Завърши 36-ото издание на един от най-големите световни кинофестивали, който се проведе в Торонто от 8 до 18 септември.
За разлика от фестивалите в Кан, Берлин и Венеция, този в Торонто няма състезателен характер и затова няма и официално жури, а наградите се дават от зрителите, които гласуват след всяка прожекция, на която присъстват.
Неочакваният победител тази година е ливанският филм „И къде ще отидем сега?“ (Where Do We Go Now?). Наградата „Cadillac People’s Choice Award“, която е съпроводени с парична премия от $30 000 получи ливанката Надин Лабаки. Нейният филм разказва за живота на мюсюлмански и християнски жени в малко ливанско село, които се опитват да попречат на своите мъже да отидат на война. През последните години Надин Лабаки няма постоянен адрес. През цялото време пътешества по света, снимайки в Ливан, Франция, Италия и Египет.
В последно време на кинофестивала в Торонто се гледа като на точен индикатор за бъдещите носители на награди „Оскар“. Достатъчно е да припомним, че преди да бъдат удостоени с престижните отличия на Американската филмова академия в Торонто получиха награди на публиката и „Беднякът-милионер“, и „Прешъс“ (Precious: Based on the Novel Push by Sapphire) и „Речта на краля“.
За да се потвърди тази тенденция, ще трябва филмът на Надин Лабаки да спечели „Оскар“ за чуждоезичен филм на предстоящата 84-а церемония, която ще се проведе на 26 февруари в Холивуд, Калифорния.
В Торонто бяха раздадени и няколко други награди.
С приз „The Skyy Vodka Award“ и чек за $15 000 бе отличен като най-добър канадски дебют филмът „Edwin Boyd“ на режисьора Натан Морландо.
Наградата на град Торонто за най-добър канадски игрален филм получи Филип Фалардо за филма „Monsieur Lazhar“. От името на кметството на града той бе награден и с $30 000.
С наградата за най-добър канадски късометражен филм плюс премия от $10 000 бе удостоен Йън Харнарин – създател на филма „Doubles With Slight Pepper“.
За 20-ти път от основаването на фестивала в Торонто пишещите за кино журналисти от международната организация ФИПРЕССИ също връчиха своя награда. Не отличиха шведския филм „Avalon“ на Аксел Петерсен.
Професионалните кинокритици от същата организация (ФИПРЕССИ) отдадоха предпочитание на филма на италианския режисьор Джани Амелио „The First Man“, който е копродукция на Франция, Алжир и Италия.
За пореден път кинофестивалът в Торонто се превърна в голям празник на киното – може би най-голям по своите мащаби в целия свят. През десетте дни на неговото провеждане бяха показани най-добрите филми, създадени през тази година по целия свян. Списъкът на звездите може да се сравнява само с фестивалите в Кан и Венеция. По покана на организаторите в Торонто пристигнаха Роберт дъ Ниро, Джордж Клуни, Клайв Оуен, Джейсън Стейтъм, Брад Пит, Никол Кидман, Никълъс Кейдж, Кира Найтли и много други.
В рамките на различните програми бяха представени над 300 филма, от които над сто бяха световни премиери!
Секцията „Гала премиери“ бе съставена както от нашумели заглавия вече представени във Венеция, като „Мартенските иди“ на Джордж Клуни, „Опасен метод“ на Дейвид Кроненбърг, „W.E.“ на Мадона, но и немалко съвсем нови филми, никому неизвестни филми. Интерес предизика например „Таинственият Албърт Нобс“ (Albert Nobbs) със сценарист и продуцент Глен Клоуз. Известната холивудска актриса изпълнява и главната роля – на жена, принудена да се преструва на мъж в продължение на 30 години.
С огромен интерес бе посрещната и драмата на Кристоф Оноре „Влюбените“ (Les bien-aimés) с Катрин Деньов, Киара Мастрояни, Людивин Сание, Луи Гарел и Милош Форман. Особено място в програмата бе отделено на трилъра „Trespass“ на американския режисьор Джоел Шумахер.
Сред другите заглавия се откроиха комедията с Оливия Уайлд, Дженифър Гарнър и Хю Джакман „Като по масло“ (Butter), декадентският трилър „Пробуждане“ (The Awakening) с Ребека Хол, пикантният „Без истерика“, посветен на историята около изобретяването на вибратора, с Маги Джиленхол и Хю Денси, новите филми с Джерард Бътлър, Джейсън Стейтъм, Никълъс Кейдж, Мишел Уилямс и Джейн Фонда.
Новият филм на Люк Бесон „Лейди“ (The Lady) за политическа активистка от Миянма (Бирма) имаше голям зрителски успех. В него е разказана биографията на Аун Сан Су Чжи (Aung San Suu Kyi), която се е занимавала с политика в родината си, била е лидер на оппозицията против насилието в Бирма. През 1991 г. получава Нобелова награда. За многочислените й заслуги през 2008 година е наградена със Златен медал от Конгреса на САЩ. В сюжета на филма е отделено място и на любовта, която героинята жертва в името на борбата.
Според предварителните оценки, Люк Бесон напомня за своите най-добри творби като режисьор. Филмът му изобилства с отлично заснети сцени, разкриващи както силата на преживяванията на персонажите, така и великолепните пейзажи на страната. Главната роля изпълнява Мишел Йео (Michelle Yeoh), която до момента бе известна с участието си предимно в екшъни и приключенски филми.
В рамките на документалната програма „Real to Reel“, съставена от 26 заглавия се открои и българският филм „Момчето, което беше цар“ на режисьора Андрей Паунов, посветен на Симеон Сакскобургготски. Неговата премиера бе на 9 септември - случайност, окачествена от самия Паунов като „велико съвпадение“.
„Това не е поръчков филм, а лично мой проект – споделя режисьорът в интервю за в. „Капитал“. – „Момчето, което беше цар“ е третият и заключителен филм от една неофициална трилогия за абсурда на българския преход. Предишните два бяха „Андрей и пеперудите“ и „Проблемът с комарите и други истории“. Това е и друг поглед върху целия казус „цар - министър-председател“, както и върху отношенията между царя и виртуалното му царство. Цялата история е разказана линеарно, от участниците в това виртуално царство – от тези, които го обожествяват, до тези, които го ненавиждат. Но така или иначе всички те го наричат цар“.
Източници: официалният сайт на 36-ия кинофестивал в Торонто, Indiewire.com, newsland.ru и др.