ОГНЯРЪТ

---

STV, Арт Фест

---

Русия, 2010, 83 мин.

---

реж.: Алексей Балабанов

---

В ролите: Михаил Скрябин, Юри Мавеев, Александър Мосин, Айда Тумутова, Анна Коротаева

---

Жанр: драма, криминален

---

---

Премиера на: 13.10.2010

---

---

  В по-добри времена якутският огняр Иван Скрябин се е радвал на звездна кариера – бил е сапьор по време на войната в Афганистан, герой на СССР, майор с множество медали на гърдите. Сега обаче, пенсиониран заради жестока контузия, напуснат от съпругата си и преживяващ с мизерната си заплата, той обитава своето работно място – огромното подземно мазе на фабриката, където поддържа пещите денонощно.
В свободното си време записва своята история, в която разкрива разбиранията си за доброто и злото. Всъщност историята със заглавие “Khailakh” вече е написана от полския етнограф Вацлав Серошевски. Скрябин я е чул някога, а сега погрешно е решил, че тя се е родила в собствената му глава, защото в нея става дума за руските бандити и якутска саможертва. Скрябин има любима дъщеря на име Саша. Заедно с дъщерята на друг бивш военен, но настоящ гангстер – Маша, тя държи магазин за кожени изделия. Сред централните фигури в историята е и гангстерът Бисон, който се оказва приятел едновременно на Саша и на Маша, без те да подозират това.

Балабанов често предизвиква крайни мнения. Аз съм сред тези, които го намират за гений, но в случая нямам намерение да защитавам тази теза. Съвсем спокойно бихме могли да опишем филма по два съвсем различни начина. Това е кървава криминална драма в духа на киното пост Тарантино, концентрирана върху най-зловещите аспекти на човешката жестокост, които се разкриват с болезнени подробности от същия режисьор, поднесъл ни Карго 200, Жмичка, Брат и Брат 2. Подобно на предишните филми и този ни пренася в нащърбения, олющен свят на Русия в края на 20-и век. И отново примитивната мъжественост доминира в диалога, сюжета и визуалните детайли. Да не говорим, че основният поддържащ актьор си остава трупът. В същото време втората интерпретация на Кочегар е, че той е нежен до сантименталност и всъщност е най-лиричният филм на Балабанов до момента. Изпълнен с приказен хумор и почти детска простота, Кочегар излъчва невинност, докато ни разказва с широко отворени очи две плашещи истории – тази на екрана и тази, която Скрябин описва.
                                                                                          Нанси Конди, www.kinokultura.com

Награди и номинации:
2010 - Русия - наградата „Бял слон” за най-добър филм, режисьор, художник и музика;
2011 - кинофестивалът във Висбаден (Германия) - „Златна лилия” за най-добър филм 
 

---