Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

МАРИ-ФРАНС ПИЗИЕ


26.04.2011  Текст:  Kastel

НОВИНИ

   

Отиде си от този свят Мари-Франс Пизие - една от най-известните френски киноактриси, която обаче не е много позната на нашата публика. Рано сутринта в неделя (25 април) нейното тяло е намерено в басейна на вилата й в Сен Сир сюр Мер, Южна Франция. Не е обявена причината за смъртта, но според първоначалната версия не става въпрос за насилствен начин. (Повече вижте тук)
Мари-Франс Пизие (Marie-France Pisier), която на 10 май щеше да навърши 67 години, е участвала в близо 90 филма, изпълнявайки най-разнообразни роли както за авторското кино, така и за комерсиалното.
Кариерата й започва още през 1962 година, благодарение на Франсоа Трюфо, който след знаменития си филм „Четиристотинте удара“ търсел млада актриса, която да се превъплъти в образа на приятелката на неговия автобиографичен герой, Антоан Доанел (акт. Жан-Пиер Лео). На Трюфо му се искало да намери „идеалното момиче“ — обикновено, образовано, интелигентно, но не и от типа „Лолита“. Младият, но вече прочут кинематографист (в Кан печели награда за режисура с „Читиристотинте удара“) избира Мари-Франс, която според слуховете видял за пръв път на някаква снимка, изложена на витрината на фотоателие в Ница.
По този начин „идеалното момиче“ Мари-Франс дебютира в киното, участвайки в късометражката на Трюфо „Антоан и Колет“, която е една от петте новели, включени във филма му „Любовта на 20 години“ (1962). Продължава да пресъздава образа на Колет и в други филми на Трюфо „Откраднати целувки“ (1968) и „Любовта си отива“ (L'amour en fuite, 1979).
Става особено популярна през 70-те години, когато се снима във филми на най-добрите френски режисьори по онова време, като Жак Ривет, Луис Бунюел, Ален Роб-Грийе, Ив Боасе, Жак Деми, Анджей Жулавски, Андре Делво и др.
Сред най-значимите й роли са: Софи във филма на Жак Ривет „Céline et Julie vont en bateau - Phantom Ladies Over Paris " (1974); мадам Калмет във филма на Луис Бунюл „Призракът на свободата“ (1974), Регина във филма на Андре Тешине „Спомени за Франция“ (Souvenirs d'en France, 1975).
Мари-Франс Пизие се налага с ролите си на силни и горди жени, успяващи въпреки превратностите на съдбата да отстояват своите принципи. Такива са нейните героини: Карин във филма на Жан-Шарл Такела „Братовчед, братовчедка“ (1975); Нели във филма на Андре Тешине „Бароко“ (1976), Ноел Пейдж в екранизацията по романа на Сидни Шелдон "Другата страна на полунощ“ (1977), доктор Симпсън в „Горещо докосване“ (1981); Коко Шанел в биографичната драма за живота на прочутата дизайнерка „Chanel Solitaire“ (1982).
Общо четири пъти се снима под режисурата на Андре Тешине, като на два пъти е отличена с награда „Сезар“ за най-добра актриса в поддържаща роля в неговите филми „Souvenirs d'en France“ (1976) и „Barocco“ (1977). На церемонията по връчване на наградите „Сезар“ (френският еквивалент на „Оскар“-ите) през 1976 г. получава престижната статуетка в категорията „най-добра поддържаща актриса“ освен за филма на Тешине, също и за ролята си в „Братовчед, братовчедка“ (Cousin cousine) на Жан-Шарл Такела.
Мари-Франс Пизие се снима с успех и в немалко криминални и комедийни филми. Два пъти партнира на Жан-Пол Бельмондо - в „Тялото на моя враг“ (Le corps de mon ennemi, 1976) и „Асът на асовете“ (1982), който е разпространяван и в България. Актрисата е известна и със своята активна гражданска позиция. През май 1968 година като студентка в университета в Нантер, участва в събитията от „революционната пролет“ и дори за известно време е близка приятелка на лидера на студентските бунтове Даниел Кон-Бендит (днес съпредседател на Зелените в Европейския парламент), на когото дори помогнала да избяга в Германия, припомня в. "Паризиен".
Според режисьора Ив Боасе, Мари-Франс Пизие е била "една от най-образованите и интелигентни актриси във френското кино".
През последните години тя се снима в няколко известни френски сериала, както и в няколко игрални филма, които обаче нямат особен успех. Участва в написването на редица сценарии, пише автобиографични романи и дори се изявява като режисьор на два филма – „Балът на губернатора“ (Le bal du gouverneur, 1990) с Кристин-Скот Томас и „Като самолет“ (Comme un avion, 2002), в който изпълнява и една от главните роли.
И двата й режисьорски филма са екранизации на нейни автобиографични романи. В първия описва своя райски живот в Нова Каледония. Нейният баща Жорж Пизие е бил високопоставен чиновник от френската колониална администрация. По тази причина семейството й пътувало често и дори Мари-Франс е родена във Виетнам на 10 май 1944 г.
Вторият й автобиографичен роман „Като самолет“ е коренно различен от първия. Той е основан върху трагичната история на нейните родители, които се самоубиват. Най-напред си отива майка й, последвана три години по-късно и от нейния баща. Затова не е изключено и Мари-Франс Пизие да е избрала същия начин за разчистване на сметките си с живота.                                                                                              (По материали в Интернет)

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
Списък от термини разделени със запетайки описва това съдържание. Например: забавен, скачане с бънджи, "Company, Inc.".
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

 

    

  


   

 


  
 


 

 

ФИЛМИ НА ФОКУС



Кадър от „Див кон девет“ (реж. Мартин Макдона) 


Кадър от „Минотавър“ (реж. Андрей Звягинцев)


Кадър от „Фиорд“ (реж. Кристиан Мунджиу)

 

 




ОТ ИДЕАЛИЗАЦИЯ ДО ПРОФАНАЦИЯ – ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ В БЪЛГАРСКОТО КИНО


ДОСТОЕВСКИ И БРЕСОН – ОТ СЛОВОТО КЪМ КИНООБРАЗА
(анализ на филма "Кротката")