НОВИНИ

• 
• Add new коментар

От 22 октомври до 1 ноември в София ще се проведе за шеста поредна година кинофестивалът на независимото кино (So Independent Film Festival). Този път той се организира в партньорство с Националния дворец на културата. Ще бъдат представени 23 филма в Дома на киното, филмотечно кино „Одеон“ и кино „Люмиер“. На пресконференция, проведена в НДК на 19 октомври, бе обявена пълната програма. 
Откриването е на 22 октомври с прожекция на филма „Mistress America“ в кино „Люмиер“ от 19 часа.
Жана Караиванова, актриса, основател и творчески директор на фестивала, го препоръчва по следния начин: „Това е един прекрасен начин да започнем ведро филмовия уикенд в атмосферата на любимия ни Ню Йорк! Филмът се радва на брилянтни актьорски изпълнения, искаме да създадем на зрителите вечер изпълнена с лекота и интелигентен хумор. Ноа Баумбах е несъмнено един от най-ярките американски независими режисьори, а тандемът му с Грета Гъруиг е пословичен и двамата създадат необичайна комедия, от която струи интелект, сексапил и комично отчаяние, според кино-критиката. Заедно, те са Уди Алън и Даян Кийтън на нашето съвремие!“

Специални гости тази година са Джери Карлсън, ректор на факултета по кино на Университета в Ню Йорк и специалист по латиноамериканско кино. Изабела Ценкова, продуцент на филма „Глутница“, спечелил голямата награда на Сънданс 2015 г. за документално кино, която също пристига специално от Ню Йорк, за да представи премиерата на българската публика. Те ще участват с лекции в тазгодишното издание на SО Academy, която се осъществява със специалната подкрепа на НДК и ще се проведе на 26-ти и 27-ми октомври от 15:30 до 18:30 в клуб „Перото“.

За първи път в рамките на SO Independent ще има премиера на български филм - „Семейни реликви“, който беше отличен със специалната награда на журито в тазгодишното издание на фестивала „Златна роза”. Той ще бъде прожектиран на 24 октомври в кино „Люмиер“ от 19:00 часа. Една от главните роли във филма изпълнява Жана Караиванова в компанията на Андрей Андреев, Глория Петкова, Венци Занков, Александър Бенев и др.

Акцент във фестивала са американски независими продукции, в които български творци имат знаково участие, това са: „Глутница“, „Докоснати от огъня“ и „Септември в Шираз“.
В контекста на възобновените дипломатически отношения между САЩ и Куба фестивалът ще покаже и съвременно кубинско кино.

За първи път тази година SO Independent ще връчи наградата „Независим дух на София“ в категориите „Най-добър документален“ и „Най-добър игрален филм“, като победителите ще бъдат определени от публиката. Трофеят е изработен специално за кино-форума от живеещия във Франция художник Стефан Николаев.

* * * 

Американското независимо кино, за съжаление, все още е твърде слабо познато в България, заради завладяването на пазара ни от холивудските суперпродукции. Това вероятно е и причината мнозина да си мислят погрешно, че познават американското кино. Истината е, че филмите, с които ни залива фабриката за сънища, наречена Холивуд, нямат нищо общо с американската действителност. Те са интернационален продукт, адресиран към целия свят, който преследва единствено и само максималната печалба. 

АМЕРИКАНСКОТО НЕЗАВИСИМО КИНО 

Независимите филми, произвеждани с далеч по-малки средства извън системата на холивудските студиа, всъщност са истинското американско кино. То се заражда през 60-те години, но в истинска индустрия се превръща едва през последните 30-40 години. Това става, след като неколцина смели режисьори решават на свой риск и със свои средства да реализират идеите си за филми, от които Холивуд ни най-малко не се интересува по това време. Но общественото признание, което получават тези, по правило нискобюджетни, но стойностни в художествено отношение кинотворби, допринася за бързия растеж и процъфтяване на независимата киноиндустрия.

Американският кинокритик Кенет Тюран, който бе гост на второто издание на SO INDEPENDENT, е автор на няколко книги за независимото кино, като например „Now in Theaters Everywhere: A Celebration of a Certain Kind of Blockbuster” (2006) и "Sundance to Sarajevo: Film Festivals and the World They Made" (2002). 
Текстът, който предлагам по-долу, е написан въз основа именно на негови публикации по темата, а също и благодарение на материали от рускоезичния сайт seance.ru.

Повечето страни, които могат да се похвалят със собствена киноиндустрия, смятат, че им е провървяло. Но на САЩ им е провървяло двойно дори и в сравнение с държави, където също киното процъфтява – например Индия и Китай – защото в Америка действат успешно едновременно две мощни и паралелни една на друга киноиндустрии.
ПЪРВАТА е известна на всички. Това е могъщият Холивуд, чиято конвейерна продукция е заляла целия свят и задушава опитите на по-малките държави да развиват собствена киноиндустрия. Холивудските суперпродукции или т.нар. блокбастъри, от типа на „Спайдърмен” и „Карибски пирати”, произвеждани за стотици милиони долари, носят милиардни приходи от разпространението си по целия свят, стимулирайки заснемането на нови и нови продължения, които на свой ред осигуряват баснословни печалби.
ВТОРАТА е независимото кино, което се заражда в Америка преди повече около поливин век и се развива паралелно с холивудската киноиндустрия.
То си има свои форуми, сред които най-известен е основаният от Робърт Редфорд „Сънданс фестивал” (Sundance Film Festival), провеждащ се ежегодно през януари в Парк сити (щата Юта). Повече за неговата история може да научите от "ФЕСТИВАЛЪТ "СЪНДАНС": 30 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМО КИНО".  
Има си също и свои собствени „Оскар”-и – това са учредените през 1986 година награди „Независим дух” (Independent Spirit Awards), връчвани ежегодно в самото навечерие на церемониите по раздаване на наградите на Американската киноакадемия.
Съществуват и специални киносалони, в които се разпространяват само независими филми, а така също и немалко значими актьори и режисьори, предпочитащи да участват в създаването именно на такива продукции. 
Това, разбира се, не означава, че няма никакви допирни точки между тези две сфери на американското кино. Общото между тях не е малко. Все по-често се случва прочути холивудски звезди да получават похвали за своите изяви в независими филми, за които са получили жълти стотинки в сравнение с астрономическите хонорари, които получават за превъплъщенията си в блокбастърите. 
Например Том Круз преди време бе удостоен със „Златен глобус” за участието си в независимия филм на Пол Томас Андерсън „Магнолия” (1999), произведен извън системата на Холивуд от малката компания Ghoulardi Film Company.
Не са редки случаите, в които актьори, които са се изявили в независимото кино, получават роли и в по-мащабни холивудски филми. Стив Бушеми, който е сред най-популярните имена на независимито американско кино, е участвал и в типични блокбастъри като „Армагедон”. Освен това през последните години независимото американско кино започна все по-често да получава и награди „Оскар”, което е недвусмислено признание за високото му професионално и художествено равнище.

КОЕ ОТЛИЧАВА НЕЗАВИСИМИТЕ ФИЛМИ ОТ ХОЛИВУДСКИТЕ?

• Първо, това е бюджетът – за колко пари е заснет даден филм;
• Второ - темата и нейното художествено разработване или иначе казано – за какво става въпрос във филмите, как те са направени.

И както най-често става в американския кинобизнес – тези два фактора са тясно свързани помежду си. Например, ако един филм струва повече от $100 млн., а именно толкова днес излиза един среден холивудски блокбастър, той задължително трябва да се хареса на максимално широка аудитория, при това не само в САЩ, но и в чужбина, за да възвърне с печалба изразходваните средства. Това предопределя моментално едно нещо: акцентът пада върху остротата на сюжета, т.е. действието трябва да е динамично, защото мнозинството от зрителите го предпочитат. Необходимо е също да се има предвид, че филмът трябва е лесно смилаем от зрители, чиято възраст не надхвърля 20-25 години, т.е. тази част от публиката, която посещава най-често киносалоните.
Независимите филми, напротив, излизат много по-евтино. Тяхното производство струва от няколко хиляди щатски долара до 15-20 милиона, което може да изглежда много, но по холивудските стандарти е твърде малко. По-скромните производствени разходи позволяват на създателите на тези филми да се чувстват по-свободни, докато работят, благодарение на което успяват да направят много по-индивидуални или дори уникални по стила си творби, в които характерите са разкрити по-дълбоко и които са далеч по-сложни в сюжетно отношение. 
Създателите на т.нар. независими филми могат и да си позволят „лукса“ да не прибягват до скъпоструващите специални ефекти, на които толкова много разчитат холивудските блокбастъри. Освободеността им от натиска на големите кинокомпании за възвръщане на колосалните разходи, осигурява възможност на независимите режисьори да акцентират върху артистизма на своите филми и да не се съобразяват с господстващите масови вкусове. Това е една от причините, поради която немалко независими филми се открояват със своето високо художествено равнище, което им носи все по-често не само номинации, но и награди „Оскар” – при това в основните категории.
Преди 40-50 години американските зрители, искащи да видят нещо по-индивидуално и артистично в киното, се насочват към чуждестранните филми, главно европейските. Отчасти с това се обяснява постоянно растящият интерес в Америка през 50-те и 60-те години към френските, италианските, скандинавските и японските филми. Появата на независимото кино, позволява на културната част от американската публика да започне да гледа подобно кино вече на собствения си език.

Но преди да се стигне до развитието на тази паралелна на Холивуд индустрия се появяват някои истински ренесансови гении на киното, като актьора и режисьора ДЖОН КАСАВЕТИС (John Cassavetes), който започва да снима в духа на независимото кино още през 1959 година, когато излиза дебютният му филм „Сенки” (Shadows). В програмата на фестивала на американското независимо кино, който ще се проведе в София от 25 октомври до 4 ноември, ще можем да гледаме не само този, но и още два от най-известните филми на Касаветис – „Жена под влияние“ (Woman Under the Influence) и „Премиерата“ (Opening Night).
Неслучайно в наши дни в рамките на раздаваните ежегодно филмови награди „Независим дух” се връчва и приз на името на Джон Касаветис, с който се награждават творби с бюджети до $500 000, открояващи се със своята оригиналност и креативност.

ВЪЗНИКВАНЕ НА НЕЗАВИСИМАТА КИНОИНДУСТРИЯ

Началото на процеса на активизиране на американското независимо кино, довел да изграждането на истинска паралелна киноиндустрия слага известният американски режисьор ДЖОН СЕЙЛС (John Sayles) със своя филм „Завръщането на Сикокус 7” (Return of the Secaucus Seven), заснет през 1979 година за нищожните 60 000 щатски долара. За всеобща изненада обаче той донася печалба от $2 млн. и за първи път започва да става ясно, че и извън холивудската студийна система може да се печели от кино, снимано при това буквално за жълти стотинки. 

И през 90-те години студията Miramax, основана от Харви и Боб Уейнстийн, прави това, което мнозина са смятали за невъзможно, - превръща "независимото кино" в сверхпечеливш бизнес. Днес ранният, най-славен и плодотворен период от дейността на Miramax (до нейното пълно поглъщане от Disney), вече е изглежда далечна история.
Братята Уейнстин са във филмовия бизнес още от 1979 година. Именно тогава основават компанията си Miramax, назовавайки я в чест на своите родители - Мириам и Макс. И започват да се занимават именно с "независимо кино". Много повече с неговото разпространение, отколкото с производство. В очите на собствениците на големи холивудски компании това съвсем не е бизнес за завиждане, дори в онези години е смятан дори за жалък. Но свръхамбицията и енергията на двамата братя и особено на Харви Уейнстийн им помагат някъде към 1989 година да се измъкнат от тясното артхаусно гето и да навлязат с гръм и трясък в големия бизнес с нароилите се като гъби огромни мултиплекси.
Кевин Смит, Стивън Содърберг, Куентин Тарантино, Тод Хейнс, Антъни Мингела, Майкъл Мур, Робърт Родригес — всички тези прочути режисьори, а и още много други дължат в немалка степен своята известност именно на братята Уейнстийн. Но може би най-известни са два от филмите, разпространени от компанията „Мирамакс”, защото с тях се доказва, че независимото кино има бъдеще в Америка. 
Първият „Секс, лъжи и видео” на режисьора Стивън Содърбърг спечелва наградата на публиката на фестивала „Сънданс” през 1989 г., след което триумфира в Кан, получавайки освен „Златна палма” за най-добър филм, също наградата на международната кинокритика и приз за най-добър актьор в лицето на Джеймс Спейдър. Прието е да се смята, че именно „Секс лъжи и видео” поставя началото на огромното международно признание за американското независимо кино. 
Пет години по-късно „Криминале” на Куентин Тарантино не само печели отново „Златна палма” в Кан, както и „Оскар” за най-добър сценарий, но се превръща в първата независима кинопродукция с касови приходи над $100 млн. 
През следващите няколко години Харви и Боб Уейнстийн овладяват толкова перфектно изкуството да разпространяват независимото кино, че привличат вниманието на Disney - едно от най-големите холивудски студиа, което много скоро успява да откупи бизнеса им за 80 млн. щатски долара. През 2005 година братята напълно отстъпват своята компания на голямата акула и основават нова - The Weinstein Company.
Разбира се, не винаги Харви и Боб Уейнстийн проявяват своя нюх за бъдещите големи имена в киното. Случвало се е и да попречат в някои случаи за по-ранното откриване на големи творци - например като Гийермо Дел Торо, чието пришествие в Холивуд се забавя с цели 5 години, заради склонността им понякога да се намесват неделикатно в снимачния процес на филмите, които продуцират. Но дори големият американски изследовател на киното Питър Бискинд, който написва за двамата братя и Miramax твърде язвителния документален бестселър "Down and Dirty Pictures", не може да им отнеме заслужената слава, че успяват да превърнат артхаусните филми в конкурентоспособна стока на филмовия пазар. Високото киноизкуство става prêt-à-porter с всички произтичащи от това последици: в името на нарастването на зрителската лоялност, на имената на филмовите автори зарочва да се гледа като на марка, бренд, който гарантира печалби. Така постехенно започва да се формира нов голям холивудски стил — пределно буржуазен, пищен, сантиментален, — стилът на големите режисьори и големите филми. Стилът на братя Уейнстийн.
След безпрецедентния успех на Miramax в продуцирането и особено в разпространението на независими филми, някои от холивудските студиа решават да разкрият собствени филиали за производството на нискобюджетни заглавия в стилистиката на независимото кино. Днес най-известните сред тях са: Fox Searchlight Pictures, Warner Independent Pictures, Universal Focus и Sony Pictures Classics. От имената им се вижда, че са специализирани подразделения на най-прочутите мейджър компании в Холивуд. Продукцията им най-често е съставена от първокласни независими филми с относително малки бюджети, но с участието на международни звезди. 
Много показателен е примерът с филма „Мис Слънчице” (Little Miss Sunshine), номиниран за „Оскар” и в категорията най-добър филм, но в крайна сметка получил две от престижните награди - за оригинален сценарий и най-добър поддържащ актьор в лицето на Алън Аркин. Този филм обаче най-вероятно никога не би се появил, ако го нямаше специализираното подразделение Fox Searchlight Pictures на голямата хилувудска компания 20th Century Fox. Преди то да се заеме с неговото производство, идеята и сценарият за филма са били отхвърлени от всички други т.нар. мейджър компании.
През следващите години компанията Fox Searchlight Pictures стои като продуцент или дистрибутор зад още няколко отличени с "Оскар" филми: "Джуно" (Juno, 2007), "Лудо сърце" (Crazy Heart, 2009), "Черен лебед" (Black Swan, 2010), "12 години в робство" (12 Years a Slave, 2013), "Гранд хотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel, 2014) и "Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството" (Birdman: Or (The Unexpected Virtue of Ignorance, 2014).