Днес навършва 90 години ШОН КОНЪРИ – един от най-прославените мъже в историята на киното. И макар че никой не се съмнява в неговите актьорски качества, никак не е сигурно дали щеше да стане толкова популярен, ако не бе свързал навремето името си с това на ДЖЕЙМС БОНД. А в интерес на  истината трябва да кажем, че се е превъплъщавал цели 6 пъти в образа на агент 007. Правил е още компромиси, участвайки и в други откровено комерсиални филми, но следата, която е оставил след себе си е толкова ярка, че просто сме задължени да му засвидетелстваме подобаващо внимание. 

Шон Конъри тръгва буквално от нищото, но прави шеметна кариера и става звезда едва 32-годишен, благодарение на превъплъщението си в образа, създаден от въображението на писателя Иън Флеминг. Да станеш световно известен в самото начало на филмовата си кариера не е толкова за завиждане, колкото изглежда отстрани. Историята на киното помни редица случаи, в които ранната слава и принудителното затваряне в жанровите рамки на ролята, която те е изстреляла в звездна орбита, са ставали причина за истински човешки трагедии. 
Подобна жестока шега си прави съдбата и с младия Конъри, който се прославя твърде рано с ролята на агент 007 от филма на Терънс Янг „Д-р Но” (Dr. No, 1962), след което цели 20 години остава впримчен в штампата на този образ, снимайки се в общо шест от най-успешните суперпродукции за Джеймс Бонд. Напълно разбираемо е човек с неговите актьорски амбиции да твърди днес, че винаги е ненавиждал проклетия Бонд, който надвисва като сянка над цялата му кариера на актьор, но пък безкрайно улеснява неговото развитие като холивудска звезда. И може би по тази причина, след като получава наградата "Оскар" за ролята си във филма "Недосегаемите" обича да натъртва отчетливо, когато го интервюират, че се казва "Конъри, Шон Конъри", подчертавайки по този начин пренебрежението си към култовата реплика „Казвам се Бонд. Джеймс Бонд”, която му се е налагало да произнася всеки път, появявайки се на екрана като агент 007 от знаменитата „Бондиана”. Конъри никога не пропуска и да напомня, че е дошъл в киното от театъра. И не без гордост обича да разказва за перипетиите, през които е преминал, преди да получи възможност да излезе за пръв път на сцената.

Знаменитият днес Томас Шон Конъри е роден на 25 август 1930 година в Единбург (Шотландия) в бедно семейство на шофьор и прислужница. От 8-годишен му се налага да работи, разнасяйки мляко и вестници по домовете. А едва на тринайсет напуска училище, за да помага на родителите си след раждането на брат му Нийл. Бърка бетон, търгува с желязо, полира ковчези в погребално бюро. 
17-годишен постъпва във флота, но заради стомашна язва е обявен за негоден за военна служба. Отново си изкарва прехраната без да подбира професиите - спасител на плажа през лятото, модел в рисувално училище - през зимата. Заниманията с бодибилдинг го отвеждат в Лондон, където участва в конкурса „Мистър Вселена – 1950”. Класира се трети, след което става хорист в пътуващата трупа „South Pacific”. Играе добре футбол и дори получава предложение от „Манчестър Юнайтед”, но преценява, че кариерата на един футболист залязва след като навърши 30-те, а той е вече на 23 и ... избира актьорската професия.
Посещава курсове по говорна техника и пластика, упорито се самообразова, изучавайки системата на Станиславски. Напредва толкова бързо, че когато се освобождава място за изпълнител на една от главните роли в шоуто, избират Конъри и така става звезда на „South Pacific”.
Но след закриването на шоуто отново настъпват трудни времена за младия актьор. В продължение на месеци не може да си намери работа. От студията „20 век Фокс” му отказват незначителна роля във филма „Момчето и делфинът”, заради високия ръст. Пробва се и за „Прилив по пладне”, но му отказват под предлога, че е тъмнолик. А от прочутия лондонски театър „Олд Вик” направо го прогонват, защото не харесват дикцията му. През 1951 година, все пак, успява да получи достъп до провинциалната сцена, след което известно време играе в малки репертоарни театри.

Първата му роля с реплики в игралното кино е през 1956-та във филма „Няма път назад” (No Road Back).

После се снима още в три продукции, включително и в телевизионна екранизация на „Ана Каренина” (1961) в ролята на граф Вронски. Дълго време се е смятало, че копието на този филм е изчезнало, но неотдавна то бе намерено в архивите на Би Би Си и филмът излезе на DVD по случай 80-годишнината на актьора.
„Изпълнението на Конъри в този забравен филм е просто фантастично”, пишат някои от английските медии по този повод, отбелязвайки колко умело е успял да разкрие характера на мъжествения и самодоволен герой на Толстой. Знаменателно е, че Конъри изпълнява тази роля само година преди първата си поява като агент 007.
Иън Флеминг - авторът на книгите за Бонд - мечтаел да види в ролята на агент 007 Кари Грант, но напредналата възраст на американската звезда не отговаряла на персонажа. Обсъждани са и други варианти - например Дейвид Нивън, Ричард Бъртън, Рекс Харисън, Майкъл Кейн и дори Роджър Мур, който както знаем, все пак, се превъплъщава в агент 007, но доста по-късно. Както и да е, избират Шон Конъри и практически без проби неизвестният шотландец попада на „тайна служба при Нейно Величество”.

Главната роля в „Д-р Но” изпълнява Шон Конъри – „най-добрият Бонд на всички времена”, според мнението на мнозина. В цялата досегашна история на т.нар. Бондиана в ролята на агент 007 са се превъплъщавали досега 6 актьори: Шон Конъри, Джордж Лейзънби, Роджър Мур, Тимоти Далтън, Пиърс Броснан и Даниъл Крейг.

Колкото и да негодува от съдбата, обвързала името му завинаги с това на Джеймс Бонд, все пак, Конъри трябва да е благодарен, че именно на участието си в „Бондианата” дължи огромната си слава и богатство и възможността да получи главни роли от знаменити режисьори, като Алфред Хичкок („Марни”, 1964), Сидни Люмет („Могилата”, 1965), Джон Бурман („Зардоз”, 1974), Джон Хюстън („Мъжът, който искаше да е крал”, 1975) и др.

Шон Конъри достига върха на кариерата си с два филма, които му носят най-голямото признание за един актьор. За чудесното си превъплъщение в образа на магнетичния брат Уилям от „Името на розата” (1986) на Жан-Жак Ано, получава наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство, а с ролята си в „Недосегаемите” (1987) на Браян Де Палма спечелва и дългоочаквания „Оскар”, макар и за поддържаща, а не за главна роля.

Следват още няколко забележителни филма, сред които се откроява и участието му в „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход”, но след провала на „Лигата на необикновените” (2003) Конъри решава да се оттегли от киното. И вече 17 години нищо не е в състояние да го върне на снимачната плошадка.

Надеждите на милионите фенове да го видят някога отново на екрана бяха свързани главно с ново продължение на поредицата на Спилбърг за „Индиана Джоунс”, но те така и не се сбъднаха. Но пък толкова малко са хората, които умеят да остаряват толкова красиво като Шон Конъри.