Наближава 16-ият международен София Филм Фест, а с това и първата голяма новина, свързана с този най-значим форум на киното у нас, вече е факт. Големият турски режисьор Нури Билге Джейлан ще пристигне в България, за да получи Наградата на София и да представи лично най-новия си филм „Имало едно време в Анадола”, отличен с Голямата награда на журито (Grand Prix) на миналогодишния кинофестивал в Кан.
Нури Билге Джейлан, когото с основание наричат „турския Антониони“, е роден на 26 януари 1959 година в Истанбул в семейството на агроинженера М. Емин Джейлан. Детството му преминава в Енидже - родният град на баща му в северозападна Турция.
Дипломира се като инженер във факултета по електротехника към Босфорския университет през 1985 г. и веднага се отправя на пътешествие – най-напред до Лондон, а оттам до Катманду, Непал. След завръщането си в Турция е задължен да изкара военна повинност. През 18-те месеца в армията Джейлан осъзнава, че истинското му желание е да прави кино и се записва да учи кинорежисура в университета „Мимар Синан” в Истанбул.
В края на 1993 година започва снимките на късометражния си филм „Какавида”, като използва комбинация от негатив, донесен от Русия, и лента с изтекъл срок на годност от държавната телевизия. Лентата е представена в Кан през май 1995 г. и е първия турски късометражен филм, селектиран за участие в конкурса на този най-престижен кинофестивал на света.
Трите пълнометражни игрални филма, които заснема впоследствие, образуват своеобразната му „трилогия на провинцията”: „Градче” (Kasaba, 1997), „Облаци през май” (Mayis sikintisi, 1999) и „Отчуждение” (Uzak, 2002).
В тях режисьорът поверява роли на свои близки приятели и на членове от семейството си, и сам поема по-голяма част от техническите функции на оператор, монтажист, работи по дизайна на звука. Освен това, винаги пише сам сценариите за своите филми.
С „Отчуждение” печели Голямата награда на журито (Grand Prix) в Кан през 2003 г. и привлича вниманието на международната критика и фестивалната публика. Този филм му носи 47 награди, 23 от тях международни, и се превръща в най-награждаваната за времето си турска кинопродукция.
След 2003 година Нури Билге Джейлан отново започва да отделя повече време и ва другата си страст – фотографията.
През 2006 година излиза филмът му „Климати” (Iklimler), който е отличен с Наградата на ФИПРЕССИ (международната критика) на фестивала в Кан. Любопитно е, че главните роли в този филм се изпълняват от самия Джейлан и от съпругата му Ебру Джейлан.
Две години по-късно с петия си игрален филм „Три маймуни” (Üç maymun) Нури Билге Джейлан печели в Кан наградата за режисура и попада в краткия списък от 9 предложения за номинации за чуждоезичния „Оскар”.
През 2009 година знаменитият режисьор се завръща отново в Кан, но този път като член на журито на международния конкурс.
„Имало едно време в Анадола” (Bir zamanlar Anadolu'da) представя живота в едно малко градче. Той прилича на път през степта – усещането, че „нещо ново и различно” ще се покаже зад следващия хълм се дави в непоколебимо подобните, заострени, изчезващи или монотонно влачещи се друмища... Според Дан Файнару („Screen International”) филмът е забележителен, не само що се отнася до образите, но и защото представлява дълбок и всепроникващ портрет на турското мултикултурно общество.
Джейлан ще гостува за първи път в България заедно с главните актьори от филма си. Но нашата фестивална публика познава добре творчеството му, защото е гледала предишните му филми, представени в по-ранни издания София Филм Фест. Източник: пресофисът на 16-ия София Филм Фест и официалният сайт на фестивала