НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Великият полски кинорежисьор си отиде от този свят, но неговите незабравими филми остават в съкровищницата на световното кино. И дано по-често към тях посягат младите хора, които все още слабо познават неговата история. Защото има какво да научат. И за войната, и за героите, и за предателствата...

Най-известните от всички са навярно „Човекът от мрамор” (1977) и „Човекът от желязо” (1981), защото разклатиха устоите на комунистическата система, разобличавайки нейната антихуманна, разрушителна същност.

Но и в други свои творби Вайда се изявява като ненадминат майстор на социално-критичното кино. Особено проникновени и мощни са „Пепел и диамант”(1958), „Обетована земя” (1975) и „Дантон” (1983) - най-ярките в цялото му творчество, според мен.

Не по-долу от тях поставям „Всичко за продан” (1969) и „Без упойка” (1978), които пък се нареждат сред образците на полското кино на моралното безпокойство.

"ПЕПЕЛ И ДИАМАНТ" - 1958 г.

Режисьор: Анджей Вайда
Сценаристи: Йежи Анджейевски и Анджей Вайда
В главните роли: Збигнев Цибулски, Ева Кшижевска, Адам Павликовски, Вацлав Застшежински и др.

"Пепел и диамант" стана върхът на Полската школа защото е изпълнен с исторически и граждански патос, с остра съвременна (при това чисто полска) проблематика. Той стана един от най-хубавите филми за войната, защото я показа в нов аспект - нейните психологически, морални и нравствени последствия. Гражданският темперамент на Вайда в съчетание с неговия яростен и щедър темперамент на художник роди това произведение, което се нареди до най-хубавите филми на световното кино." (Янина Маркулан)

"ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ" - 1975 г.

Режисьор: Анджей Вайда
Сценаристи: Анджей Вайда и Владислав Ст. Реймонт
В главните роли: Даниел Олбрихски, Анджей Северин, Войчех Пшоняк и др.

"Романът на Реймонт излиза в края на XIX век. Главен герой в него е Лодз - "полският Манчестър", град на текстилни фабрики и на бурно развиващ се капитализъм с всичките му уродливи страни... Процесът на обезчовечаване на героите, преследващи печалбата е главното, което изследва филмът на Вайда." (Семьон Черток)

"ДАНТОН" - 1983 г.

Режисьор: Анджей Вайда
Сценаристи: Жан-Клод Кариер, Анджей Вайда, Станислава Пшибишевска, Агнешка Холанд, Болеслав Михалек и Яцек Гасировски
В главните роли: Жерар Депардийо, 
Войцех Пшоняк, Ан Алваро, Ролан Бланш, Патрис Шеро и др.

Филмът представя убедителна картина на терористичния разгул по време на Великата френска революция от 1789 г. Във Франция силно го критикуват, но независимо от това, все пак удостояват Вайда с награда "Сезар" за най-добър режисьор. Жерар Дапардийо, който е номиниран, не е отличен, макар че изпълнява една от най-добрите си роли, доказвайки блестящо, че наистина е е велик актьор.
Филмът излиза през най-тежките за Полша години, когато в страната е въведено военно положение, а социализмът доизживява своето време. И не е случайно, че зрителите сравняват зловещия Робеспиер с полския комунистически диктатор ген. Войчех Ярузелски, а Дантон — с лидера на "Солидарност" Лех Валенса. 

"ЧОВЕКЪТ ОТ МРАМОР" - 1977 г.
Режисьор: Анджей Вайда
Сценарист: Александър Шчибор-Рилски
В главните роли: Йежи Радживилович, Кристина Янда, Тадеуш Ломницки и др. 

"Струва ми се, че успехът на филма се дължи на факта, че хората искат да видят някой, който има мнение, защитава го и отива до край. Именно това най-много се харесва на публиката. Тя хареса и сюжета, защото дотогава нямаше филм с тема от 50-те години. Начинът, по който е разгледан този сюжет също се хареса защото е жив, няма художествени амбиции, говори директно и с журналистическа страст. Това доказва, че политическото кино наистина е необходимо и е нещо, което ни липсва…В този филм ми се удаде да създам нещо рядко срещано по нашите екрани: популярен герой и климат на морален и политически анализ. Младите гледат филма защото искат да разберат бащите си." (Анджей Вайда)

"ЧОВЕКЪТ ОТ ЖЕЛЯЗО" - 1981 г.

Режисьор: Анджей Вайда
Сценарист: Александър Шчибор-Рилски
В главните роли: Йежи Радживилович, Кристина Янда, Богуслав Линда, Мариан Опаня, Лех Валенса и др.

Филмът, който е продължение на "Човекът от мрамор" на Вайда, предлага увличаща панорама на нестабилната полска ситуация във времевата рамка от 1968 до 1981 г. През август 1980 един радиожурналист е изпратен в Гданск от отговорни апаратчици на компартията. Той трябва да говори със стачните лидери и да ги очерни (съсипвайки репутацията им или доказвайки връзките им с ЦРУ или Радио Свободна Европа)…
Героят на филма е водач на работническото движение, чийто идеологически конфликт с баща му, работнически герой, преследва душата му и го заставя да върши смели дела. "Човекът от желязо" убедително разкрива репресивните методи на хората във властта, но показва ясно и как католическата църква в Полша застава зад работниците (особено във вълнуващата сцена с молещите се стачници) и очертава реалистичен портрет на класовата битка в едно марксистко общество." (Фредерик и Мари Ан Брюса)

"ВСИЧКО ЗА ПРОДАН" - 1969

Режисьор: Анджей Вайда
Сценарист: Анджей Вайда
В главните роли: Беата Тишкевич, Елжбета Чижевска, Анджей Лапицкий, Даниел Олбрихски и др. 

Този филм е своеобразен полски вариант на знаменития "Осем и половина" на Фелини. И в него е представен не по-малко саркастично животът на кинематографичната бохема, без да е спестена и режисьорска автоирония. Навремето мнозина критикуваха Вайда за това, че е подходил не съвсем етично в опита си да осмисли трезво и с немалка доза горчивина мита за звездата на полското кино Збигнев Цибулски, който загива нелепо само две години по-рано.

"БЕЗ УПОЙКА" - 1978

Режисьор: Анджей Вайда
Сценаристи: Анджей Вайда и Агнешка Холанд
В главните роли: Збигнев Запасевич, Ева Далковска, Анджей Северин, Кристина Янда и др.

Журналистът Михалевски е преуспял във всяко отношение. Но отведнъж започват провали - и в личния му живот, и в професията…Невидима примка се затяга около него. Филмът на Вайда е опит за откровен отговор на въпроса защо става така, къде са причините…

"Самото заглавие на филма, създаден от знаменития режисьор в края на 70-те години, звучи метафорично. Вайда действително без упойка разкрива язвите на обществото — но не на "загниващия капитализъм", а на "развития социализъм", който се оказва на практика не само недоразвит, но дори престъпен. Съгласно  киното на моралното безпокойство (moralnego niepokoju) - самата полска дума най-добре характеризира тревожното усещане за случващото се - режисьорът честно и безпристрастно поставя истинската диагноза на разрушителните метастази, разяждащи самата сърцевина на системата, желаеща да изглежда все още благополучно". (Сергей Кудрявцев)