НОВИНИ

• 
• Add new коментар

След краха на комунистическите режими в края на 1989 г. и последвалата демократизация на обществено-политическия живот, практически всички пост тоталитарни страни от Централна и Източна Европа отхвърлиха държавния монопол върху своето кино производство. Новопридобитата свобода обаче не само че не доведе автоматически до създаването на по-стойностни филми, но първото десетилетие след промяната се оказа изключително трудно и дори кризисно не само за киното в България, но и за това в Централна и Източна Европа.
   В хода на обновлението някъде към средата на първото десетилетие на XXI век се възроди отново интересът към близката история. Само че коренно променената културна ситуация допринесе за формирането на нови, пост модернистични по същество, нагласи и възприятия за света, които намериха израз в съвсем различни подходи към комунистическото минало в сравнение с началото на 90-те години, когато филми от типа на нашия „Изпепеляване“ или полския „Бягство от кино „Свобода“ (Ucieczkazkina„Wolnosc“) се забиваха като пирон в модерността, с нейната нагласа да сблъсква по остър и идеологизиран начин доброто и злото.
   През първите години след промяната навсякъде в Централна и Източна Европа се появиха филми, опитващи се да разобличават бившите комунистически режими въз основа на появилите се на бял свят документални или мемоарни свидетелства за техните престъпления. Повечето от тях, подобно на предишното „социалистическо“ кино, изпълняваха идеологически задачи, но с обратен знак, служейки си със същите средства, които то използваше дълги години за заклеймяване на „враговете на народа“. Постепенно това разчистване на сметки с миналото бе изместено от нарастващото недоверие към свободния пазар, демокрацията и другите либерални свободи, оказали се неспособни да осигурят благосъстоянието, за което мечтаеха милиони хора. А това пък допринесе за загърбването на модернистичните прочити на миналото като не по-малко утопични от базираните върху социалистическия реализъм, доколкото също се основават върху вярата в прогреса и постъпателното движение към някакво по-съвършено състояние на обществото.
   Настоящата статия има за цел да проучи именно появилите се през последното десетилетие нови филмови интерпретации на комунистическото минало. А нейната реализация е свързана както с изясняване на причините за тяхната поява, така и с разкриване спецификата на постмодернистичните подходи в киноизкуството въз основа на проблематизацията на философските дефиниции за постмодернизъм. И не на последно място, разбира се, ще се опитам да аргументирам приносното значение на българските находки в контекста на киното от Централна и Източна Европа.
Пълният текст може да прочетете тук.