Божи…
Прекрасно библейско повествование, заснето сдържано, качествено, с размах и най-вече - с душа. В играта на Макс фон Сюдов няма никакъв фалш — това е сред най-добрите изпълнения в киното на ролята на Иисус.
Филмът е номиниран за пет награди „Оскар“ – за музика, операторско майсторство, визуални ефекти, сценография и костюми.

10. „ЦАР НА ЦАРЕТЕ” (The King of Kings, 1927) - реж. Сесил ДеМил
Културното разнообразие в човешките представи за Иисус е най-добре изобразено в този филм, който е сред най-гледаните в историята на киното. Това е първата пълнометражна лента за раждането, живота, смъртта и възкресението на Иисус Христос. Заснета е още през двайсетте години на миналия век и извежда на преден план дългата традиция на отразяването на библейската тема. Ролята на Иисус изпълнява Хенри Байрон Уорнър.

11. „РАЗСЛЕДВАНЕТО“ (L'inchiesta, 1986) – реж. Дамяно Дамяни

Само две години преди превъплъщението си в образа на Юда от "Последното изкушение на Христос", Харви Кайтел изпълнява блестящо ролята на Пилат Понтийски във филма „Разследването“ на големия италиански режисьор Дамяно Дамяни.
Обезпокоен от разпространението на новото учение сред бедните слоеве на населението, римският император Тиберий изпраща в провинция Юдея свой специален пратеник - Тит Валерий Таурус (акт. Кийт Карадайн), за да търси тялото Христово, считано за откраднато от учениците му. Постепенно Таурус стига до осъзнаването не само на невъзможността, но и на безполезността на своето издирване… Той е склонен да приеме схващането на първите християни, че Христос трябва да се търси не в едно лице, а във всички хора...

12. "МЕСИЯТА" (l messia, 1975) - реж. Роберто Роселини
Знаменателно е, че последният игрален филм на легендарния италиански режисьор е посветен именно на Иисус. Неговата поява със сигурност е провокирана от знаменитата творба на Пиер Паоло Пазолини "Евангелие по Матея". Няма начин неговият сънародник да не е вдъхновил със смелата си творческа позиция своите съвременници също да се опитат да създадат свои екранни версии на евангелските сюжети. А и защото примерът на Пазолини убеждава, че животът на Иисус може (и трябва!) да бъде разказан чрез средствата на киното без материално разточителство и звездно участие.  
Именно от това е повлиян навярно и Роселини. Защото заснема невероятно прост филм, без каквито и да било претенции за грандиозност и религиозна символичност. И точно със своя минимализъм неговата творба се откроява сред многобройните произведения, посветени на Месията. Макар и да отстъпва по сила на въздействие в сравнение с филма на Пазолини, все пак лекотата, с която е разказан в нея животът на Иисус, е рядко срещана в историята на киното и заслужава признание.     

 



Коментари (3)


     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    
    КИНОТО НА ПРЕХОДА – ВЧЕРА И ДНЕС
    (видео подкаст)