Регистрация | Забравена парола
Моля въведете вашите потребителско име и парола.

ИЗАБЕЛ ЮПЕР НА 60 ГОДИНИ


16.03.2013  Текст:  Красимир Кастелов

НОВИНИ

   

Изабел Юпер навършва днес 60 години. Утре вечер (неделя) в зала 1 на НДК ще бъде представен филмът "Любов", в който тя изпълнява поредната си (този път поддържаща) роля. Премиерата на нашумялата творба на австрийския режисьор Михаел Ханеке, отличена с "Оскар" и "Златна палма" в Кан, е част от програмата на 17-ия София Филм Фест. А преди две години в рамките на 15-ия София Филм Фест гледахме филма "Копакабана", в който знаменитата актриса за пореден път демонстрира своя невероятен талант.

Копакабана“ бе сред броящите се на пръсти заглавия на 15-ия София Филм Фест, успели да кажат сериозни неща по забавен начин. Изненадващото е, че това се дължи изцяло на Изабел Юпер, която познаваме предимно от превъзходните й изпълнения на сериозни, драматични роли. Но образът, който изгражда под режисурата на Марк Фитуси, е толкова нестандартен и увлекателен, че поддържа буден зрителския интерес от първата до последната минута.

Бабу е жена над 50-те, която трудно може да мине за образцова майка на своята пораснала дъщеря, изпитваща неудобство от нейната разкрепостеност, дързост и безразсъдна щедрост. Есмералда (Лолита Шама) се опитва да води разумен живот, следвайки примера на мнозинството в обществото, а не  този на майка си, която за нея е аутсайдер, който не желае да се вгради в света на нормалните. Режисьорът и сценаристът Марк Фитуси споделя, че е направил филма си „Копакабана“, опитвайки се да изрази своето възхищение към онези възрастни, които умеят да превърнат живота в игра, в която няма място за униние или огорчение. 

ИЗАБЕЛ АН ЮПЕР (Isabelle Ann Huppert) е родена в Париж на 16 март 1953 година в семейство на едър индустриалец. Има три по-големи от нея сестри и един брат. Завършва славянския факултет на Парижкия университет, а впоследствие и факултета по драматични изкуства на Парижката консерватория.
Дебютира в киното през 1972 г. с епизодична роля във филма „Faustine et le bel été“, в който участват и други две бъдещи звезди от нейното поколение - Изабел Аджани и Натали Бай. Още през същата година играе малка роля и във филма на Клод Соте „Сезар и Розали“ (César et Rosalie), в който звездите са Ив Монтан и Роми Шнайдер.
Впоследствие Изабел се превъплъщава често в тинейджърки, в това число в скандалния филм на Бертран Блие „Валсиращите“ (Les Valseuses), в който блестят Жерар Депардийо, Патрик Дьоваер, Миу-Миу и Жана Моро. 
Юпер не се задоволява с постигнатото и започва да взима допълнителни уроци по актьорско майсторство. 
През 1975 г. се снима в „Алоиза“ (1975) на Лилиан де Кермадек и в трудната роля на девойка, заболяла от рак от филма „Доктор Франсоаз Гайан“ с Ани Жирардо в главната роля. След време двете актриси отново се срещат на снимачната площадка, за да изпълнят превъзходните роли на дъщеря и майка под режисурата на Михаел Ханеке във филма „Пианистката“ (2001)
Първото забележително екранно превъплъщение на Изабел Юпер е под режисурата на Бертран Таверние в „Съдията и убиецът“ (Le Juge et l’assassin, 1976), в който нейни партньори са Филип Ноаре и Мишел Галабрю.
В края на 70-те години Юпер се запознава с режисьора Клод Шаброл, който й поверява главната роля във „Виолет Нозиер“ – жената, която се прочува с това, че през 30-те години отровила собствения си баща. Впоследствие участва в още 4 филма на Шаброл – „Женска работа“ (Une affaire de femmes), „Мадам Бовари“ (Madame Bovary), „Церемонията“ (La Cérémonie) и „Залозите са направени“ (Rien ne va plus). Екранизацията на романа на Гюстав Флобер „Мадам Бовари“ е замислена от Клод Шаброл специално за нея.
Трудно е да се обясни на какво точно се дължи магическата привлекателност на екранните превъплъщения на Изабел Юпер.  Но е факт, че всяка от героините й  оставя трайни следи не само в съзнанието, но и в сърцата ни. Сред многото загадъчно-привлекателни образи, създадени от нея, е Алфонсин Плеси от филма на Мауро Болонини „Истинската история на дамата с камелиите“ (La storia vera della signora dalle camelie) по романа на Александър Дюма-син.
Изабел Юпер не крие своето предпочитание към авторското и авангардно кино пред масовото и развлекателното. По тази причина често винаги е на разположение на режисьори, като Таверние и Блие, работи с Годар и Тешине, играе във филми на прочути представители на авторското кино като Морис Пиала („Лулу“), Марко Ферери („Историята на Пиера“), Клод Горета („Плетачката на дантели“), Михаел Ханеке („Пианистката“ и „Времето на вълците“), Кристоф Оноре („Майка ми“), Патрис Шеро („Габриел“), Клер Дени („Белият материал“). 
След участието си в „Любов“ на Ханеке, тя се снима в няколко филми на режисьори от различни националности, като „В друга страна“ (Da-reun na-ra-e-seo) на южнокорееца Хон Санг Су (Sang-soo Hong), „Спящата красавица“ (Bella addormentata) на италианския майстор Марко Белокио, „Линиите на Уелингтън“ (Linhas de Wellington) на чилийката Валерия Сармиенто и в криминалния трилър „Кръв за кръв“ (Dead Man Down) на датчанина Нилс Арден Оплев, който в момента се прожектира в нашите кина.
Изабел Юпер играе една от главните роли и в „Монахинята" (La religieuse) на френския режисьор Гийом Никлу - поредна екранизация на едноименния роман на Дени Дидро, която бе представена преди месец в конкурсната програма на последния кинофестивал в Берлин. Пред завършване са още няколко продукции с нейно участие - нов филм на Катрин Брейла („Abus de faiblesse“), любопитен проект в две части на младия американски режисьор Нед Бенсън („The Disappearance of Eleanor Rigby“) с Джесика Частейн, Джеймс Макавой и Виола Дейвис, „Tip Top“ на французина Серж Бозон и „Body Art“ на италианеца Лука Гуаданино по романа на Дон ДиЛило, в който играят още Сигорни Уивър, Дени Лаван, Дейвид Кроненбърг и др. 

През своята вече над 40-годишна кариера в киното Изабел Юпер получава десетки международни и национални отличия. Два пъти печели наградата за най-добра актриса на кинофестивала във Венеция и през 2005 г. й връчват „Златен лъв“ за цялостно творчество. На два пъти (през 1978 и 2001 г.) е обявявана за най-добра актриса и на кинофестивала в Кан.
През 2009 г. получава европейска филмова награда за изключителния си принос в киното. Печелила е само веднъж (с ролята си в „Церемонията“ на Клод Шаброл) и най-голямото френско отличие „Сезар“, за което е номинирана общо 13 пъти. 

ИНТЕРВЮ С ИЗАБЕЛ ЮПЕР 
за германското списание ZEIT, чийто превод дължим на „Либерален преглед“.


 

 



Коментари (0)


Коментари

Публикувай нов коментар

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Анти-спам
Image CAPTCHA
Въведете символите (слято), показани на картинката.

     



 

Други



 

Подобни публикации

  

ФИЛМИ НА ФОКУС




 Повече по темата вижте в сп. АРТИЗАНИН .
 

Брошура

Запишете се за нашия ежемесечен Newsletter!

Разпространи съдържание