ПОРТРЕТИ

• 
• Add new коментар

ОТАР ЙОСЕЛИАНИ - БЕЗГРИЖНАТА ПТИЦА НА КИНОТО

На 2 февруари навърши 77 години Отар Йоселиани. За правото да го наричат „свой” режисьор днес претендират едновременно три държави: Грузия, Русия и Франция, което е нелепо, защото самият Йоселиани винаги е твърдял, че за творчеството няма и не може да има граници. Неговата лична съдба го доказва най-добре. Защото този гениален грузинец продължава да прави с невероятен финес своето тотално различно от конвенционалното кино, оставайки верен на себе си и на своите теми, сякаш въобще не са се случвали радикални обществени преобразования и смяна на местожителството му. Независимо че след епохата на съветското кино, през която направи своя шедьовър „Птица безгрижна” (1970) му се наложи да работи в коренно различна среда във Франция, той все пак успя да намери начин да си остане напълно свободен художник и продължи да отстоява своето виждане без ни най-малко да разпилее уникалното си умение да открива красотата във всекидневието…
Всички филми на Йоселиани се открояват с необикновена правдивост, достоверност, дълбочина, както и с умението емоционално да внушава на зрителите своите идеи, разкривайки сложните характери на героите си.
Неотдавна Отар Йоселиани завърши своя 20-ти филм, озаглавен "Шантрапа", заснет в Украйна, Грузия и Франция. В него участва и големият украински актьор Богдан Ступка, който се превъплъщава във високопоставен чиновник от Госкино, от чиито решения зависи съдбата на главния герой на филма - младия грузински режисьор Нико (акт. Дато Тариелашвили).  Отначало той страда от съветската цензура, а след емигрирането си във Франция се сблъсква с натиска на продуцентите.
Независимо от очевидните сходства с личната съдба на Йоселиани, знаменитият режисьор упорито твърди, че новият му филм не съдържа автобиографични моменти. И добавя, че е имал предвид хората, които не са склонни да правят компромиси.
„Шантрапа“ бе представен извън конкурса последния кинофестивал в Кан.
"Да се бориш сам срещу системата е невъзможно. Имаше и навремето сред чиновниците такива, които съчувстваха на творците. И даже Андрей Тарковски имаше високопоставени покровители, които го "прикриваха", благодарение на което успя да направи въпреки всичко своя „Андрей Рубльов”! – спомня си Отар Йоселиани.
„В края на краищата винаги са се намирали хора, на които е било ясно, че не може да се живее без изкуство и че трябва да се казва истината, въпреки всичко. И тези хора са помагали на талантливите младоци да се наложат".
Йоселиани напоследък все по-често споделя с горчивина, че киното е нужно на все по-малко хора. Някои още се опитват да снимат оригинални филми, но продуцентите не дават пари за такова кино. „Киното е скъпо удоволствие, - казва режисьорът. - Но по-важното е, че никой вече не иска да гледа филми. Те станаха пошли, приличащи си един на друг, като две капки вода. А хората, за които все още снимаме, не ходят на кино, защото им е опротивяло всичко."
Вижте следния откъс от портрета на Отар Йоселиани, включен в моето тв-предаване „Другото кино“, излъчено през февруари 2009г. по VTV.