Тези дни вниманието ми привлече публикацията „Къде са касовите филми“, поместена в рубриката „Lifecafe“ на сайта webcafe.bg. Причината, естествено, не е в липсата на въпросителния знак в заглавието, макар и това да ме озадачи донякъде, а в категоричното обобщение, направено в нея, без необходимите аргументи за това. Какво имам предвид? Ами това, че се представя желаното за действително. Да, на мен също ми се иска да има спад на интереса към летните блокбъстъри, но, за съжаление, именно лятото е сезонът, към който продължават да са насочени надеждите на Холивуд за повече печалби. Напълно основателно, впрочем, след като продажбата на билети в американските кина през този сезон осигурява средно 40 на сто от общите ежегодни приходи, а през миналото рекордно лято е донесла $4.8 млрд, равняващи се на 44 процента от годишните постъпления ($10,9 млрд.).
От написаното в webcafe.bg, преведено, впрочем, от The Daily Beast, излиза, че блокбъстърите това лято са се изложили и това щяло да бъде най-тежкото лято, което боксофисът в Холивуд е преживявал от доста време насам. Лично аз бих се зарадвал силно, ако тази прогноза се сбъдне на сто процента. Но, уви, тя не е основана върху солидни аргументи.
Най-сериозният източник за подобна информация (американският сайт Box Office Mojo) сочи, че приходите от началото на летния сезон в САЩ възлизат на $2,37 млрд., което подсказва, че едва ли ще бъде достигната миналогодишната лятна реколта от $4.85 млрд., но пък оставащото време до края на лятото не е толкова малко, че да не може да бъде изравнено равнището на приходите от предходните десет сезона на блокбъстърите, което е средно около $3.5 - 4 млрд. Още повече, че тепърва предстои да се види какъв ще е боксофисът на заглавия с касов потенциал, като „Зората на планетата на маймуните“ (Dawn of the Planet of the Apes), „Самолети: Спасителен отряд“ (Planes: Fire and Rescue), „Херкулес“ (Hercules: The Thracian Wars), „Люси“ (Lucy), „Пазители на Галактиката“ (Guardians of the Galaxy), „Костенурките нинджа“ (Teenage Mutant Ninja Turtles), „Непобедимите 3“ (The Expendables 3) и др.
Има и друга причина да не съм оптимист, че се вижда краят на това блокбъстърно безумие, подронило сериозно авторитета на старото холивудско кино, превръщайки го в залъгалка за тийнейджъри. И тя е, че преди време също се поддадох на изкушението да направя прогноза, основавайки се на голата надежда за скорошен крах на тази ужасна тенденция в развлекателното американско кино. Бях силно зарадван от финансовия провал на летния сезон в САЩ през 2005-та, принудил Холивуд да отчете намаление на приходите си за пръв път след 13 години непрестанен възход. И това ми послужи като основание да заявя, че симптомите на този летен грип най-вероятно ще се развият в сериозно заболяване на най-мощната киноиндустрия на планетата, което ще доведе до намаляване на нейните финансови резултати.
Но какво се случи? През следващите 10 години примитивните блокбъстъри продължиха да носят огромни печалби, а лятното разпространение на филми в САЩ отчете стабилен растеж (с изключение на една-две години), за да достигне миналогодишния си рекорд от $4,85 млрд. приходи. Уви, търговската мощ на американската киноиндустрия е безспорна, макар че все повече хора се убеждават, че не така стои въпросът с нейния творчески потенциал. Глобалното господство на това „пуканково“ кино обаче води до подронване на зрителското равнище, благодарение на което и през това уж слабо до момента лято Холивуд си осигури милиарди приходи от разпространението по света на суперпродукции, като „Трансформърс: Ера на изтребление“ ($797 282 000), „Х-Мен: Дни на отминалото бъдеще“ ($732 257 521), „Невероятният Спайдър-мен 2“ ($705 717 432), „Господарка на злото“ ($673 019 000), „Годзила“ ($490 504 792) и др.
Ето защо звучи твърде наивно заключението в публикацията на webcafe, че въпросът вече не е само в парите, тъй като с редки изключения, хората ходели на кино, за да гледат добри филми. Винаги имало първоначално замайване по високобюджетни оргии на спецефектите като "Трансформърс", но дългият престой в боксофиса се получавал, когато хората научат за качеството на филма.
Вярно е, че въпреки тоталното господство на американските развлекателни филми, сериозното киноизкуство не се предава. Най-ярък пример за кинематографична жизненост ни дават страни като Китай, Южна Корея, Дания, Аржентина, Румъния, Иран и др. Техните филми шестват по световните фестивали вече повече от десетилетие. И продължават да омайват със свежест и простота. Но би било наивно да се надяваме, че ще ги видим някога и в редовния репертоар на кината. Той си остава запазена територия за еднообразното и примитивно холивудско кино, целящо едно-единствено нещо - печалба.
Източници: webcafe.bg, boxofficemojo.com, kinopoisk.ru