Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МЕРИЛ СТРИЙП ПРЕД 17-а НОМИНАЦИЯ ЗА "ОСКАР" ЗА РОЛЯТА НА МАРГАРЕТ ТАЧЪР


15.11.2011  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Излезе пълният официален трейлър на филма „Желязната лейди“, в който Мерил Стрийп се превъплъщава в Маргарет Тачър – жената, оставила най-дълбока диря в съвременната политика. 62-годишната актриса посети Лондон, за да види на предварителна прожекция завършения филм. За ролята й в него много критици прогнозират, че легендарната актриса ще бъде номинирана отново за „Оскар“. Ако това наистина се случи, ще станем свидетели на нещо невиждано – 17 номинации за най-престижното отличие!

Любовният роман на Мерил Стрийп с най-мечтаната филмова награда започва още от нейната втора роля в киното във филма „Ловецът на елени“ (1978), за който получава първата си номинация. Впоследствие печели на два пъти статуетката за блестящите си изпълнения в „Крамър срещу Крамър“ (1979) и „Изборът на Софи“ (1982), но се нарежда сред претендентките за „Оскар“ общо 16 пъти. Последната й номинация бе миналата година за филма „Джули и Джулия“.
Сред нейните конкурентки сега може би ще бъде Мишел Уилямс, чието превъплъщение в Мерилин Монро („My Week with Marilyn”) се оценява много високо.
Но специалистите са единодушни (дори и още преди да са гледали целия филм за Маргарет Тачър!), че изпълнението на Стрийп няма да остави никого равнодушен и че тя е достойна за „Оскар“ дори и само за начина, по който е съумяла да пресъздаде гласа на своя легендарен персонаж. А не бяха никак малко онези, които се възмущаваха от избора на американката за тази роля и не вярваха, че тя ще успее да предаде маниерите, особения акцент и въобще противоречивия характер на героинята си. Но Стрийп както винаги подходи към работата си изключително отговорно, изучавайки многобройни документални записи и материали за живота на британския политик. Но най-важното е, че тя искрено я обиква. Според собствените й думи, възможността да се превъплъти в образа на Маргарет Тачър е изключителна чест за нея като актриса – нещо повече, това е една от редките роли, заради които си е струвало да се посвети на тази професия.
Мерил Стрийп подчертава още, че би трябвало да се разграничават политическите решения, които е вземала Тачър, и нейната личност:
„Не съм съгласна с много неща в нейната политика. Но знам, че е вярвала в това, което прави. До днес тя си остава невероятно противоречива фигура.“
Стрийп изтъква също, че се възхищава на умението на Тачър да отстоява своето, да бъде лидер. А не трябва да се забравя, че заради политическата си кариера тя жертва своя личен и семеен живот.
„Всички се нуждаем от хора, способни да вземат решения. Възхищавам се от факта, че тя е от политиците, които са имали силата да отстояват своите принципи. Това е безкрайно трудно и днес никой не го прави“, - споделя още актрисата.
Режисьор на „Желязната лейди“ е Филида Лойд (Phyllida Lloyd), която се познава добре с Мерил Стрийп, защото тя игра в предишния й филм - мюзикълът „Maма миа!“ по песни на ABBA.
Във филма й за Тачър събитията от живота на бившия британски премиер са представени като спомени, на които „желязната лейди“ се отдава през годините след смъртта на съпруга си. В тази роля ще видим превъзходния британски актьор Джим Броудбент („Айрис“, „Още една година“ и др.).
Филмът излиза по екраните на Великобритания от 6 януари.
Източник:Dailymail



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Списък от термини разделени със запетайки описва това съдържание. Например: забавен, скачане с бънджи, "Company, Inc.".
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    

  


   

 


  
 


 

 

ФИЛМИ НА ФОКУС



Кадър от „Див кон девет“ (реж. Мартин Макдона) 


Кадър от „Минотавър“ (реж. Андрей Звягинцев)


Кадър от „Фиорд“ (реж. Кристиан Мунджиу)

 

 




ОТ ИДЕАЛИЗАЦИЯ ДО ПРОФАНАЦИЯ – ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В БЪЛГАРСКОТО КИНО


ДОСТОЕВСКИ И БРЕСОН – ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА
(анализ на филма "Кротката")