Не е за вярване, но е факт. Днес Куентин Тарантино - „ужасното дете“ на Холивуд - навърши 50 години! Свикнали сме да свързваме името му с филми, като „Криминале“ и „Убий Бил“, но е добре да знаем, че вече е режисирал 17 филма (вкл. и късометражните), написал е сценарии за двайсет, снимал се е като актьор в 29, участвал е като продуцент в реализирането на още 20 заглавия. И се е превърнал (толкова млад!) в истинска кинолегенда, която отчасти е съчинена от него самия. 
На многобройните му поклонници, например, се харесва страшно историята за това, как никому неизвестният младеж, работещ във видеотека, който при това няма образование, превзема с гръм и трясък Холивуд, предизвиквайки с филмите си всеобщо възхищение. Че наистина го е сторил, не подлежи на съмнение, но не е вярно, че успява "внезапно и лесно". „Криминале“ е все пак неговият четвърти филм, излязъл по екраните, когато Тарантино е вече на 31 години.

Куентин Тарантино обиква киното от съвсем малък – още когато ходел да гледа филми с майка си, при това Кони Макхю (Connie McHugh), която го ражда едва 16-годишна, фактически е била още тинейджърка по онова време. Родния си баща не познава и никога, според собствените му думи, не го е виждал. Известно е само, че е бил актьор и музикант, подобно на втория му баща Кърт Заступил (Curt Zastoupil), който се заема с неговото възпитание.
Куентин Тарантино е роден в „некинематографическия“ (по думите на Били Боб Торнтън) щат Тенеси, в град Ноксвил. Но за негов късмет, майка му се премества да живее с втория му баща в едно от предградията на Лос Анджелис. Расте заедно с двете си сестри и брат, които са по-малки от него. 
Зарязва училище като тинейджър. Първоначално продава билети в порнокино, а впоследствие постъпва във видеотека. Ето защо повечето от работещите в сферата на видеоразпространението винаги го възриемат като един от тях. Но това не означава, че Куентин усвоява професията само чрез гледане на филми. Той посещава вечерни курсове по актьорско майсторство, водени от известния актьор Джеймс Бест. Това, естествено, не е нюйоркското Актърс студио на Лий Страсбърг, но все пак е много повече от нищо.
Прекрасен познавач на киното, страстно обичащ да води дълги разговори за любимите си филми, Тарантино постепенно се обгражда с приятели, които подобно на него са побъркани на тема кино. Сред тях са Крейг Хеймън, Катрин Джеймс, Роджър Айвъри и др. А някои, като Лоурънс Бендър, например, дори вече били успели да снимат по нещо. За това мечтаел и Куентин, който замисля комедията „Рожденият ден на най-добрия ми приятел“. Събира някак си малко пари, но, за съжаление, филмът не излиза на бял свят, защото една трета от него изгаря в пожар. Подобен фалстарт би отчаял всеки друг, но не и Тарантино, който фанатично вярвал в себе си.
Започва да се снима като актьор в епизодични роли във филми и сериали, понякога само ги озвучава, друг път съчинява сценарии, които съвсем нямат за цел да описват борбата на доброто със злото, а по-скоро разкриват сблъсъка между лошото и ужасното, при това и едното, и другото, са представени от начеващия сценарист с огромна симпатия. 
Това важи особено за дебютния му игрален филм „Глутница кучета“, излязъл през 1992г., както и за заснетите по негови сценарии „Истински романс“ и „Родени убийци“ от прочутите Тони Скот и Оливър Стоун, предизвикали голям зрителски интерес.
Но оглушителният успех на „Криминале“ изненадва всички. Тарантино получава „Златна палма“ на кинофестивала в Кан през 1994 г., а няколко месеца по-късно и „Оскар“ за най-добър сценарий, въпреки че филмът му е номиниран в общо 7 категории. Но на церемонията по връчване на наградите на Американската филмова академия в началото на 1995 г. големият победител е Робърт Земекис с неговия „Форест Гъмп“.
„Криминале“ обаче оказва далеч по-голямо влияние върху развитието на киното, предизвиквайки вълна от подражатели сред създателите на филми не само в САЩ, но и по целия свят. И до днес именно това е най-известният филм на Тарантино, класиран на 8-мо място в топ 250 на IMDB - най-големият сайт за кино в света. „Криминале“ се нарежда и сред най-успешните му във финансово отношение филми в историята на американското кино, защото приходите от разпространението му по света възлизат на $213,9 млн., а бюджетните разходи са едва $8 млн.
Впоследствие Тарантино снима още няколко ленти, най-успешни сред които се оказват: „Убий Бил 1“ ( $178,3 млн. приходи), „Убий Бил 2“ ($149,5 млн. приходи) и „Гадни копилета“ ($321,4 приходи, при $70 млн. разходи). Приходите от разпространението на последния му (засега!) филм "Джанго без окови" възлизат на $413 млн., а бюджетът за неговото заснемане е $100 млн. 
В качеството си на продуцент Куентин Тарантино успешно разпространява в САЩ редица азиатски филми, които се прожектират под наслов „Куентин Тарантино представя“.

По обобщени данни на най-големите англоезични сайтове за кино, днес Куентин Тарантино е най-известният кинорежисьор на света, което успя да докаже и с последния си засега филм („Джанго без окови“), който освен милионните приходи, му донесе и втори „Оскар“, но отново за ... сценарий.