НОВИНИ

• 
• Add new коментар

Американският актьор и музикант Джеръми Ренър е роден на 7 януари 1971 в Калифорния. Започва като музикант с малка рок група “The Sons of Ben”, после се снима в телевизионни сериали.

Преминава в киното през 1995-та, но успехът му идва чак през 2002-ра с „Дамър“ (реж. Дейвид Джейкъбсън) и много силната роля на серийния убиец Джефри Дамър. Забелязан е от критиката и следващите му роли го утвърждават като талантлив актьор.

Партнира на Колин Фарел в „Специален отряд“ (2003), а голямата му слава идва с позлатения с шест „Оскар“-а филм на режисьорката Катрин Бигълоу „Войната е опиат“ (2009) за военните действия на американската армия в Ирак. Тук е и неговата първа номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля. Следващата е за поддържаща роля в „Градът“ (2010) на реж. Бен Афлек. През 2011-та и 2015-та е заедно с Том Круз в поредните версии на „Мисията невъзможна“. Запомнящо е и участието му в „Капитан Америка“ (2016) на Антъни и Джо Русо. От 2012 г. Джеръми Ренър, заедно с Дон Хендфилд, работят и като продуценти в собствената им компания The Combine.

В Карлови Вари Джеръми Ренър, заедно с Ума Търман и Кейси Афлек, бе сред специалните гости - актьори, които Президентът на фестивала, известният чешки актьор Иржи Бартошка, награди със Специален „Кристален глобус“ за цялостната им професионална кариера. А Джеръми Ренър представи най-новия си филм, криминалния трилър “Wind River” (2017) на режисьора Тейлър Шеридан. Досега Шеридан бе известен като актьор и успешен сценарист (“Сикарио“, 2015, реж. Дени Вилньов; “Hell or High Water”, 2016, реж. Дейвид Макензи). Тази година с “Wind River” дебютира изключително успешно като режисьор и спечели наградата за най-добър в тази професия в Кан сред 18-те конкурсни филма от категорията „Особен поглед“. Сюжетът на този впечатляващ трилър се разиграва сред студения снежен пейзаж в индианския резерват Wind River в щата Уайоминг.

Преди официалната прожекция на “Wind River” Джеръми Ренър даде пресконференция за присъстващите в Карлови Вари журналисти, а след това отговаря на въпроси на зрителите (предимно млади хора!) в голямата зала на фестивалния хотел „Термал“. Ето част от това импровизирано интервю:

Вашият герой е сдържан, мълчалив мъж, който умее да се владее, но въпреки това присъства на екрана изключително впечатляващо и без думи става център на психологическото напрежение. Как постигате това въздействие?
- Преди всичко моят персонаж е преживял тежка лична трагедия в живота си и това се отразява на цялостното му поведение. А и професията му на ловец го принуждава да е мълчалив, тих, незабележим, едва ли не като част от пейзажа. А за да ме покани, режисьорът може би се е доверил на мои предишни роли.
Извинихте се, че не подавате ръка, защото все още Ви боли. Какво се е случило?
- По време на снимки счупих китката си и наистина все още ме боли, но вече преминава. Както виждате вече нямам шина или обездвижваща превръзка. Това е част от рисковете на професията.
Сега сте изцяло в киното, а защо се отказахте от кариера в музиката?
- Не исках да ставам рок звезда, не че някой ми гарантираше това. Но нямах желание музиката да бъде моя професия, просто като млад чрез нея изразявах чувствата си, които тогава ме вълнуваха. А пък театъра, киното, телевизията ми изглеждаха по-интересни и разнообразни. Тогава виждах повече възможности чрез психологическите разработки на различни персонажи да откривам собствените си качества и лична идентичност.
Как се чувства един актьор във високобюджетен филм, който играе пред камерата, знаейки че после на екрана около него ще се появи друга природна среда, добавена със специални визуални ефекти?
- В подобни филми, особено при сюжети в сложна природна среда и тежки климатични условия, използването на съвременните CGI (компютърно генерирани ефекти) е неизбежно. Сега майсторите на тези кадри са постигнали такова съвършенство, че и на мен самия ми е интересно, когато после се гледам на екрана, а зная как сме снимали същите епизоди. Това е неизбежна част от киното днес и ако искаш да си добър актьор, трябва да мислиш и да се съобразяваш с тези обстоятелства. В “Wind River” сюжетът се развива в суровата снежна тундра на Уайоминг, там моят герой открива замръзнала в снега млада индианка и върху по-нататъшното разследване се крепи цялата загадка на този мистериозен трилър.
В него си партнирате с великолепната актриса Елизабет Олсен като млада и неопитна агентка на ФБР, дошла да разследва случая, след като преди това е работила при съвсем други условия в Лас Вегас. Как се справи тя с тази сложна задача?
- Елизабет е великолепна актриса, познаваме се от общата ни работа, когато снимахме „Отмъстителите. Ерата на Ултрон“ (2015) на реж. Джос Уедън. Сега тя е в съвършено различна роля, но все така точна и много убедителна.
Кой е най-важният критерий, когато трябва да приемете или да откажете предложение за някоя роля?
- Аргументите са много и различни: темата, сюжета, епохата, характера на моя персонаж и други детайли. Но най-главният аргумент, който надделява в решението ми, е режисьорът. Ако му вярвам, ако зная качествата му, начина на мислене и професионалния му подход, нямам колебания. Все пак режисьорът вижда бъдещия филм, затова той е най-важната фигура във всяка продукция. Така приех и предложението на Тейлър Шеридан, въпреки че е дебютант, но зная качествата му на сценарист, а това е изключително важно и при режисурата.
А Вие самият имате ли намерение да застанете зад камерата?
- Не, поне засега категорично не. Тази професия изисква много качества, ето защо аз не съм режисьор.