НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Навършиха се 100 години от рождението на неподражаемия италиански майстор на сатиричната кинокомедия МАРИО МОНИЧЕЛИ. Преди по-малко от 5 години той се самоуби, скачайки от балкона на болницата в Рим, където бе настанен за лечение. 
Тогава създателят на „Армията на Бранкалеоне”, „Приятели мои”, „Искаме полковниците”, бе на 95 години. През своята дълга кариера има общо 69 филма като режисьор, в които изпълняват някои от най-добрите си роли в киното велики актьори като Тото, Алберто Сорди, Марчело Мастрояни, Виторио Гасман, Филип Ноаре, София Лорен, Моника Вити и др. 
Моничели е смятан за един от основоположниците на социалната сатирична комедия в италианското кино. Определян е като правдив битоописател, чувствителен към радостите и страданията на хората, а по размаха и силата на социалния си критицизъм е сравняван дори с Балзак. Чисто човешките слабости на обикновените италианци са били най-често във фокуса на вниманието в неговите очарователни филми.
Приживе бе известен с левите си идеи и острите си критики към италианския премиер Силвио Берлускони. Така например, веднъж призова италианските студенти да протестират срещу неговото решение за намаляването на бюджетните разходи за култура. 

Марио Моничели е роден на 15 май 1915 година във Виареджо (Тоскана) в семейството на известния театрален критик и журналист Томазо Моничели, който също сам слага край на живота си през 1946 г.
След завършването на университета в Рим, Моничели се изявява почти цяло десетилетие като автор и съавтор на киносценарии, а през 1937 г. заснема своя дебютен пълнометражен филм „Летен дъжд” (Pioggia d'estate) под псевдонима Микеле Бадек.
През 1949-а се завръща към режисурата, за да направи в сътрудничество с великолепния комик Стено осем сатирични комедии само за 4 години. Най-известната от тях е „Полицаи и крадци” (Guardie e ladri, 1951).
Световна известност му носят филмите: „Извършителите неизвестни” (I soliti ignoti, 1958), „Армията на Бранкалеоне” (L'armata Brancaleone, 1966), „Момичето с пистолета”(La ragazza con la pistola, 1968), „Народен роман” (Romanzo popolare, 1974) и особено култовият „Приятели мои” (1975), на който впоследствие прави две продължения.

Моничели се пробва с успех и в жанра на политическия памфлет с „Искаме полковниците” (1973) и „Един дребен, дребен буржоа” (1977), в който блести легендарният Алберто Сорди.
За образец на фирмения му режисьорски стил се смята филмът „Извършителите неизвестни”, открил комедийния талант на Мастрояни и Гасман. В него, както и в следващите творби на Моничели, почти няма дистанция между смешното и тъжното и затова в най-силните си моменти те предизвикват едновременно и смях, и сълзи. С пределното напрежение между комедията и трагедията се отличава, например, филмът "Голямата война" (La grande guerra, 1959), сочен от мнозина за най-значителното постижение в изключителната му кариера.  
В последните години от живота си италианският майстор работи като театрален и телевизионен режисьор, снима се и в някои филми – включително в документалната творба на Теди Москов „Преводачката на черно-бели филми” (2007), пише много сценарии и т.н.

Марио Моничели е получил общо 24 големи международни награди от най-големите кинофестивали по света. През 1959 година спечелва „Златен лъв” на кинофестивала във Венеция с филма си „Голямата война”, в който играят Алберто Сорди и Виторио Гасман, а през 1991 му връчват повторно „Златен лъв” за цялостно творчество. Печелил е и други големи награди, сред които се откроява "Сребърна мечка" за режисура от Берлинале през 1976 и 1982 г. за "Скъпи Микеле" (Caro Michele, 1976) и "Маркиз дел Грило" (Il marchese del Grillo, 1981). Пет пъти се нарежда и сред претендентите за "Златна палма" в Кан, но за нито един от прекрасните си филми ("Полицаи и крадци", "Армията Бранкалеоне", "Искаме полковниците", "Един дребен, дребен буржоа" и "Двойният живот на Матиа Паскал") не е удостоен с престижното отличие.