Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

СТИВЪН СПИЛБЪРГ


20.12.2016  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Филмите на Спилбърг са най-гледаните в историята
на световното кино

  • Неговите 20 най-касови заглавия (с приходи над $200 млн) са донесли
    от разпространението си в киносалоните общо $8,4 млрд. 
  • През 1998 г. той оглави класацията на най-богатите представители на развлекателната индустрия.
  • През 1999 г. бе признат за най-добрият кинорежисьор на XX век.

Едва 12-годишен, той – ученикът от California State College - участва за пръв път в конкурс за любителски филми и печели първата си победа, представяйки 40-минутния си филм за войната „Бягство за никъде“ (Escape to Nowhere, 1960 г.), в който снима родителите и сестрите си с портативна 8-милиметрова кинокамера. А през 1963 г. в едно местно кино се състояла необикновената премиера на двучасовия му филм „Firelight“, заснет с помощта на няколко съученици. В него разказва за похищението на хора от извънземни за техния космически зоопарк. Филмът е финансиран от родителите на Стивън: за проекта са изразходвани около $600 плюс безплатно хранене за снимачния екип, осигурено от майка му и помощта на баща му при строителството на макетите.
Спилбърг на два пъти се опитва безуспешно да влезе в киноучилището към Университета на Южна Калифорния. И в двата случая го отхвърлят, заради „бездарност“. Тогава постъпва в технически колеж и със собствени средства заснема през ваканцията късометражката си „Амблин“, благодарение на която през 1969 г. подписва договор с Universal Pictures за създаването на първия епизод от сериала „Нощна галерия“ (Night Gallery).
По-нататък следва фурорът, предизвикан от игралния му дебют с „Дуел“ и създадения четири години по-късно „Челюсти“. Камионът в първия и гигантската акула във втория филм са феномени, които е трудно да се опишат, защото същественото и в двата случая е, че камерата представя гледната точка на борещите се с тях персонажи.
Изплашеният, произлизащ от средните класи герой от „Дуел“ се нарича Мен, при това Дейвид (Давид). Той трябва да се бори с Голиат в лицето на един камион, който незнайно защо започва да го преследва. Мен отначало се опитва да приеме нещата на шега, но скоро е принуден да разбере, че се намира в смъртна опасност. Не успява да види шофьора и борбата с безликия противник става все по-брутална.
Още тук проличава особеният интерес на Спилбърг към трансцендентната заплаха, по-точно към възможността от обикновените, но поне подлежащи на обяснение явления да се създадат все по-абсурдни, все по-„извънземни“ ужаси.
През 1975 г. в „Челюсти“ той развива тази си способност до съвършенство. Бялата акула е също така непредвидима и безмилостна, както камионът с призрачния шофьор. Дейвид Мен, който стиснал зъби, е принуден да приеме хвърлената ръкавица, дължи до голяма степен спасението си на случайността. В смъртната си уплаха в последния момент той прибягва до един трик и камионът полита в пропастта.
Но докато се стигне до този момент, мирният бизнесмен вече е съсипан от гонитбата, прекършен физически и психически. Неговата победа е по-скоро поражение, защото става ясно, че е неподготвен за срещата с неочаквано нападналата го тъмна сила, че не е „надъхан“ да побеждава. Американският пионер от ранните години на историята на САЩ е заменил коня си с бездушна кола, свалил е пистолета си и ... е станал беззащитен

„Дуел“ е превъзходен филм, но по-пригоден за телевизия. В киното тази тема изисква повече приключения, по-голяма зрелищност. Спилбърг се натъква почти случайно на сценария на „Челюсти“, но след това съзнателно го преработва според своя собствен вкус. Паралелът с „Дуел“ е очевиден, очевидно е също и че „Челюсти“ е адресиран съзнателно и преднамерено към масовата публика. Отново са забъркани най-различни рецепти, донякъде, бих казал, еклектично.

Преди всичко се запознаваме със самотния герой – шерифът на крайбрежния плаж, който трябва да се пребори с градските шефове, за да може да съобщи за опасността от акула, тъй като те се страхуват да не намалее напливът от туристи. (Още в началото на този си филм Спилбърг обединява патентите на киното на ужасите и уестърните.)

Едва след това може да се заеме с организирането на преследването на хищника. Шерифът в същото време страда от хидрофобия, така че в случая просто се ръководи от чувството си за дълг. За начинанието намира двама помощници, единият от които е професионален ловец на акули, който след старо корабокрушение има да разчиства лични сметки с този животински вид. Спилбърг обаче няма високо мнение за професионалистите. В последния голям сблъсък акулата просто поглъща този специалист, докато двамата аутсайдери – океанологът и шерифът – надделяват в последната среща с чудовището.
Един от основните елементи на филма несъмнено е въздействието на ужаса от дебнещата опасност. След гледането на „Челюсти“ човек не гори от желание да влезе дори във вана. Спилбърг е едновременно страшен, патетичен и ироничен в този си филм. Неподходящи всъщност хора, каквито са неговите персонажи, се забъркват в героични дела, в страховити ситуации, намиращи се на границата с комичното ... и удържат победа. Холивуд не може да се освободи от задължителния хепиенд, но затова пък винаги го представя някак „снижен“. Останалите живи не се усмихват, няма какво да празнуват, защото най-добре знаят, че са само оцелели, а не победители.
Спилбърг има особен афинитет към създаването на такива настроения. С „Похитителите на изчезналия кивот“ прави нещо, което рядко има успех – обновява един жанр и едновременно с това си разчиства сметките с него. Снима блестящ приключенски филм, разрешението на всяка отделна част от който предлага досадно познати шаблони и заедно с това - тяхното изумително осмиване.
Невероятният световен успех на „Извънземното“ („Е.T“) може да се обясни пък с гениалното хрумване на Спилбърг да обърне общоприетата формула: вместо мистификация да подложи на демистификация едно извънземно същество. То е също толкова антропоморфизирано, колкото е и Йода от „Междузвездни войни“ на Лукас, обитаващ далечната галактика. А самият филм не е нищо друго освен призив за толерантност към чужденците. Тук, ако се изразим по-директно, става дума за това, че дори и под най-грозната и отблъскваща, необичайна за нас външност, може да се крият чувствително сърце и по-висш от нашия интелект.
Спилбърг постъпва много находчиво, когато за човешки партньори на Е.Т. избира деца. „Чудното същество“ ще стане тяхна тайна  и те, лишените от предразсъдъци чисти сърца, ще пазят своя приятел от възрастните, които изглеждат на екрана като участници в някакъв линч.

Картината на нощната гора и мъжете, преследващи с оръжие в ръце извънземното същество, много наподобява на изобразяваните в различни военни и приключенски филми сцени на лов на хора. Е.Т. е преследван, защото се различава от другите. Спилбърг съживява старата тема, подсилвайки я с включването на научната фантастика. Този режисьорски и писателски похват – възобновяването на общоизвестни теми и мотиви – е един от най-любимите на режисьорите, обновили Холивуд (Спилбърг, Копола, Лукас). Те почти винаги тръгват от готови кройки, след което все пак успяват да префасонират материала „според изискванията на клиента“. И тяхната смелост е в крайна сметка залогът им за успех.
Но независимо от общите им черти, те се различават съществено един от друг. Копола, Лукас и Спилбърг за сравнително кратко време снимат силно различаващи се както в тематично, така и в стилово отношение филми. Тоест характерът на тяхната смелост е съвсем различен.



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМ НА ФОКУС


      

Повече по темата може да прочетете тук.
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание