Културният фестивал „ДОМА“ има за цел да запознае българската публика със съвременното изкуство на други страни, като във фокуса на първото и второто издание са били Южна Корея и Русия. Тази година „ДОМА арт фест“ се концентрира върху цял регион – така наречените „нордически държави“ – Дания, Финлания, Швеция, Исландия и Норвегия.
В богатата с пърформанси, уъркшопи и изложби програма акцентът е поставен върху киното на Севера. Всяка от държавите ще бъде представена с характерен филм, а освен основната програма ще има и отделни секции с документални филми за Едвард Мунк, екранизации по романите на Кнут Хамсун „Глад“, „Виктория“ и „Пан“ (екранизацията е със заглавието „Зелени пера“), както и филм за живота и творчеството на художничката Мари Кройер „Страстите на Мари“ на датския режисьор Биле Аугуст.
Открояващото се скандинавско предложение на фестивала е номинираната за „Оскар“ историческа драма „Кралска афера“ (2012, реж. Николай Арсел) с отличеният на фестивала „Берлинале“ за най-добър актьор Мадс Микелсен в ролята на лекаря на лудия датски крал Кристиан VII (акт. Микел Бое Фолсгард). Кралската афера се заплита между британската принцеса Каролин (актр. Алисия Викандер), омъжена за инфантилния Кристиан, и неговият доктор – немеца Йохан Стронзе. Двамата споделят любовта към книгите, либералните идеи, а в последствие и любовта помежду си. С помощта на неуравновесения крал-шут, кралицата и лекарят започват опасна политическа игра, с която се надяват да прокарат идеите на Просвещението в консервативна Дания. В кралството обаче има нещо гнило и амбциозният хуманистичен заговор на любовниците не остава незабелязан от кралицата майка и аристокрацията.
Със заглавието си „Момичето от кибритената фабрика“ (1990) филмът на Аки Каурисмаки препраща към известната датска приказка на Ханс Кристиан Андерсен. И в модерната приказка на финладеца момичето (актр. Кати Отинен), също като малката кибритопродавачка, се опитва да намери малко топлина и човечност. Но също остава незабелязано от околните в студените улици на градовете, където други хора сякаш не са останали. С премерен минимализъм Аки Каурисмаки показва отчуждението, в което неговите персонажи гаснат като кибритени клечки.
„Албиносът Ной“ (2003) на исландеца Дагур Кари разказва за бледия тийнейджър Ной (акт. Томас Лемаркус) и неговите близки на един забравен от света фиорд в северна Исландия. Синьо-сивата гама на филма кореспондира с емоционалното състояние на персонажите – умерена меланхолия, понякога разтърсвана от гняв или еуфория. В този безцветен пейзаж младият Ной е най-колоритната личност – той умее да нареди кубче на Рубик за секунди, да се влюби, дори да се опита да избяга от потискащата действителност на провинциалния снежен град. Тези пристъпи на активност обаче не понасят на апатичните му съграждани и неговата дързост среща задушаващо безразличие. Дори местният гадател не успява да му каже нищо окуражаващо за бъдещето и в духа на темата за самотата, в края на филма албиносът, за разлика от библейския Ной, се оказва способен да преведе през настъпилия катаклизъм само себе си.
Дебютният „Твоя съм“ (2013) на норвежката режисьорка от пакистански произход Ирам Хак е драматичен филм за желанието на млада жена да се пребори за полагащата й се любов от семейството й, мъжете в живота й и сина й. Филмът е базиран върху реални събития и спомени от личния живот на Ирам Хак, а визуалната прилика между актрисата в главната роля Амрита Ачариа и режисьорката е впечатляваща.
Мина е в средата на двадесетте си години, разведена с едно дете, консервативно авторитарно семейство и огромно желание за живот. Подтисната от строгите традиции на нейната култура и неосъществената си кариера на актриса, тя търси бързото и лесно внимание на случайни мъже, но затъва все повече в невъзможността да бъде едновременно добра майка, дъщеря и любима жена. Наивността и стаеният младежки гняв срещу стереотипите на обществото я тласкат в поредица от грешки във взаимотношенията й с мъжете и във все по-дълбока самота и отчуждение.
„Belleville Baby” (2013) е експериментален документален филм на шведската режисьорка Миа Енгберг, който подобно на „Твоя съм“ разказва много лична история. Любовта между Миа и Винсент се е случила преди десет години и е била истинска, безрасъдна и смела. Призраците на тяхната връзка се събуждат, когато след дългата раздяла, той позвънява по телефона. Филмът е сниман с 8 милиметрова камера Super 8 и мобилен телефон, което по деликатен начин ни въвежда в интимния свят на персонажите, а повествованието се движи в донякъде хаотичната логика на съня и спомена.
Студеният фронт на „ДОМА арт фест“ ще премине през София в топлите месец юни, като откриването на фестивала е малко по-рано – още на 28 май. Събитията ще се проведат в общо десет локации, сред които са Домът на киното, Културният център на Софийския университет и Хладилен завод „Мраз“. Представянията на филмите, пърформансите и изложбите ще бъде осъществено от студенти и преподаватели от специалността „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
Вижте пълната програма на фестивала тук.