СТРАШНАТА ТАЙНА НА СТЕНЛИ КУБРИК | Другото Кино - сайтът за независимо кино
Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СТРАШНАТА ТАЙНА НА СТЕНЛИ КУБРИК


25.07.2011  Текст:  Джей Уайднър

НОВИНИ

   

 


КАК ФАЛШИФИКАЦИЯТА НА ПОЛЕТА ДО ЛУНАТА ПОЧТИ РАЗРУШИ ЖИВОТА
НА СТЕНЛИ КУБРИК

                                                 Джей Уайднър (Jay Weidner)

Филмът „Сияние“ е най-недооцененият шедьовър на Стенли Кубрик. Употребявам думата „шедьовър“ достатъчно предпазливо, тъй като никога преди не съм смятал този филм за нещо грандиозно. За пръв път го гледах още през 1980 г. и тогава никак не ми хареса. Лекотата, с която Кубрик се отдалечава от първоизточника – книгата на Стивън Кинг – и непонятно защо заменя някои детайли, предизвика у мен безпокойство, което прерасна впоследствие в неприемане.

Нека се надяваме, че преди да завърша тази статия, читателят ще се увери, че именно благодарение на това отклонение на сценария от романа на Стивън Кинг започваме да разбираме, какво всъщност се е опитал да ни каже Кубрик със своята интерпретация на „Сиянието“.
От самото начало трябва да е ясно, че „Сиянието“ е най- автобиографичният филм на Стенли Кубрик (може би като се изключи „Широко затворени очи“).
Още преди завършването на статията, ще стане абсолютно очевидно, че Кубрик само е използвал романа на Стивън Кинг като стартова площадка (извинете за каламбура) с цел да разкаже съвършено друга история под прикритието на екранизация на един бестселър. И той е имал основателни причини за това. Преди всичко – спасението на собствения си живот.
Но нека не изпреварваме събитията, а да започнем от самото начало.

Във филма има двама главни герои – Джак Торънс (ролята изпълнява Джак Никълсън) и неговият син Дани (в ролята е Дани Лойд).

Важно е да се разбере, че Джак и Дани олицетворяват две състояния на самия Стенли Кубрик. Джак е практичен, прагматичен мъж, който мечтае да стане велик писател. И той, несъмнено, ще направи всичко, за осъществяването на своята цел. И Джак подобно на Стенли е чернокос, раздразнителен и даже пуши същите цигари като Стенли (Малборо).
Дани олицетворява другата страна на прочутия режисьор. Неговата детска непосредственост. И именно той е истинският творец.
Дани (другото „аз“ на Кубрик) е надарен със способности на екстрасенс, които съчетани с неговата енергичност му помагат да види това, което обикновено никой не забелязва. Дани също така проявява склонност да разкрива тайни, които би трябвало да бъдат много строго пазени.

Навярно, първата част от „Сиянието“ са най-дългите и скучни 58 минути в цялото творчество на Кубрик.
Началните кадри на филма ни разкриват прагматичната страна на Стенли – Джак, който сключва сделка с управителя на хотела „Овърлук".

 Същността на договорката им е в следното: Джак ще може да пише (тоест да твори) на спокойствие през цялата зима, като същевременно наглежда огромния хотел.

Още един важен момент се заключава в това, че управителят на хотела разказва на Джак, как предишният пазач не издържал на душевното напрежение, полудял и убил собствената си жена и двете си дъщери.

Джак отговаря, че е „заинтригуван“, но въпреки това приема договорката.
Управителят на хотел „Овърлук“ Стюарт Улман е в тъмносин костюм, бяла риза на червени ивици и червена вратовръзка. Уенди - жената на Джак (ролята изпълнява Шели Дювал) и неговият син Дани през първия час от филма са също облечени в червено, бяло и синьо.
Интерпретацията на тази цветова гама дава основание за извода, че хотел „Овърлук“ символизира Америка. Още повече, че самият управител заявява, че хотелът е изграден върху гробище на индианци.

Както и Америка, „Овърлук“ е построен сравнително неотдавна и целият блести на слънцето. Той е претенциозен и от архитектурна гледна точка не е кой знае какво. А управителят с гордост съобщава на Уенди: „Най-прочутите хора са отсядали тук“.

Тук настъпва моментът, в който започваме да разбираме историята, която Кубрик се опитва да ни разкаже, служейки си с езика на символите.

В сцената, в която Джак преминава интервюто за работата, точно зад управителя на „Овърлук“ на перваза на прозореца се намира статуетка, изобразяваща Американския орел, което идва да подскаже, че могъществото, е на страната на Управляващите.

Орелът не само е символ на Америка, но трябва да се знае и че американската космическа мисия до луната „Аполо11“ също се е наричала „Орел“. На бюрото отдясно на управителя стои и американският флаг.

Управителят (в ролята е Бари Нелсън) олицетворява правителството на САЩ. Джак сключва споразумение с него да изпълнява задълженията на пазач на хотела.

Управителят разказва на Джак, че неговата основна работа ще бъде да предпази хотел „Овърлук“ (Америка!) от разруха. Управителят отново и отново повтаря, че това е от първостепенна важност.

В първия си ден в хотела Дани е посетен от страшно видение: вижда дъщерите на предишния пазач и разбира, че са били близначки.

Джак, Дани и Уенди се запознават с готвача на хотела – Дик Халоран. Дик и Дани стават приятели и Дани открива, че не само той има ясновидски способности.

Дик предупреждава Дани да не се доближава до стая 237.

Джак, Уенди и Дани вече окончателно са се настанили в хотела. Предстои им да прекарат дълга и студена зима. По принцип на Джак му харесва хотелът, но не е в състояние да пише. Започва да страда и от безсъние. Междувременно Уенди и Дани си прекарват добре времето.

Джак не пише. Вместо това се забавлява, хвърляйки топка за тенис по стената на огромната зала, където се опитва да работи. Върху стената, от която отскача топката, е изобразен национален американски художествен орнамент, напомнящ ракети,
готови за изстрелване.


Джак хвърля топката право срещу ракетите/стрелите на стената. Аполон е бил бог на стрелбата
с лък. Джак играе на топка със стрелите на Аполон (на английски Apollo).

Накрая топката отскача настрани и изчезва в тъмнината. Джак се отказва да я търси и се заглежда в модела на лабиринта-градина, който е пред хотела. Той вижда Уенди и Дани, залутани насред него и не знаещи нищо за сделката му с „Овърлук“.


 

Студеният зимен ватър започва да навява сняг в околностите на хотела. Приближаващата снежна буря символизира Студената война между Русия и САЩ. Мълчаливото противостояние е една от главните причини за „лунния заговор“. Просто е трябвало да се скрие от Съветския Съюз откритието на извънземно присъствие в космоса.
Живеехме в много опасни времена и от наша страна бе крайно важно да се пазят в тайна от руснаците нашите водещи космически технологии.
Това обяснява и един кадър от филма, в който човек облечен като мечка се съвкуплява с неизвестна жена. Руската мечка и нейното участие в „лунната надпревара“, всъщност е поводът да се фалшифицира кацането на „Аполо“ (Apolon) на Луната.

Джак, неговото семейство и хотел „Овърлук“ замръзват в снежната пустош, подобно на Америка през годините на Студената война. Чучелото на мечка не е нищо друго, освен символ на Съветската империя. То също така символизира натиска, оказван от руснаците върху САЩ по време на „лунната надпревара“. Ние бяхме принудени да изфабрикуваме кацането на човек на Луната, за да замаскираме истината за летящите чинии и оръжията, които правителството на САЩ успява да създаде и да използва по време на Втората световна война.

Дани кара велосипед по коридорите на „Овърлук“ и среща близначките – дъщерите на предишния пазач. Втренчвайки се в Дани, те заявяват: „Ела, поиграй с нас, Дани. За вечни времена“. Дани обръща и върти педалите с всичка сила в обратно направление.

В този момент проумяваме същността на сделката, сключена между Джак и управителя на „Овърлук“.

Това е ключова сцена от филма. Дани играе със своите камиончета във вестибюла. Внезапно, буквално отникъде хотелът изплюва топката за тенис към него, сякаш го подканва да си поиграят. Тук ние научаваме какво се е случило с топката за тенис на Джак, която бе погълната от тъмнината в хотела. И проумяваме що за игра е тази, в която дъщерите на предишния пазач канеха Дани да вземе участие.

 

Озадачен от това, откъде изведнъж се е появила топката, Дани се изправя и зрителят най-накрая вижда каква е истинската природа на Програмата.

С изправянето на Дани отговорът буквално проблясва. Дани е облечен в пуловер с грубо пришита отпред рисунка на ракета. На нея е написано: „Аполон 11“ (Apollo 11 USA).

Зрителите, които гледат филма, буквално виждат как „Аполо 11“, излита право пред очите им с изправянето на Дани от пода. Но това не е истинското изстрелване на „Аполо 11“, а само символика. С други думи – фалшификация.

Случилото се по-нататък има решаващо значение за цялостното разбиране на всичко, което виждаме на екрана.

Смутеният и объркан Дани върви по коридора. Той вижда, че вратата на стая 237 – същата, за която го предупреждаваше Халоран, е широко отворена,
а от ключалката стърчи ключ.


Много е важно да се отбележи, че в книгата на Стивън Кинг номерът на стаята е 217.
Незнайно защо Кубрик го променя на 237.

Какви са причините за тази промяна?
Дани буквално пренася до луната символичния „Аполо 11“, нарисуван върху полувера му, по силата на своето придвижване към стая 237. Защо?

По простата причина, че средното разстояние от Земята до Луната е равно на 237 000 мили.

Оказва се, че филмът на практика хвърля светлина върху сделката, сключена от самия Стенли Кубрик с управителя на хотела „Овърлук“ (с Америка!). И същината на тази сделка е в това, че Кубрик се задължава да възпроизведе (с други думи – да имитира) прилуняването на „Аполо 11“ на повърхността на нашия естествен спътник.

Дани олицетворява творческата страна на Кубрик. Заради сложността на цялостното заснемане на прилуняването, Кубрик е бил принуден да разчита на собствения си художествен усет.

Стаята с №237 олицетворява фалшифицираното кацане на Луната, „режисирано“ от Стенли Кубрик. Но на практика нито в това кацане, нито в тази стая има грам истина.

Както скоро става ясно от филма, за стая 237 не може да се говори истината, тя не може да бъде разбрана… никога.

Всичко, което се случва в стая 237, е нереално.

За миг във филма всичко изглежда така, като че ли Дани действително възнамерява да влезе в стая 237. Но ние никога няма да узнаем – дали го е направил или не.

В интервю за пресата Кубрик разказва, че променил номера на стаята от 217 (както е в книгата на Кинг) на 237, защото собствениците на хотела, където е сниман филмът, не искали, клиентите им да избягват да наемат стая 217. И Кубрик променя номера с такъв, който просто не съществува в реалния хотел.
Тогава аз позвъних в хотел „Тимбърлайн“ в Орегон и попитах дали мога да резервирам стая номер 237. За мое огромно удивление, получих отговор „да“. Попитах дали стаята не се намира в допълнителната пристройка, но ме увериха, че стая №237 винаги е била в този хотел.

В следващата сцена на Джак му се привижда, докато работи, че убива своята съпруга и детето си. Той разказва за това на Уенди.

Междувременно в кадър се появява Дани и става очевиден фактът, че някаква таинствена сила му е нанесла рани по тялото. Тази сила е разкъсала и пуловера му
с надпис „Аполо 11“.

 Ужасената Уенди си мисли, че това е сторено от Джак.

В известен смисъл тя е права, защото Дани пострадва вследствие на сделката
на неговия баща.

Разстроенният Джак отива в бара в Златната зала. Намирайки се под стрес,
той шепне, че е готов да продаде душата си за чаша бира.

И тук среща истинския управител на хотел „Овърлук“. Тайнствен мъж внезапно се появява зад бара. Казва се Лойд и работи като барман в хотел „Овърлук“.

 Стенли Кубрик умишлено го показва в демонично осветление.
И Лойд изкушава Джак с уиски.

Джак си продава душата на Програмата, съгласявайки се да стане пазач на „Овърлук“.

Разговорът между Джак и Лойд е прекъснат от влязлата Уенди. Лойд и чашата с уиски моментално изчезват. Уенди разказва на Джак, че най-вероятно в хотела има още някой, освен тях.  Джак отива в стая 237, където е съблазнен от красива гола жена, която излиза от ваната. Тя го прегръща страстно, той я целува и в следващият миг се отдръпва с погнуса, защото вижда, че това е отблъскваща старица, цялата покрита с язви.

А тъй като стая 237 символизира несъстоялото се прилуняване на „Аполо 11“, Джак е принуден да лъже Уенди за онова, което се случва там. Той ѝ казва, че в 237-а стая няма нищо и че Дани най-вероятно се е наранил сам.

Дани действително получава синини заради Джак. Дани е част от Стенли Кубрик, която знае за секретния му проект. И по някакъв начин Дани попада в ситуация, при която участието в проекта, му причинява болка.

След всичко това Джак полудява. Престава да се бръсне, ходи разчорлен и се държи по начин, по който се държи и самият Стенли Кубрик, когато изпадне в своите прословути състояния на депресия.

В тези моменти Джак (Никълсън) много прилича на Стенли Кубрик. Особено на вида,
в който знаменитият режисьор се е появявал по време на изнурителната си работа едновременно върху два проекта:
1) „2001: Космическа одисея“ и 2) фалшификацията на кацането на „Аполо 11“ на Луната.

На ранните фотографии по време на снимките на „2001: Космическа одисея“ го виждаме енергичен, добре вчесан и без брада, изглеждащ доста добре като цяло. Но по-късно, когато работата върху „2001: Космическа одисея“ е вече към края си, фотографиите представят съвсем различен Кубрик, достигнал до пълно физическо изтощение. Деградацията на външния му облик по време на снимките на „2001: Космическа одисея“ напомня много промяната на външността на Джак Торънс (Джак Никълсън) в „Сиянието“.

Независимо от ужасяващия си вид, Джак отново започва да пише.

А Уенди (вече можем да предположим, че това е жената на Кубрик Кристиан) проявява желание да види какво е написал Джак. Тя го моли да ѝ го покаже. Джак се изненадва нейната поява в стаята, където работи. Прогонва я гневно
и я съветва да не се доближава до неговия кабинет.

Ясно е като бял ден, че на Уенди (жената на Кубрик), не e позволено
да знае нищо за Програмата.

Но що за книга е тази, която пише Джак?

Много скоро Уенди разбира какво всъщност пише нейният съпруг.
И тук е финалният, може би най-важен щрих.

Уенди се прокрадва тайно в стаята, където пише Джак. Тя бавно започва да чете написаното. Това е сцена, която е напълно измислена от Кубрик (появява се само във филма). Няма я въобще в романа на Кинг. И макар че е доста плашеща, в нея няма нищо ужасно. Да, това е кулминацията на филма – може би най-страшната сцена в него.

ЗАЩО?

Защото се оказва, че всяка от стотиците страници, изписани от Джак с такова ожесточение, – са всъщност вариация на едно-единствено изречение:

"All work and no play makes Jack a dull boy" (идиоматичен израз, означаващ
„постоянната работа без каквито и да било развлечения оглупява Джак“).


 

Невероятно, на всяка страница е изписана само тази фраза, отново и отново. Става ти страшно, проумявайки внезапно, че Джак е седял ден и нощ зад бюрото,
за да пише едно-единствено изречение, пак и пак. 

По лицето на Уенди се чете ужас от направеното откритие.

КАКВО ОЗНАЧАВА ВСИЧКО ТОВА?

Не бихме ли могли да предположим, че думата „All“ в постоянно повтарящото се изречение всъщност е „А11“, тоест: „А-Едно-Едно“, или „Аполо 11“.

Работата върху „А11“, т.е. отсъствието на развлечения,
оглупява или по-скоро подлудява Джак.

Не бихме ли могли да предположим, че мисията за фалшифициране на прилуняването на „Аполо 11“ е имала кодово име „А11“?

Ако допуснем, че тази хипотеза е вярна, ще проумеем какво се опитва да подскаже Стенли Кубрик:

„Работата над „Аполо 11“ и липсата на развлечения подлудява Джак (Кубрик)“.

И ако още някой си мисли, че всичко това е преувеличение,
бих насочил вниманието  върху логото, създадено от НАСА за проекта „Аполо“.

Във филма също откриваме вариации на буквата „А“. Например, ако разгледаме силуета на хотел „Овърлок“ отдалече, ще видим, че архитектурният му дизайн се разгръща именно под формата на буквата „А“.

Кубрик използва буквата „А“ и по-рано. На обложката на „Портокал с часовников механизъм“ (A Clockwork Orange) се вижда как Алекс застрашително се показва зад буквата „А“ с бутон на маншета на ризата си във формата на всевиждащо око.

От филма "Сиянието" става ясно, че жената на Кубрик (Шели Дювал) открива,
че той (Стенли Кубрик) е сключил тайно споразумение с управителя на хотел „Овърлук“ (разбирайте - с правителството на САЩ).

Шели Дювал (Кристиан Кубрик) също проумява, че истинското занимание на нейния съпруг няма нищо общо с онова, което тя си е мислела, че работи. Мисис Кубрик успява да разбере, че освен научно-фантастичния филм, озаглавен „2001: Космическа одисея“, нейният мъж паралелно заснема и напълно фалшифициран полет до Луната.

И тук действително започва да става интересно. Изплашената от своето откритие Уенди (жената на Джак/Стенли), настоява Джак да напусне Програмата.

Джак (Стенли) отговаря сърдито: „... Аз съм подписал договор … Имам задължения!“

Дани използва „сиянието“, за да се свърже с Дик Халоран във Флорида (откъдето, впрочем, е изстреляна ракетата „Аполо 11“). Дик, преодолявайки редица трудности, пристига от Флорида в Колорадо.

И ето, че Кубрик съвсем неочаквано отново се отдалечава от романа – Джак Торънс убива Халоран веднага след неговото пристигане в „Овърлук“ – нещо, което Халоран странно защо не успява да предвиди, независимо от своите ясновидски способности!

Подобно незачитане на книгата и на елементарната логика е крайно възмутително,
но мисля (макар и да се съмнявам във възможността да го докажа), че Стенли Кубрик се опитва да ни подскаже нещо важно чрез това изопачаване на романа на Кинг.

Според мен, поддавайки се на влиянието на своята простодушна страна, въплътена в Дани, Кубрик все пак веднъж споделя с някого за своето участие в проекта „Аполо“. Възможно е да е говорил с човек, с когото е работил по заснемането на фалшивото прилуняване за НАСА под прикритието, че снима сцена от „2001: Космическа одисея“.
В „Сиянието“ Халоран сякаш олицетворява човека, на когото погрешка Кубрик открива най-важната част от засекретената информация. По тази причина Халоран, както и човекът, който прекалено много знае, се е наложило да бъде убит.

Тайната не трябва да бъде разкрита. Това също обяснява и защо Кубрик е бил принуден да зашифрова тази толкова важна информация в режисьорската си трактовка
на романа на Кинг.

На Кубрик му се е искало историята да излезе на бял свят рано или късно,
но се е страхувал за живота си. Именно затова изопачава книгата на Кинг,
успявайки зашифровано да разкаже за своето участие в „лунния заговор“.

На практика „Сиянието“ е филм, в който по символичен начин е разкрита истината за това как Стенли Кубрик се е споразумял да помогне на правителството на САЩ в лунната надпревара със Съветския съюз. Това е историята, заради която е убит човекът, на когото Кубрик я разказва по непредпазливост. Освен това „Сиянието“ показва как участието в лунния заговор практически е заставило знаменития режисьор да пожертва и отношенията си със своята съпруга. И накрая – това е история, от която Стенли Кубрик с мъка успява да се измъкне жив, за да продължи своята кариера на режисьор. Може би това обяснява и защо емигрира в Англия. „Сиянието“ разказва още и за това, как сделката му с американското правителство да стане „пазител“ на Програмата „А11“ или „Аполо 11“, убива и част от самия Кубрик.

Това също е и глава от историята на НАСА, обясняваща защо предишният „пазач“
е бил дотолкова потиснат и измъчен от работата си,
че полудява и убива своите дъщери-близначки.

ЗАЩО?
Защото предишната програма на НАСА се казва именно „Близнаци“.

Филмът съдържа много повече намеци, отколкото можем да разгледаме тук. Уверен съм, че тази история постепенно ще се обогатява с нови и нови детайли.

Публикувам тези любопитни подробности не само с цел да покажа,
че Стенли Кубрик е режисирал кацането на „Аполо“ на Луната,
но и с цел да призова НАСА да разреши достъпа до целия заснет от Кубрик
в рамките на програмата „Аполо“ материал в неговия първоначален вид
и в цялото му великолепие, благодарение на използването на 70-милиметрова лента.

Дойде време да вдигнем покрова над тайната.
Настъпи часът да видим без каквато и да било цензура тази неизвестна
и може би най-велика кинотворба на Кубрик.
Умолявам НАСА да изкара от архивите всички видеоматериали,
заснети от Кубрик, които се отнасят до фалфицирането
на полета до луната през 1969г.

А защо да не предложим на НАСА да използва милионите долари, получени от продажбата на тези кадри, за финансиране на нови, вече истински полети до Луната?

А и защо този неизвестен филм на Кубрик да не се казва: „НЯМА ПРОСТИ ОТГОВОРИ“?

Благодаря на Шон Монтгомери за това, че разпали интереса ми към филма "Сиянието"
със своите изключителни изследвания.


7 космически кораба „Аполо“ са изпратени към Луната, но само 6 от тях се „прилуняват“. На снимката ясно се виждат 6 кутии със „7 up“.

Източник: cinematheque.ru




Коментари (5)


Коментари

Rocco (непотвърден)
Wednesday, May 21, 2014

Браво за статията, не си падам много по теориите за конспирации, но има логика в написаното... а за филма един от любимите ми.


Anonymous (непотвърден)
Thursday, Feb 23, 2012

Глупости на търкалета! Да, "Сиянието" е добър филм, може би дори култов. Но е смешно да бъде обект на подобен "задълбочен" анализ, 2/3 от който не е дори анализ, а просто преразказ на тема "Как бих искал да съм Джак, Стенли или поне Кинг - ама не могаааа!" Аll било Аpollo 11 и прочие... LOL!!! А пък Джак Никълсън всъщност е само телесната обвивка на Луцифер, чието основно забавление току, на Земята, е да снима във филми :)


Васил (непотвърден)
Tuesday, Sep 20, 2011

Всъщност символа на хотела означава нещо много повече. Целият е декориран с индиански символи. Това може да бъде разтълкувано и като мъст на дшуте на убитите индианци.


Anonymous (непотвърден)
Tuesday, Jul 26, 2011

бях чел и почти същия анализ, като правителство е заменено и въобще по-навързано с понятията масони, илюминати и пр.


Val (непотвърден)
Tuesday, Jul 26, 2011


Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание